PROFILPELAJAR.COM

Никола Жеков
	Никола Жеков
български генерал
Звание	Генерал от пехотата
Години на служба	1885 – 1918 г.
Служи на	България
Род войски	Сухопътни войски
Военно формирование	пехотни войски
Командвания	1-ви пехотен софийски полк; Българска армия
Битки/войни	Сръбско-българска война ; Балканска война ; Първа световна война
Награди	Вижте по-долу
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	6 януари 1865 г. Сливен, Османска империя
Дата и място на смърт	1 ноември 1949 г. (84 г.) Фюсен, Западна Германия
Погребан	София, Република България
Друга дейност	преподавател
	Никола Жеков в Общомедия

Тази статия е за генерала. За радовишкия войвода на ВМОРО вижте Никола Жеков (революционер).

Никола Тодоров Жеков (1865 – 1949) е министър на войната на България (1915). Български офицер, генерал от пехотата – главнокомандващ на действащата армия по време на участието на България в Първата световна война (1915 – 1918). През 30-те години на ХХ век Жеков е сред идеолозите на безпартийното управление и национализма в България, автор на статии с антисемитски и антимарксистки характер, а също и ръководител на Съюза на българските национални легиони (СБНЛ).

Биография

Ранен живот

Никола Жеков е роден на 6 януари 1865 г. (25 декември 1864 г. стар стил) в Сливен. Първоначално учи в родния град, след което продължава образованието си в мъжката гимназия в София. През 1883 година, след успешно издържан приемен изпит, става юнкер във Военното на Негово Княжеско Височество училище.

Сръбско-българска война (1885)

Във връзка с подготовката за Сръбско-българската война (1885) на 9 септември 1885 година военният министър генерал-майор Кантакузин издава приказ, съгласно който всички юнкери от втория специален клас се зачисляват със звание портупей-юнкери в частите на войските. Почти месец по-късно, на 6 октомври с височайши указ юнкерите и възпитаниците на Военното училище се уволняват в отпуск до 1 януари 1886 година и им се разрешава да постъпват като доброволци в армията като унтерофицери.^[1]

Младият юнкер Жеков кандидатства за доброволец, но комисията го отхвърля, преценявайки неговото физическо състояние. Заедно с други юнкери от Военното училище се отправя към Пловдив и с разрешение на командира на Ямболския отряд подполковник Филов са зачислени към 2^-ри Сливенски резервен полк, където Жеков е назначен за ротен командир.^[2] Заедно с полка си заминава за Елхово, който по-късно е изпратен като резерв на бойната линия Цариброд-Пирот и стои на разположение на главното командване. Скоро е сключено примирието и полкът без да участва във военните действия се връща обратно в Сливен и бива разформирован, а юнкер Никола Жеков се завръща във Военното училище, за да продължи обучението си.^[3]

През 1886 г. участва в детронирането на княз Александър I Батенберг, за което е разжалван в редник и пратен в 12^-и пехотен балкански полк, впоследствие амнистиран, завършва Военното училище. На 27 април 1887 г. е произведен в първи офицерски чин подпоручик, след което служи във 2^-ри артилерийски полк в Шумен.^[4] За кратко време след това е преместен в Кула, Белоградчик и Враца.^[5]

На 18 май 1890 г. е произведен в чин поручик. На 2 август 1894 г. е произведен в чин капитан и през есента на същата година е изпратен в Торинската генералщабна академия, която завършва през 1898 г. След завръщането си в България служи като генералщабен офицер във 2^-ри артилерийски полк, след това е преместен в гарнизона в Пловдив.^[5] През 1900 г. капитан Жеков е прикомандирован в ГЩ като офицер за особени поръчки, през 1901 г. е произведен в чин майор и е назначен за преподавател по военна педагогика във Военното училище. Малко по-късно е прехвърлен в Школата за запасни подпоручици в пехотата в Княжево, на която е началник от 1903 г. до 1910 година. Като майор изпълнява и длъжността инспектор на класовете във Военното на Н. Величество Училище, където преподава военна педагогика и ръководи тактическите занятия на юнкерите. През 1905 г. е произведен в чин подполковник, а на 18 май 1909 г. – в чин полковник. На 27 март 1910 г. е назначен е за началник на 1^-ви пехотен софийски полк, като същата година е прикомандирован временно да изпълнява длъжността началник на отделение при щаба на армията,^[6] след което от 1911 отново се връща като командир на 1^-ви полк. На 1 март 1912 година е назначен за началник на Военното училище, а същата година придружава престолонаследника княз Борис на германските императорски маневри.^[6]

Балканските войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) Никола Жеков е началник-щаб на Втора армия, която действа срещу Одрин.^[7]

По време на Междусъюзническата война (1913) се разболява тежко, което попречва на участието му, като при демобилизацията след войната е назначен за началник-щаб на окупационните войски в Западна Тракия.

