PROFILPELAJAR.COM

Павел Христов
	Павел Христов
български генерал
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1879 – 1918
Служи на	България
Командвания	13-и пехотен полк; 3-ти пехотен полк; 9-а пехотна дивизия; 5-а пехотна дивизия (БВ/МВ)
Битки/войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	10 април 1859 г. (стар стил) Етрополе, Османска империя
Дата и място на смърт	7 юли 1921 г. (62 г.) София, Царство България
Друга дейност	Кмет на София (1920)

Тази статия е за генерала. За дееца на ВМОРО вижте Павел Христов (революционер).

Павел Петров Христов е български офицер (генерал от пехотата).

Биография

В края на 1878 г. постъпва във Военното училище в София и завършва с първия випуск през 1879 г. На 10 май 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Веднага след завършването като младши офицер е зачислен в 5-а пехотна орханийска дружина, а след това, през 1880 г. в 3-та пехотна радомирска дружина. На 30 август 1882 г. е повишен в чин поручик. През 1883 г. е командирован в Русия, къде служи в Заморския пехотен полк, след което в 59-и пехотен Любленски полк. През същата година постъпва във Военно юридическата академия в Санкт-Петербург, но на следващата година е откомандирован в България и зачислен като командир на рота в 15-а свищовска пехотна дружина от 3-ти пехотен бдински полк. На 30 август 1885 е произведен в чин капитан. На 13 септември 1885 г. е назначен за командир на 3-та дружина от 3-ти пеши Бдински полк.^[1]

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 3-та дружина в 3-ти пехотен бдински полк, след което е командир на 1-ва дружина от същия полк,^[2] сражава се при височината „Три уши“ на Сливнишката позиция и в Пирот.

След войната, на 17 април 1887 г. е произведен в чин майор, командва 13^-и пехотен рилски полк, а след това служи във военното училище и Военното министерство (Главното интендантство). През 1888 г. командва 10-и пехотен рилски полк. На 2 август 1891 е повишен в чин подполковник и през същата година е командир на 22-ри пехотен резервен полк и 3^-ти пехотен бдински полк. На 2 август 1895 е произведен в чин полковник, от 1899 г., командва 2-ра бригада от 1-ва пехотна софийска дивизия. През 1904 г. е произведен в чин генерал-майор, след което същата година е назначен за командир на 9-а пехотна плевенска дивизия.

Балканска война (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е началник на 5-а пехотна дунавска дивизия (1910 – 1913). В Лозенградската операция тя е разположена на левия български фланг, като осъществява настъплението срещу Лозенград от село Ериклер на юг. На 15 октомври^* 1912 г. именно с атаката на 5-а дивизия започва Люлебургазко-Бунархисарската операция (15 – 19 октомври). Участва също в Чаталджанската операция.

Междусъюзническата война (1913)

През Междусъюзническа война (1913) с дивизията си се сражава срещу сърбите при Княжевац и Зайчар, а после с част от дивизията – при Клисура, Власина и Сурдулица. След края на войната, на 17 август 1913 г. е повишен в чин генерал-лейтенант и преминава в запаса.

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – [918) е мобилизиран. През септември 1915 е назначен за Инспектор на пограничната стража. Началник е на Софийския укрепен пункт, който е формиран през юни 1913 със задачата да осигури отбраната на София, който по време на войната и до 1917 г. се намира в Ниш. През 1915 г. е Генерал-губернатор на Морава. В началото на 1916 г. е назначен в Главната квартира като офицер за особени поръчки. На 25 март 1917 г. е произведен в чин генерал от пехотата.

След края на войната, на 23 октомври 1918 г. е отново уволнен от армията и преминава в запаса. През 1920 г. за кратко време е градоначалник на столицата.

Генерал от пехотата Павел Христов умира в 3 часа сутринта на 7 юли 1921 г. в София.

Военни звания

Прапоршчик (10 май 1879)
Подпоручик (1 ноември 1879, преименуван)
Поручик (30 август 1882)
Капитан (30 август 1885)
Майор (17 април 1887)
Подполковник (2 август 1891)
Полковник (2 август 1895)
Генерал-майор (1904)
Генерал-лейтенант (17 август 1917)
Генерал от пехотата (23 октомври 1918)

Награди

Орден „За храброст“ III и IV степен 2-ри клас
Орден „Свети Александър“ II степен с мечове по средата
Орден „За военна заслуга“ II степен
Орден „Стара планина“ I степен с мечове, посмъртно^[3]

Външни препратки

Свободен гражданин – седмичен вестник, орган на Варненското либерално бюро / Ред. Коста Ранков, бр. 10, 2 октомври 1896 год, стр. 3

Бележки

↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 44
↑ Христов, Х. и др. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи, София, 1985, Военно издателство, с. 482
↑ Указ № 436 от 20 декември 2012 г. Обн. ДВ. бр.2 от 8 януари 2013 г.

Източници

Недев, Светлозар, Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“