Стефан Тошев е роден в град Стара Загора на 18 декември 1859 г. Първороден син е на възрожденската учителка Анастасия Тошева и търговеца на медни изделия Тошо Тошев. Баща му, по свидетелства на сина си, подпомага Стефан Стамболов при организирането на Старозагорското въстание, като снабдява революционерите с оръжие. Майка му е поканена от габровски първенци да стане учителка в новооткритото девическо училище в Габрово. С нея се мести и 11-годишният Стефан, който завършва местното класно училище през 1876 г. След това майка му и вече 17-годишният Стефан се завръщат в Стара Загора. Тя посреща от името на своите съграждани генерал Гурко, след като неговият Преден отряд завзема града. Когато на 17 юли 1877 г. войските на Сюлейман паша завземат и опожаряват града, семейство Тошеви бяга в Габрово, а после и в Свищов.
Ранна военна кариера
Стефан се записва доброволец в Българското опълчение и е назначен като преводач в 8-а дружина поради това, че владее добре руски език. На 20 декември 1878 г., след успешно издържан изпит постъпва в новооткритото Военно училище в София, което завършва на следващата година. На 10 май 1879 г. постъпва на служба като прапоршчик ротен командир в Ескизагорска № 6 пеша дружина от Източнорумелийската милиция, която е разпределена като гарнизон в родния му град Стара Загора. По-късно служи в Хасковска № 10 пеша дружина. През 1880 г. подава рапорт за напускане, за да постъпи на служба във войските на Княжество България. През 1881 г. е зачислен в свитата на Н. В. княз Александър I Батенберг, служи в Севлиевска № 14 пеша дружина. През март 1883 г. е повишен в поручик, от 1884 г. е командир на рота в 7-а пехотна планинска дружина в Лом, на 30 август 1885 г. е произведен в чин капитан и командва дружина в 3-ти пехотен бдински полк.
Сръбско-българска война (1885)
През Сръбско-българската война в 1885 година е командир на II дружина от III пехотен Бдински полк[1]. В края на октомври на капитан Тошев е наредено да преведе частта си по направление от Брезник за Трън и да заеме село Филиповци. След обявяването на войната от страна на Сърбия на капитан Тошев е наредено да се изтегли по посока към Трън. Срещу неговата позиция се придвижва добре окомплектованата, въоръжената и по-многобройната Моравска дивизия, срещу която стоят едва 3 дружини. Още при пристигането на място на капитан Тошев е наредено да поеме командването на войсковите части. Трите дружини са атакувани от Моравската дивизия още преди да успеят да се окопаят, но въпреки това атаката е отбита. Вечерта на 3 ноември настъпват сериозни промени на бойното поле, което налага капитан Тошев да изтегли силите си от трънската позиция в направление Брезник поради това, че сърбите отблъскват слабите български части, дислоцирани в защита на Врабча, заплашвайки да прережат пътя за отстъпление. Войниците му подсилват частите, заели Сливница, разгръщайки се на височината Градище. С така подсилен ляв фланг българското главно командване вече може да насочи усилията си към десния. Дружината на капитан Тошев взима участие в атаката срещу височината Мека Црев, намираща се точно срещу Три уши, която е завзета успешно. По време на този бой сръбски куршум улучва ножницата със сабята му и я пречупва на две. На българските части, заели Мека Црев е наредено да се завърнат обратно на Три уши, изоставяйки завзетата позиция. На 7 ноември му е наредено да атакува вражеските позиции, с което завзема източната част на Три уши. За действията му по време на сраженията е награден с орден „За храброст“ IV степен.
Ген. Тошев и Мустафа Хилми Коджахарзем паша наблюдават сражение около Меджидия, окръг Кюстенджа
В Първата световна война (1915 – 1918) Стефан Тошев е командир на III българска армия (октомври 1915 – декември 1916), която през 1916 година води успешни боеве на Добруджанския фронт срещу руско-румънски войски. След конфликти с командващия съюзническите войски на Дунавския фронт и в Добруджа германския фелдмаршал Аугуст фон Макензен, е сменен с генерал Стефан Нерезов на 23 ноември 1916 г.
Назначен е за генерал-губернатор на Македонската област.[3]. На 25 март 1917 година е повишен в звание генерал от пехотата.
През 1918 г. е командир на IV българска армия с фронт по р. Струма и Бяло море.
В запаса (резерва)
През юни 1919 г. преминава в запаса. През 1923 – 1924 г. е в ръководството на Съюза на запасните офицери. През октомври 1923 година е избран за председател на комитет „Народна признателност“, чиято цел е подпомагане на жертвите на Септемврийското въстание.[4]
Генерал от пехотата Стефан Тошев умира на 27 октомври 1924 г. в Пловдив.[5] Погребан е в София.
Семейство
Гробно място в Централните софийски гробища
Съпругата на генерал Стефан Тошев, Ефросина, е сестра на Александър Найденович, основоположник на българската фармация, фармакология и токсикология. Двамата имат три деца, Надежда, Анастасия и Тодор.
Синът на генерала, Тодор Тошев, е също офицер. Участва в Деветнадесетомайския преврат от 1934 г. и в Деветосептемврийския преврат от 1944 г. Член на ПК „Звено“. По-късно е репресиран от комунистите, лежи в лагера в Белене, но след смъртта на Сталин е освободен и реабилитиран. Заминава със семейството си за Белгия.
Внукът на генерал Тошев носи името на дядо си, Стефан Тошев, и е лекар по професия (със специалности обща медицина и анестезиология), живее и работи в Швейцария. По негова инициатива през 2010 г. се преиздават книгите на ген. Тошев „Писма от войната – 1885“ и „Победени без да бъдем бити“.
Дипломатът и министър-председател на България Андрей Тошев е първи братовчед на генерал Тошев.
↑Азманов, Димитър. Български висши военачалници през Балканската и Първата световна война, София 2000, с. 279 – 280; Марков, Георги. Голямата война и българската стража между Средна Европа и Ориента 1916 – 1919 г., София 2006, с. 46
↑Янчев, Веселин. Офицери без пагони. Съюзът на запасните офицери в България 1907 – 1945, София 2000, с. 56
.jpg)