През 1913 – 1914 г. полковник Жеков участва в дипломатическа мисия в Цариград, която води преговори за военна конвенция между България и Османската империя. След това е помощник-началник на Щаба на войската (лято 1914 – пролет 1915) и командир на Осма пехотна тунджанска дивизия (май 1915).^[6] На 2 август 1915 г. е произведен в чин генерал-майор. От 6 юли до 21 септември 1915 г. Жеков е министър на войната, след което по личното настояване на цар Фердинанд I на 24 септември 1915 г. е назначен за Главнокомандващ на действащата армия.^[4]

Първа световна война (1914 – 1918)

Никола Жеков работи за намесата на България в Първата световна война на страната на Централните сили. Под негово ръководство през Първата световна война (1915 – 1918) българската войска воюва 3 години на Северния и Южния фронт. На 6 октомври 1916 г. е произведен в чин генерал-лейтенант за бойни отличия.^[6]

За участието си във войната през 1915 г. е награден с османски медал „За бойни заслуги“, през 1917 г. с османските сребърен и златен орден „Имтияз“, а на 12 май 1917 г. с османския орден „Османие“.^[8]

През септември 1918 г. заболява тежко и на 8 септември заминава на лечение във Виена, където го заварва Солунското примирие и заповедта за уволнението му. Преминава в запаса на 4 октомври 1918 г. Няколко години остава в изгнание в Германия и Австрия.

Междувоенен период

На 21 октомври 1921 г. се завръща в България и е осъден като виновен за Втората национална катастрофа от Третия държавен съд през същата година на 10 години затвор. След почти три години е амнистиран и излиза от затвора през 1924 г.^[4]^[9]

След излизането си от затвора генерал Никола Жеков е сред критиците на режима на Александър Цанков. В началото на 1925 година той дори обмисля евентуален военен преврат, като получава подкрепата на лявото крило на Българския земеделски народен съюз, както и на Българската комунистическа партия, която има колебания, но позицията на Коминтерна е в подкрепа на Жеков.^[10]

През следващите години той се отдава на научна и литературна дейност, като написва книги на чисто военни теми и мемоари. От 1931 г. чете лекции във Военната академия. От 30^-те години се изявява като идеолог на идеите за национална общност и безпартийно управление. На 6 май 1936 г. е произведен в чин генерал от пехотата, избран е за почетен председател на Обществото на кавалерите на Ордена „За храброст.

Втора световна война (1939 – 1945)

На 23 юли 1940 г. по покана на Адолф Хитлер, генерал Никола Жеков като главнокомандващ Българската армия през Първата световна война, посещава Западния фронт от Първата и Втората световна война. Същия ден Жеков е официално приет от военния комендант пред кметството на Ньой и пред построената специално за целта на посещението почетна войскова част е издигнато българското знаме, а в залата в която е извършено унижението на България, командващият Българската армия в предходната световна война се разписва в Златната книга на общината.

През Втората световна война развива активна прогерманска дейност, ръководител е на Българските национални легиони и има лични връзки с Адолф Хитлер. Той е почетен председател на националистическата организация Съюз на българските национални легиони.^[4] В този си период ген. Жеков говори за „национализма като обединителна идеология и жизнена енергия, която се въздига в култ, за да премахне злотворното влияние на семитизма, марксизма и комунизма (болшевизма)… все плод на еврейския космополитизъм и интернационализъм, който е убийствен за националното ни битие".^[11] Жеков застъпва принципите на антисемитизма, като според него „евреинът е анационален и аморален“.^[12]

На 3 септември 1944 г. Никола Жеков емигрира в Нацистка Германия, опасявайки се от политическо преследване. На 1 февруари 1945 г. е осъден на смърт от Народния съд, но присъдата му не е изпълнена, тъй като не е в България и се води в неизвестност.^[13]

Никола Жеков умира на 1 ноември 1949 г. във Фюсен, Бавария. На 7 ноември 1992 г. костите му са пренесени във Военния мавзолей костница в София.

Семейство

Никола Жеков е женен и има 2 деца.

Памет

На генерал Никола Жеков е наречена улица в в София (Карта).

