PROFILPELAJAR.COM

Димитър Перниклийски
	Димитър Перниклийски
български генерал
Войни	Сръбско-българска война; Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Дата и място на раждане	20 юли 1860 г. (стар стил) Самоков, Османска империя
Дата и място на смърт	26 април 1936 г. (75 г.) София, Царство България

Димитър Христов Перниклийски е български офицер, генерал-майор от артилерията, командир на 6^-а батарея от 1^-ви артилерийски полк през Сръбско-българската война (1885), началник на артилерията в 1^-ва отделна армия, след това е началник на артилерията на съединените 1^-ва и 3^-та армия през Балканската война (1912 – 1913), началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, началник на планинската артилерийска бригада през Междусъюзническата война (1913), началник на крепостно-обсадната артилерия, дунавските и морските укрепени пунктове, началник на 4^-та дивизионна област, Шуменския укрепен пункт и началник на Тиловото управление на 3^-та отделна армия през Първата световна война (1915 – 1918).^[1]

Биография

Димитър Перниклийски е роден на 20 юли 1860 г. в Самоков. През 1881 г. завършва артилерийско военно училище в Русия, като на 8 септември е произведен в чин подпоручик и зачислен като младши офицер в 1^-во артилерийско отделение, а по-късно във 2^-ри артилерийски полк. На 30 август 1884 г. е произведен в чин поручик.^[2]

Сръбско-българска война (1885)

През Сръбско-българската война (1885) е командир на 6^-а батарея от 1^-ви артилерийски полк и участва в Сливнишкото отбранително сражение (7 – 9 ноември) и Пиротското сражение (14 – 15 ноември).

След войната е командир на батарея в 1^-ви артилерийски полк, след което служи в 4^-ти артилерийски полк. На 30 август 1886 г. е произведен в чин капитан и служи в Софийския и Видинския крепостен батальон. През 1890 г. е произведен в чин майор. Служи в Софийската крепостна батарея. През 1894 г. е произведен в чин подполковник и е преведен във 2^-ри артилерийски полк за командир на артилерийско отделение, след това е назначен за командир на Видинския крепостен батальон, а по-късно за командир на 5^-и артилерийски полк. На 2 май 1904 г. е произведен в чин полковник и назначен за командир на 4^-ти артилерийски полк.^[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

По време на Балканската война (1912 – 1913) е полковник Перниклийски е началник на артилерията в 1-ва армия, която се сражава в Тракия, след това е началник на артилерията на съединените 1^-ва и 3^-та армия.^[2] За участието си във войната е награден с орден „Свети Александър“ II степен. През Междусъюзническата война (1913) e началник на строево-домакинското отделение в Артилерийската инспекция, началник на планинската артилерийска бригада. През 1915 г. заема длъжността началник на артилерията в 1^-ва военно-инспекционна област.^[2]

Първа световна война (1915 – 1918)

В Първата световна война (1915 – 1918) полковник Перниклийски е началник на крепостно-обсадната артилерия, дунавските и морските укрепени пунктове, началник на 4^-та дивизионна област и Шуменския укрепен пункт. На 30 май 1917 г. е произведен в чин генерал-майор, като от същата година до края на войната е началник на Тиловото управление на 3^-та отделна армия. След войната, през 1918 г. преминава в запаса.^[2]

Генерал-майор Димитър Перниклийски умира на 26 април 1936 г. в София.

Военни звания

Подпоручик (8 септември 1881)
Поручик (30 август 1884)
Капитан (30 август 1886)
Майор (1890)
Подполковник (1894)
Полковник (2 май 1902)
Генерал-майор (30 май 1917)

Награди

Орден „За храброст“ IV степен, 2-ри клас
Орден „Свети Александър“ III степен мечове по средата, IV и V степен без мечове
Орден „За военна заслуга“ II и IV степен на военна лента
Орден „За заслуга“ на обикновена лента

Бележки

↑ Добруджа - издание на Съюза на просветно-благотворителните дружества Добруджа в България - Бабадаг, брой 06 от 9 юли 1917. стр.3
↑ ^а ^б ^в ^г ^д Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 49.
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, с. 143
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985., с. 170