PROFILPELAJAR.COM

Кирил Станчев
	Кирил Станчев
български генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1916 – 1946
Служи на	България
Род войски	Българска армия
Командвания	2-ра армия (II СВ)
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Софийски университет; Национален военен университет
Дата и място на раждане	14 декември 1895 г. Кюстендил, България
Дата и място на смърт	11 април 1968 г. (72 г.) София, България

Вижте пояснителната страница за други личности с името Кирил Станчев.

Кирил Николов Станчев е български офицер (генерал-лейтенант), командир на 2^-ра армия по време на Втората световна война (1944 – 1946).

Биография

Кирил Станчев е роден на 14 декември 1895 година в Кюстендил. През 1916 година завършва Военното училище в София и на 12 март е произведен в чин подпоручик, а на 14 октомври 1917 година в чин поручик, на 30 януари 1923 г. в чин капитан, а през 1933 г. в чин майор. Служи в 13 пехотен полк, Военното училище, щаба на 2-ра пехотна дивизия, 23 пехотен полк, 1-ва инспекционна област и пограничната стража (началник на 22-ри пограничен участък, Лом, 1926 г. и началник на 12-и пограничен участък, Свиленград, 1932 г.)^[1]

Кирил Станчев е един от основателите и ръководител на републиканското „Движение на капитаните“ във Военния съюз. През 1935 година е сред активните участници в опита за преврат,^[2] уволнен е и е осъден на смърт. През следващата година присъдата му е заменена с доживотен затвор. На 5 октомври 1936 година е произведен в чин подполковник. През 1940 година е амнистиран и на 5 октомври произведен в чин полковник.

В периода 1941 – 1944 следва право в Софийския университет. През този период той е в най-близкото обкръжение на Дамян Велчев и е натоварен с връзките между Военния съюз и Българската работническа партия (комунисти), контактувайки с Антон Югов и Христо Михайлов, а след това и с Добри Терпешев.^[3] Взема активно участие в извършването на Деветосептемврийския преврат. Член е на делегацията, която на 9 септември 1944 се среща с командващия Трети украински фронт маршал Фьодор Толбухин и постига споразумение за прекратяване на военните действия на Съветския съюз срещу България.^[4] Два дни по-късно получава първото генералско звание – генерал-майор и е назначен за командващ на 2-ра армия. Провежда Нишката и Косовската операция.

През 1946 година е уволнен с мотив „по разпореждане във връзка със съкращенията във войската“ (заповед № 115/31.12.1946) и осъден на доживотен затвор (присъда № 637/1947) по скалъпени обвинения в участие в нелегалната организация „Военен съюз“. Процесът днес се оценява като лишен от фактически основания и преследващ чисто политическа цел – налагане на контрола на комунистическата партия над армията. Той предизвиква значителен отзвук във Великобритания, особено сред депутатите лейбъристи, където той е известен като един от основните противници на съюза между България и Германия през Втората световна война. Лежи в Плевенския и Пазарджишкия затвор. През 1948 г. мотива за уволнението му е променен на „за груби фашистки прояви“ (заповед №28/1948; указ №670/24.04.1948). През 1952 г. 3-то управление на Държавна сигурност му разкрива разработка под името „Катил“.^[5] Помилван е с решение на Политбюро на ЦК на БКП и освободен на 4 септември 1959 година.^[6]

Генерал-майор Кирил Станчев умира на 11 април 1968 година.

През 1990 година генерал Станчев е реабилитиран, а през 1992 година посмъртно е произведен в чин генерал-лейтенант.

Военни звания

Подпоручик (12 март 1916)
Поручик (14 октомври 1917)
Капитан (30 януари 1923)
Майор (1933)
Подполковник (5 октомври 1936)
Полковник (6 май 1940)
Генерал-майор (6 май 1944)
Генерал-лейтенант (18 ноември 1944)

Награди

Военен орден „За храброст“ III^-та степен, 1^-ви клас
Народен орден „За военна заслуга“ II^-ра степен

Бележки

↑ Руменин, Р., с. 245
↑ Недев 2007, с. 391 – 396.
↑ Недев 2007, с. 509 – 510.
↑ Недев 2007, с. 639 – 640.
↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1090
↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1093

Цитирани източници

Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996.
Ташев, Т., Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1, стр. 133
Форуми „Бойна Слава“ – Станчев, Кирил Николов Архив на оригинала от 2013-07-03 в archive.today
Биография

Портал „Военна история на България“

[1] Руменин, Р., с. 245

[Недев2007391&#32;–&#32;396-2] Недев 2007, с. 391 – 396.

[Недев2007509&#32;–&#32;510-3] Недев 2007, с. 509 – 510.

[Недев2007639&#32;–&#32;640-4] Недев 2007, с. 639 – 640.

[5] ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1090

[6] ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.1093

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

PROFILPELAJAR.COM

Кирил Станчев (офицер)

Биография

Военни звания

Награди

Бележки

Източници

Read other articles:

Kbkg wz. 1960

Mezőcsát

Shane Hmiel

RoboCup

Антитринитаризм

コルク

莱奥波尔多·加尔铁里

Artdink

Andong jjimdak

Dudley Stamp

Lydia Lopokova

Chaco For Ever

Southwold, Ontario

قائمة أشخاص ارتبطت أسماؤهم بتقنية سلسلة الكتل

Anicet Charles Gabriel Lemonnier

Arab Canadians

Selongey

Associazione Calcio Spezia 1938-1939

Florence

KADOKAWA