Военни звания

Подпоручик (27 април 1887)
Поручик (18 май 1890)
Капитан (2 август 1894)
Майор (1901)
Подполковник (1905)
Полковник (18 май 1909)
Генерал-майор (2 август 1915)
Генерал-лейтенант (6 октомври 1916)
Генерал от пехотата (6 май 1936)

Награди

Български награди

Военен орден „За храброст“ – III степен, 2-ри клас
Военен орден „За храброст“ II степен (1916)
Орден „Св. Александър“ I степен с мечове (1917)
Велик кръст на орден „Св. Александър“ без мечове
Народен орден „За военна заслуга“ IV степен на обикновена лента и V степен на обикновена лента

Чуждестранни награди

Германски орден „Pour le Mérite“ (16 януари 1916)
Железен кръст
- II степен
- I степен
Германски орден „Червен орел" Голям кръст на „Червения орел“ с мечове по средата и II степен
Германски орден „Сакс Ернес“ с голяма корона и мечове по средата и лавров венец
Германски орден „Вюртембергска корона“ с мечове
Австро-унгарски орден „Желязна корона“ II степен
Австро-унгарски орден „Леополд“ 1-ви клас
Медал „За бойни заслуги“, Османска империя (1915)
Сребърен орден „Имтияз“, Османска империя (1916)
Златен орден „Имтияз“, Османска империя (1917)
Орден „Османие“ с брилянти, Османска империя (15 май 1917)

Граждански отличия

Удостоен със званието почетен гражданин на Кюстендил на 16 май 1917 година.^[14]

Източници

Божков, Х., „Пълен генерал Никола Жеков и неговото семейство“, София, 1998, Звезди, ISBN 954-9514-04-8
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 305.
Недев, С., Командването на българската войска през войните за национално обединение, София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
Вазов, В., Животописни бележки, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 123
Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981

Бележки

↑ Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 33.
↑ Божков, стр. 24
↑ Божков, стр. 25
↑ ^а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ ^а ^б ^в ^г Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 27
↑ Иванов, Н., Балканската война 1912 – 1913 г., София, 1924, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, стр. 71
↑ Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516. Архив на оригинала от 2017-02-27 в Wayback Machine.
↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
↑ Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 81, 91.
↑ Ген. Никола Жеков, „За възхода на националното ни съзнание“, в-к „Народен водач“, юли 1941
↑ „Последният час на юдомасоните“, в-к „Народен водач“, декември 1941
↑ Мешкова, П. и др. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд.
↑ Ангел Джонев:„Името на генерал Никола Жеков е пропуснато в книгата за почетни граждани“

Портал „Военна история на България“

[1] Христов, Христо, Дойнов, Дойно. Сръбско-българската война 1885. Сборник документи. София, Военно издателство, 1985. с. 33.

[2] Божков, стр. 24

[3] Божков, стр. 25

[tt-4] а ^б ^в ^г Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

[psv_kes-5] а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

[vk-6] а ^б ^в ^г Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 27

[7] Иванов, Н., Балканската война 1912 – 1913 г., София, 1924, Печатница на армейския военно-изследователски фонд, стр. 71

[8] Куманов, Милен. Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи. 2. София, Гутенберг, 2015. ISBN 978-619-176-034-3. с. 516. Архив на оригинала от 2017-02-27 в Wayback Machine.

[9] Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.

[фосколо-10] Фосколо, Мона. Георги Димитров. Една критическа биография. София, Просвета, 2013. ISBN 978-954-01-2768-2. с. 81, 91.

[11] Ген. Никола Жеков, „За възхода на националното ни съзнание“, в-к „Народен водач“, юли 1941

[12] „Последният час на юдомасоните“, в-к „Народен водач“, декември 1941

[13] Мешкова, П. и др. Българската гилотина. Тайните механизми на Народния съд.

[14] Ангел Джонев:„Името на генерал Никола Жеков е пропуснато в книгата за почетни граждани“

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

[8]

[9]

[10]

[11]

[12]

[13]

[14]

PROFILPELAJAR.COM

Никола Жеков

Биография

Ранен живот

Сръбско-българска война (1885)

Балканските войни (1912 – 1913)

Първа световна война (1914 – 1918)

Междувоенен период

Втора световна война (1939 – 1945)

Семейство

Памет

Военни звания

Награди

Граждански отличия

Източници

Бележки

Read other articles:

Alfonso Oiterong

2-Bromo-LSD

2020 Colorado Proposition EE

Du Ruhui

Pulau Kinde

Adriaan Vlacq

2016年美國總統選舉

Chiesa di San Domenico (Cosenza)

The Virtue of Selfishness

哈萨克斯坦总统

September Dossier

Daftar keuskupan di Republik Kongo

Crow Wing River

Margareth Menezes

Raphanus

روبيرتو براون

Saison 1950-1951 de la Juventus FC

Бакинский троллейбус

Karl Baedeker

Chayei Sarah