PROFILPELAJAR.COM

Иван Луков
	Иван Луков
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1889 – 1919
Служи на	България
Род войски	Сухопътни войски
Военно формирование	пехотни войски
Битки/войни	Първа световна война
Образование	Академия на Генералния щаб; Национален военен университет
Дата и място на раждане	22 август 1871 г. Габрово, Османска империя
Дата и място на смърт	17 април 1926 г. (54 г.) София, Царство България
Подпис
	Иван Луков в Общомедия

Иван Цонев Луков е български офицер, генерал-лейтенант участник в Балканската война.

Биография

Ранен живот и постъпване в армията

Иван Луков е роден на 22 август 1871 г. в Габрово. На 31 май 1889 г. е постъпва на военна служба. През 1891 г. завършва Военното на Негово Княжеско Височество училище, на 2 август е произведен в чин подпоручик и зачислен в 20-^и пехотен добруджански полк. На 2 август 1894 г. е произведен в чин поручик и е назначен за завеждащ оръжието в 8^-и пехотен приморски полк. През 1895 г. постъпва във Висшия офицерски курс в София и завършва през 1897 година. На 15 септември 1900 г. е произведен в чин капитан, а през следващата година завършва Николаевската генералщабна военна академия в Санкт-Петербург, Русия. Служи като младши адютант при щаба на 6^-а пехотна бдинска дивизия.^[1]

Капитан Луков служи като командир на рота от 8^-и пехотен приморски полк. През участва в маневрите през 1905 г. във Франция, след което същата година е назначен за военен аташе в Париж, а две години по-късно в Санкт-Петербург. На 19 септември 1906 г. е произведен в чин майор и назначен за адютант в 8^-а пехотна тунджанска дивизия. От 1910 г. заема длъжността началник на щаба на 1^-ва пехотна софийска дивизия. На 22 септември с. г. е произведен в чин подполковник.^[1]

Балканска война (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) е начални-щаб на 1-ва пехотна софийска дивизия, с която се сражава при Селиолу, Люлебургаз, Чаталджа.

На 1 септември 1913 г. е произведен в чин полковник, а от 27 септември е началник на Военното училище. През 1913 г. е обвинен в заговорничене и през март 1914 г. е назначен за командир на 38^-и пехотен полк в Кърджали. Командва 2^-ра бригада от 3^-та пехотна балканска дивизия и през 1915 г. става началник на щаба на 3^-та военноинспекционна област в Русе.

Първа световна война (1915 – 1918)

След мобилизацията през септември 1915 г. е назначен за началник на Оперативния отдел в Щаба на действащата армия в Кюстендил и помощник-началник на щаба на действащата армия, а след смъртта на генерал-майор Константин Жостов – за началник на Щаба на действащата армия. На 1 септември 1916 г. заема длъжността началник на Щаба на Действащата армия. С негово участие се разработва и осъществява оперативният план за бойните действия срещу Румъния и отбранителните боеве на македонския фронт (1916 г.). На 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор. През 1917 поради конфликти със съюзниците е изпратен да командва 2^-ра армия.

През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в Солун (29 септември 1918 г.), заедно с Андрей Ляпчев и Симеон Радев. През ноември 1918 – 27 октомври 1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в Ньой, след което излиза в запас. На 7 януари 1920 г. е произведен в запаса в чин генерал-лейтенант.^[1] В периода 1921 – 1923 г. е председател на Съюза на запасните офицери.

Иван Луков е женен и има 3 деца.

Генерал-лейтенант Иван Луков умира на 17 април 1926 г. в София, България.

Военни звания

Подпоручик (2 август 1891)
Поручик (2 август 1894)
Капитан (15 септември 1900)
Майор (19 септември 1906)
Подполковник (22 септември 1910)
Полковник (1 септември 1913)
Генерал-майор (30 май 1917)
Генерал-лейтенант (7 януари 1920)

Награди

Орден За храброст III степен, I и II клас
Орден „Св. Александър“, II степен с мечове
Орден „За военна заслуга“, I степен на военно отличие и V степен на обикновена лента
Орден „За заслуги“ на обикновена лента
Орден на Пруската корона, I степен с мечове
Германски орден „Железен кръст“, I и II степен
Орден „За военна заслуга“, II степен с мечове
Саксонски орден на Албрехт, I степен с мечове
Австро-унгарски орден „Леополд“, 1-ва степен
Австро-унгарски орден „Желязна корона“, II степен
Австро-унгарски орден „За военна заслуга“, II степен
Френски офицерски кръст Почетен легион
Руски орден на св. Анна, II степен
Османски сребърен орден „Лиякат“, с мечове.
Османски сребърен орден „Имтияз“, с мечове

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 3 и 4. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 189.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 122
Колева, Елена, Генералите Христо Цонев Луков, Иван Цонев Луков и Христофор Георгиев Хесапчиев – трима смели габровци, вземат участие във войните за национално обединение, поредица „100 г. от Първата световна война: Спомен за габровските интелектуалци – герои от войните 1912 – 1918“, в. „100 вести“/25 ноември 2014 г., стр. 5 и 2 декември 2014 г., стр.5

Бележки

↑ ^а ^б ^в Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Външни препратки

Ген. И. Цонев Луков в българския форум на Boinaslava

Константин Жостов	→	началник на Щаба на армията (1 септември 1916 – 30 декември 1917)	→	Христо Бурмов
Христо Бурмов	→	началник на Щаба на армията (10 октомври 1918 – 27 октомври 1919)	→	Стефан Нерезов