PROFILPELAJAR.COM

Владимир Стойчев
	Владимир Стойчев
български генерал, политик и спортен деец
Звание	генерал-полковник
Години на служба	1912 – 1945
Служи на	Българска армия
Род войски	кавалерия
Командвания	Първа българска армия
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война; Втора световна война
Награди	медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“; Герой на Народна република България; Герой на социалистическия труд; Орден „Георги Димитров“; Кутузов
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	24 март 1892 г. Сараево, Австро-Унгария или София, България
Дата и място на смърт	27 април 1990 г. (98 г.) София, България
Друга дейност	Народен представител в:; II НС III НС IV НС V НС VI НС VII НС VIII НС IX НС
	Владимир Стойчев в Общомедия

Владимир Димитров Стойчев e български офицер, генерал-полковник, военен, политически и спортен деец.

Биография

Роден е на 24 март 1892 г. или на 7 април 1893 г.^[7] или 1892^[8]. Майка му е от албански произход. Елена Петрович, е дъщеря на Петро Петрович – Петраки Ефенди, знатен гражданин на Сараево. Неин брат е Аристотел Петрович, първият християнин кмет на Сараево след 1918 г., в новосъздадената държава. Владимир няма и 6 месеца, когато младото семейство Стойчеви се завръща в България и се установяват в София. Баща му, габровецът Димитър Стойчев е адютант на княз Александър Батенберг, дипломиран юрист в Швейцария и военен прокурор в делото срещу Морено Грасияни. Димитър Стойчев умира, още когато младият Владимир е на 11 г. Майката Елена успява да изпрати сина си при сестра си Даница във Виена. Неин съпруг е офицерът от кавалерията Артур фон Понграц, унгарец, потомствен благородник от Наг Сент Миклош, който по това време е адютант на император Франц Йозеф. С неговото съдействие във Виена младият Стойчев учи 7 години в австрийско средно военно училище „Мария Терезия“, където е заедно със синовете на короновани особи и богаташи от цял свят. Освен на учението, Стойчев залага и на спорта.

Взема участие в Балканските войни (1912 – 1913) и в Първата световна война (1914 – 1918). След това завършва Военното училище и Военната академия в София.

Като отличен ездач и спортист, Владимир Стойчев представя страната на олимпиадите в Париж (1924)^[9] и Амстердам (1928) ,^[10] както и на други международни конни състезания. За победата си на състезанието в Люцерн през 1924 е награден с голяма сребърна купа и специалното звание „маестро“ на конния спорт. В периода 1931 – 1934 г. е военен аташе на България във Франция и Великобритания. Той е известен с ексцентричното си поведение, като при заминаването си за Париж издейства лично от цар Борис III дотам да бъдат превозени на държавни разноски неговите два коня.^[10]

През 1934 г. става началник на Софийската кавалерийска школа. Той е член на Военния съюз, който на 19 май 1934 г. организира военния преврат, но година по-късно е изолиран от управлението от цар Борис III. На 18 октомври 1935 г. Стойчев е уволнен от армията, заедно с други висши офицери, заподозрени в участие в опита за преврат.^[11] Отстранен е и от спортен клуб АС-23. През следващите години неколкократно е интерниран.

През 1944 година Владимир Стойчев е сред активните дейци на Военния съюз, който изиграва решаваща роля в осъществяването на Деветосептемврийския преврат. В нощта на акцията той е натоварен със завземането на телеграфната и телефонна станция (по това време евакуирани в сградата на Българската народна банка), а след това с довеждането в София на регентите, за да подпишат актовете за назначаване на новото правителство.^[10] След преврата Стойчев става член на Бюрото на Националния съвет на Отечествения фронт. Той е произведен в генералско звание и става член на БКП.^[7]^[12]

По време на участието на България в окончателния разгром на хитлеристка Германия (1944 – 1945) е командир на Първа българска армия. Под негово командване тя достига най-далечния рубеж на българската войска – Австрийските Алпи. На 8 май 1945 в Клагенфурт генерал-лейтенант Стойчев подписва споразумение за демаркация с командващия Пети корпус от Осма британска армия ген. Чарлз Кейтли. Ген. Владимир Стойчев е част от българската делегация на Парада на победата на СССР над Третия райх в Москва, проведен на 24 юни 1945 г.^[13]

След 9 септември 1944 г. става председател на футболния отбор АС-23, а през ноември и на обединения Чавдар (София).

