PROFILPELAJAR.COM

Стефан Попов
	Стефан Попов
български офицер генералщабното ведомство
Войни	Първа световна война
Образование	Академия на Генералния щаб; Национален военен университет
Дата и място на раждане	11 март 1872 г. Варна, Османска империя
Дата и място на смърт	19 юли 1938 г. (66 г.) София, Царство България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Стефан Попов.

Стефан Геориев Попов е български офицер (генерал-майор), началник на 3-та, а по-късно на 1-ва армия през Първата световна война (1915 – 1918).

Биография

През 1892 г. завършва военното училище в София, като на 2 август е произведен в чин подпоручик, а на 2 август 1895 г. е чин поручик.

Деец е на Македоно-одринската организация. През април 1901 година е делегат на Осмия македоно-одрински конгрес от Добричкото дружество.^[1]

През 1901 г. завършва Генралщабната академия в Санкт-Петербург и е произведен в чин капитан. Като младши офицер е зачислен в 5-и пехотен дунавски полк. На 31 декември 1906 г. е произведен в чин майор, а през 1909 е старши адютант в 5-а пехотна дивизия. През 1911 г. е произведен в чин подполковник, а на 14 февруари 1914 г. в чин полковник. Служи в Щаба на войската, а на 4 ноември 1914 г. е назначен за началник на Школата за запасни подпоручици.^[2]

През Първата световна война (1915 – 1918) в периода от 1916 до 1918 г. е началник-щаб на 3-та армия, когато тя воюва срещу Румъния. През 1918 г. е произведен в чин генерал-майор. След това от август до септември 1918 г. е началник-щаб на 1-ва армия, след което помощник началник-щаб на войската. Уволнява се от армията през 1919 г.^[2]

Генерал-майор Стефан Попов умира в София на 19 юли 1938 г.

Военни звания

Подпоручик (2 август 1892)
Поручик (2 август 1895)
Капитан (1901)
Майор (31 декември 1906)
Подполковник (1911)
Полковник (14 февруари 1914)
Генерал-майор (1918)

Награди

Военен орден „За храброст“ III степен 2 клас и IV степен 2 клас
Орден „Св. Александър“ IV степен с мечове по средата
Народен орден „За военна заслуга“ V клас на обикновена лента
Орден „Железен кръст“ I и II степен, Германска империя

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 123.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 139

Бележки

↑ Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 259.
↑ ^а ^б Руменин, с. 123