Игнат Илиев Талянски български офицер, генерал-майор.
Биография
Игнат Илиев е роден на 22 януари 1889 г. или през 1890 г.[1] в белоградчишкото село Калугер, днес село Гранитово. През 1908 г. завършва педагогическото училище в Лом. През 1912 г. завършва Военното на Негово Величество училище. Започва да служи в 15-и пехотен ломски полк. След това служи в 24-ти пограничен участък и 3-та пехотна дружина, Поддържа връзки с комунистически дейци по време на Септемврийското въстание. Като военен комендант на Видин през 1925 г. спасява комунисти, които са арестувани.[2]
През 1928 г. е назначен на служба в 1-ви пограничен участък, след което по-късно същата година е назначен за Кърджалийското бюро.[3] Поддържа контакти с дейци на БКП. През 1930 г. е назначен за началник на Видинското военно окръжие, след което от 1932 г. е началник на Първо софийско военно окръжие. На следващата година става командир на Първа интендантска дружина, а по-късно същата година е назначен към щаба на Първа софийска пехотна дивизия.[3] През 1935 г. с Царска заповед № 50 е уволнен от армията заради републикански възгледи и осъден на 10 години затвор. По-късно е амнистиран. Народен представител в XXVI ОНС и VI ВНС[4] През 1944 г. е командир на двадесет и пети пехотен драгомански полк в състава на четиринадесета пехотна вардарска дивизия[5], като по-късно същата година служи в щаба на същата дивизия. През 1945 г. е уволнен от служба. Умира в София през 1972 г.
Военни звания
Бележки
- ↑ ДА-Видин, ф. 789, оп.1, а.е.1, цит. по Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 107
- ↑ Вълчев, Г. Депутатите от Видинска област II част (1946 – 2002). Видин, 2006, с. 107
- ↑ а б Руменин, 37
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, ЦДА, Главно управление на архивите при Министерския съвет, стр. 181
- ↑ Генерал-майор Игнат Илиев Талиянски Архив на оригинала от 2014-03-12 в Wayback Machine., посетен на 12.03.2014
Източници
- Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 37.