От 1945 г. до 1947 г. Владимир Стойчев е политически представител на България във Вашингтон и в Организацията на обединените нации (ООН). След завръщането си в България е избран за председател на Върховния комитет за физкултура и спорт при МС. През 1951 г. му е открито отчетно наблюдателно дело с псевдоним „Коняр“ от страна на Държавна сигурност по подозрение, че работи за френското разузнаване^[14]. От 1952 г. до 1982 г. е председател на Българския олимпийски комитет (БОК), а до 1990 г. е негов почетен председател. През 1952 г. е избран за член на Международния олимпийски комитет (МОК), какъвто продължава да бъде до 1987 г.

Народен представител в XXVII, XXVIII, XXIX, XXX, XXXI, XXXII, XXXIII, XXXIV и XXXV народно събрание между 1949 и 1990 г.

Умира на 27 април 1990 г. в София. Днес той е патрон на Спортното училище на ЦСКА „Генерал Владимир Стойчев“ с държавно финансиране.

Памет

От 1 септември 1974 г. Спортното училище на ЦСКА носи името „Генерал Владимир Стойчев“.
На генерал Владимир Стойчев е наречена улица в квартал „Студентски град“ в София (Карта).
На 22 октомври 2014 година е открит бюст-паметник на ген. Владимир Стойчев пред сградата на Министерството на младежта и спорта в София.
На 24 февруари 2017 г. в Музея на съобщенията в Централна поща е пусната пощенска марка с лика на ген. Стойчев.
8 юни 2017 г. в град Жуков (Русия) е открита улица на името на ген. Владимир Стойчев.

Военни звания

Портупей-юнкер (1912)
Подпоручик (22 септември 1913(1914?))
Поручик (5 октомври 1916 (1917?))
Капитан (1 април (юли?) 1919)
Майор (1 януари 1928)
Подполковник (3 септември 1932)
Полковник (3 октомври 1936)
Генерал-майор (3 октомври 1944?)
Генерал-лейтенант (18 октомври 1944)
Генерал-полковник (22 септември 1954)

Награди

‎Орден „За храброст“ I ст.
‎Орден „За храброст“ II ст.
‎Орден „За храброст“ III ст.
‎Орден „За храброст“ IV ст.
два пъти удостоен с почетното звание Герой на Народна република България“ (1978, 1982^[15])
Герой на социалистическия труд“ (1964)^[16])
– Орден Георги Димитров (1964)
– Орден Георги Димитров (1973)
– Орден "13 века България
Орден „За народна свобода 1941-1944“ I ст.
Орден „Девети септември“ I ст. с мечове
Орден „Михаил Кутузов“ I ст. (СССР)
Орден „Александър Суворов“ I ст. (СССР)
Орден на Почетния легион офицерски кръст
Орден „За заслуга“ (Франция)
Орден „За военна заслуга“ I ст. (Испания)
Орден „Партизанска звезда“ I ст. (Югославия)

Бележки

↑ Българската войска 1941 – 1945: енциклопедичен справочник, Ташо Ташев, Военно издателство, 2008, стр. 135.
↑ В-к „Земя“, сряда, 22 Октомври 2014 г. Един велик българин, о.з. полк. Стефан Стефанов.
↑ Национелен военно-исторически музей, Военна история, Военен календар, март Архив на оригинала от 2015-11-19 в Wayback Machine..
↑ Най-значимите българи на ХХ век. Марко Атанасов Семов, Фондация „Дарование“, 2002, стр. 423.
↑ Владимир Стойчев, спорт и личност. Антон Антонов – Тонич, Медицина и физкултура, 1980 г. стр. 7.
↑ Великите битки и борби на българите след Освобождението: илюстрована енциклопедия, Александър Тренев, Световна библиотека, 2007, стр. 76.
↑ ^а ^б ^в Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 118
↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 19
↑ Дневни новини – Независим информационен ежедневник Ред. к-т. – Варна; печ. Зора, бр.7 24 юли 1924. стр. 2.
↑ ^а ^б ^в Недев 2007, с. 634 – 636.
↑ Недев 2007, с. 402.
↑ Генерал Владимир Стойчев не пропуска да отбележи главното: „Своето патриотично възпитание аз дължа още от дете на примера на моя баща – убеден русофил и последователен антимонархист, и на уроците, които му е давала славната партия на българските комунисти. Много от тези уроци и това възпитание аз получих още далеч преди да стана неин член, преди Отечествената война – през Деветоюнския преврат и Септемврийското въстание."
↑ Недев 2007, с. 680.
↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.997
↑ Указ № 714 от 6 април 1978 г. Обн. ДВ. бр. 29 от 14 април 1978 г.
↑ Указ № 539 от 8 септември 1964 г.