PROFILPELAJAR.COM

Арнолд Ремлинген
	Арнолд Ремлинген
руски генерал
Роден	13 декември 1841 г. Русия
Починал	1900 г. (58 г.) Русия

Арнолд Александрович фон Ремлинген (на руски: Арнольд Александрович фон Ремлинген) е руски офицер, генерал-майор. Участник в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на рота в Българското опълчение. Български офицер. Министър на вътрешните работи на Княжество България.

Биография

Арнолд Ремлинген е роден на 13 декември 1841 г. в семейство на потомствен дворянин от шведски произход. Посвещава се на военното поприще. Завършва Владимирско-киевски кадетски корпус и Николаевската военна академия на Генерален щаб на Руската армия по 1-ви разряд. В периода 26 ноември 1863 г. – 1 януари 1867 г. е на гражданска служба.^[1]

Участва в Руско-турската война (1877 – 1878). Командир на рота от Българското опълчение. Участва в августовските боеве на Шипка.

След края на войната остава в България. След въвеждането на Режима на пълномощията през 1881 г. е извънреден комисар по провеждането на манипулираните избори за Второ велико народно събрание, а по-късно през същата година изпълнява функциите на министър на вътрешните работи.

Иван Вазов се възмущава от неговите деяния по това време (1881) и го критикува смело в своето стихотворение "Ремлинген":

Конституцията души
Ремлинген-герой
и във пазвите си муши
левове без брой.^[2]

Началник на Военното училище в София (1882 – 1884). След Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. напуска страната заедно с останалите руски офицери.^[3]

Военни звания

Постъпва на служба (7 ноември 1859)
Подпоручик (18 януари 1862)
Поручик (2 април 1871)
Щабскапитан (27 май 1875)
Капитан от генералния щаб (30 август 1877)
Подполковник (12 април 1881)
Полковник за отличие (30 август 1883)
Генерал-майор за отличие (6 декември 1897)

Заемани длъжности

Адютант в щаба на 10-а пехотна дивизия (20 юли 1875 – 3 април 1876)
Старши адютант в щаба на 2-ра Гренадирска дивизия (3 април 1876 – 4 ноември 1876)
Офицер за поръчки в щаба на 12-и армейски корпус (4 ноември 1876 – 11 март 1877)
Щаб на 6-и армейски корпус (11 март 1877 – 6 април 1877)
Старши адютант в щаба на 12-и армейски корпус (6 април 1877 – 7 май 1878)
Офицер за поръчки в щаба на 12-и армейски корпус (7 май 1878 – 18 ноември 1879)
Щаб на 6-и армейски корпус (9 август 1880 – 7 декември 1880)
Министър на вътрешните работи на България (13 юли 1881 – 12 януари 1882)
Началник на Военното училище в София (12 януари 1882 – 19 март 1884)
Началник на щаба на 41-ва пехотна дивизия (30 март 1884 – 3 март 1894)
Командир на 104-ти Устюжки пехотен полк на генерал княз Багратион (3 март 1894 – 23 декември 1896)
Помощник на началника на щаба на Туркестанския военен окръг (23 декември 1896 – 29 юли 1899)
Командир на 2-ра бригада от 36-а пехотна дивизия (от 29 юли 1899)

Кампании

Награди

Руски награди

Орден „Свети Станислав“ III степен (1867)
Орден „Света Анна“ III степен с мечове и лента (1877)
Орден „Свети Станислав“ I степен с мечове (1877)
Орден „Свети Владимир“ IV степен с мечове и лента (1878)
Орден „Света Анна“ II степен (1881)
Орден „Свети Владимир“ III степен (1887)

Чуждестранни награди

Български орден „Св. Александър“ IV степен (1883)
Български орден „Св. Александър“ III степен (1884)

Източници

↑ Списокъ полковникамъ по старшинству, стр. 429
↑ Иван Вазов. Ремлинген // 7 декември 1881.
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

„Списокъ полковникамъ по старшинству“, Составленъ по 1 Мая 1889 г., С.-Петербургъ, 1889, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), с. 429.
„Списокъ генераламъ по старшинству“ – Част I, II и III, Составленъ по 1-е Сентебря 1900 года, С.-Петербургъ, 1900, Военнатя Типографiя (въ зданiи Главного Штаба), с. 801.