PROFILPELAJAR.COM

Никола Наков
	Никола Наков
български генерал
	Никола Наков, 1931 – 1932 г.
Командвания	4-ти пехотен полк; Първа българска армия
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 февруари 1892 г. Враца, Княжество България
Дата и място на смърт	1 февруари 1945 г. (52 г.) София, Царство България
	Никола Наков в Общомедия

Никола Кочев Наков е български офицер (генерал-лейтенант).

Биография

Никола Наков е роден на 24 февруари 1892 г. във Враца. През 1913 година завършва Военното училище в София, произведен е в чин подпоручик и започва служба в 3-ти пехотен бдински полк. По-късно служи в 54-ти пехотен битолски полк и отново в 3-ти пехотен бдински полк. От 1929 година е адютант на военния министър.^[1] През 1932 година е командир на дружина към ШЗО в Княжево,^[2] а от от 1934 година е командир на четвърти пехотен плевенски полк.^[3] На 6 май 1935 г. е произведен в чин полковник и същата година година е назначен за началник-щаб на първа пехотна софийска дивизия.^[4] През 1938 година става командир на дивизията.^[5] На 3 октомври 1940 г. е произведен в чин генерал-майор.

В периода 11 април 1942 – 13 септември 1944 г. е командващ първа българска армия. Уволнен е от служба на 13 септември 1944 г. официално „по навършване на 25-годишна служба“, но реално с тази заповед, както и със заповедта от 14 септември е направена първата чистка на т.нар. „реакционни елементи от армията“.^[6] Осъден е на смърт от четвърти върховен състав на Народния съд.^[7]

Военни звания

Подпоручик (1913)
Поручик (2 август 1915)
Капитан (18 септември 1917)
Майор (6 май 1924)
Подполковник (6 май 1928)
Полковник (6 май 1935)
Генерал-майор (3 октомври 1940)
Генерал-лейтенант (6 май 1944)

Бележки

↑ Министерска заповед № 7 от 1929 г.
↑ МЗ № 7 от 1932 г.
↑ МЗ № 122 от 1934 г.
↑ МЗ № 75 от 1935 г.
↑ МЗ № 54 от 1939 г.
↑ Семерджиев, Атанас. Отечествената война на България 1944 – 1945: документи и материали. Т. 1. София, Военно издателство, 1980. с. 78 – 79. (Цит: Заповед № 117 на Министъра на войната от 13 септември 1944 г. / ЦВА, ф. 1, оп. 1, а. е. 493, л. 229)
↑ Погромът върху българския офицерски корпус, посетен на 13.03.2013

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 307.