Шумен е град в североизточна България. Той е административен център на община Шумен и област Шумен. Градът се споменава за първи път като Симеонис (Шимеонит) през 1153 г. от арабския пътешественик Мохамед ал-Идриси. През 14 век е наричан Шумна или Шумен. По всяка вероятност идва от „шума“ и „зашумен“, понеже се е намирал сред такава местност. В периода 1950 – 1965 г. носи името Коларовград, след което отново е върнато старото име Шумен.
Населението му според преброяването през 2011 г. е 80 855 души, което нарежда на 10–то място по численост на населението в страната. Населението по постоянен и настоящ адрес, по данни на ЕСГРАОН към 15 юни 2020 г. е следния – 97 719 (постоянен адрес), 83 011 (настоящ адрес), 74 988 (постоянен и настоящ адрес в същото населено място).
Съставът на етническите групи в града според преброяването на населението през 2011 г. е следния, от общо 80 855 жители: 61 584 (76,16 %) българи, 10 029 (12,40 %) турци, 2165 (2,67 %) цигани, 600 (0,74 %) други, 552 (0,68 %) не се самоопределят, 5925 (7,32 %) записани като неотговорили.
Смята се че градът е основан преди 3200 години. През вековете е люлка на богата духовна и материална култура – тракийска, римска, византийска, българска. В близост до града се намират първите две столици нa Българската държава – Плиска и Велики Преслав и култовия център Мадара. Особено активна културна и просветна дейност се развива през Златния век на България, когато градът е наричан Симеонис. Относно името на гр. Шумен има две хипотези. Първата е, че произхожда от името на Цар Симеон Велики: Симеонис – Шимеонис – Шумен. Втората е, че произхожда от шума – силно залесено място с много гори. От основаването си до 15 век градът е разположен в района на Шуменската крепост, която е представлявала сложен комплекс от укрепителни съоръжения, битови и култови сгради.
След кръстоносния поход на Владислав Варненчик през 1444 г. Шумен е разрушен от османските турци и преместен на днешното му местоположение, в подножието на местността „Илчов скат“. Шумен е един от най-активните центрове на българското възраждане. На 11 май 1813 г. в града се състояло първото по българските земи честване на Светите братя Кирил и Методий, както и първата театрална постановка. През 1828 г. е основано първото килийно училище за девойки, а през 1856 г. – първото Девическо класно училище и първото читалище. През 1846 г. са основани първите училищни самодейни колективи. В Шумен през 1850 г. е основан първият български симфоничен оркестър. Тук са творили бележитите шуменци – възрожденци: Добри Войников, Васил Друмев, Сава Доброплодни, Панайот Волов, Нанчо Попович, Илия Блъсков и др.
След Освобождението на България от османско робство градът е бил център на област или окръг през всички административни деления, с две кратки изключения – след 9 септември 1944 г. за 2 години и от 1987 г. с въвеждането на новите области.
По-големи предприятия насочени във вторичния сектор са: КТА Мадара (от 1958 г.), Карлсберг България (до 2004 г. „Шуменско пиво“ АД), Завод за електрически бойлери „Теси“ (от 2016 г.), Алкомет, Фикосота, и др.
Градът попада в железопътната мрежа на България. През територията на града преминава железопътна линия 2, която свързва София със Варна. Функционират 4 железопътни гари и спирки – ЖП гара Шумен (от 1887 г.), ЖП спирка Тракия (край жилищен комплекс Тракия), ЖП спирка Дивдядово (край кв. Дивдядово), ЖП гара Мътница (край кв. Мътница).
В близост до ЖП гара Шумен е разположена Автогара Шумен, която е най-голямата в област Шумен.
Телевизионен канал от града е телевизия Шумен (от 1993 г.). Излъчва се и телевизия 6TV. В периода от 1998 до 2004 г. от Шумен се излъчва ТОП ТВ, която за този период е ефирна телевизия и трети национален канал по покритие.
Това е списък на статии, свързани с град Шумен, които все още не са създадени. Можете да помогнете на Уикипедия, като създадете нова статия от този списък. Можете и да преведете някоя от съществуващите статии в разделите на други езици в Уикипедия.