Христо Георгиев Попов е български офицер и политик , военен деец от Сръбско-българската война в която командва 1-ви пехотен полк в боевете при Гургулят . Като политик от Либералната партия става кмет на София (1899 – 1901) и министър на вътрешните работи и народното здраве (1915 – 1916).
Биография
Христо Попов е роден на 30 декември (18 декември стар стил) 1858 г. в Шумен . През 1875 – 1876 г. е учител в родния си град, а по време на Руско-турската война сътрудничи на руските войски. През 1879 г. завършва с първия випуск Военното училище в София, а след това и Николаевската военна академия в Санкт Петербург .[ 2]
След Съединението и внезапното изтегляне на руските офицери от Българската армия, на 11 септември 1885 г. Христо Попов е преназначен за командир на 1-ви пехотен софийски полк , макар че е само капитан.[ 3] През Сръбско-българската война (1885) с полка си участва в боевете на Сливнишката позиция . На 7 ноември е назначен за командващ на отряд на крайния ляв фланг и при Гълъбовци възпрепятства Моравската и Шумадийската дивизии при обхода им на левия фланг. Заедно с отряда си участва в боевете при Гургулят , Бански дол и Пирот (14 – 15 ноември).[ 4] Награден е с военен орден „За храброст “ III степен.
През 1886 г. Попов участва в потушаването на проруския метеж , целящ отстраняването на княз Александър I Батенберг .[ 4] На 12 януари 1889 г. се уволнява от армията като майор .[ 5]
След като напуска армията, Христо Попов завършва право в Женева .[ 4] След завръщането си в България е активен участник в Либералната (радославистка) партия.[ 4] От 24 април 1899 до 16 януари 1901 година е кмет на София.[ 4] През този период е пуснат първият трамвай в града, започват работа първите инсталации за електрическо улично осветление и е утвърден първият герб на София .[ 4]
Попов участва в Балканската война , а след нейния край е председател на парламентарната анкетна комисия, разследвала причините за Първата национална катастрофа . От 1915 до 1916 е вътрешен министър в правителството на Васил Радославов . За участието си в него през 1923 е осъден на 10 години затвор от Третия държавен съд , но е амнистиран на 19 юли 1924.[ 5] [ 6]
Подполковник Христо Попов умира на 28 октомври 1951 година в София.
Памет
На Христо Попов е наречена улица в квартал „Манастирски ливади “ в София (Карта ).
Военни звания
Награди
Библиография
Гургулят, Брезник, Трън и Пирот или Брезнишко-Трънският отряд в Сръбско-българската война 1885 г. 1889.
Бележки
↑ Игнатовски, Д. Депутати от Шумен и шуменски край 1879-2005, 2005, с. 103
↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 /ISBN 978-954-509-191-9 . с. 378.
↑ Сръбско-българската война 1885. Сборник документи , София, 1985, Военно издателство, стр. 35
↑ а б в г д е Ангелов, Борис. Кметовете на София. София, Екопрограма, 2015. с. 59.
↑ а б Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8 /ISBN 978-954-509-191-9 .
↑ Дневни новини - Независим информационен ежедневник / Ред. к-т. - Варна; печ. Зора, бр.5 / 20 юли 1924. / стр. 2.
Източници
Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 5 и 6. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“ , 1996.
Недев , С. , Командването на българската войска през войните за национално обединение , София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, стр. 36
Съединението 1885 – енциклопедичен справочник. София, Държавно издателство „д-р Петър Берон“, 1985. , с. 176
Курсивът показва временно назначение
Нормативен контрол