Преводите на статии в Уикипедия се правят от редакторите на свободната енциклопедия. Уикипедия е многоезичен проект, който съществува на повече от 270 езика и диалекта по света. За едни и същи обекти тя съдържа информация на много езици и съответните статии са свързани помежду си с мрежи от междуезикови препратки.

Различните езикови версии на статиите, посветени на един и същ обект, могат да бъдат редактирани независимо една от друга; като няма изискване те да бъдат преводни и да следват единна форма, стил или съдържание. Въпреки това, тъкмо превеждането от едно уики в друго се е доказало с годините като една от най-добрите и широко прилагани практики за разрастване на отделните уикипедии.

Причината за това е, че текстовото съдържание на всяка от тези над 270 уикипедии (и на всички останали сродни проекти на Фондация Уикимедия) се публикува под свободния лиценз Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното, който изрично разрешава да се правят производни версии, каквито по своя характер са преводите. За сравнение, добавянето на буквални преводи на материали със запазени авторски права не се толерира по същия начин, понеже производната версия на несвободно съдържание няма как да се счита за свободна. Такива несвободни материали обаче могат да се използват като източници на информация и на тяхна база да се пишат свободните уикипедиански статии.

И така, свободният лиценз разрешава превеждането от една уикипедия в друга. За да бъде всичко точно обаче, е необходимо и да се упомене откъде е направен преводът. Има различни варианти да стане това, като най-широко използваните са шаблоните {{превод от}} и {{превод от 2}}.

Освен авторските права, и други от така наречените пет стълба на Уикипедия имат отношение към превеждането като подход за създаване на ново енциклопедично съдържание. По-точно става дума за възможността за проверка на информацията и неутралната гледна точка.

Важно уточнение при преводите от други уикипедии е, че информацията в едно уики не може да служи за самостоен и благонадежден източник на информацията в друго уики. Дори посочването с шаблон, че статията е преводна, не може да замени цитирането на независими външни източници за фактите. Шаблоните за превод имат за цел да уточнят произхода на текста и да зачетат авторските права на оригиналните автори, така както изисква лицензът GNU FDL. Оттам нататък, остава задължението на редакторите да направят възможна проверката на въведената от тях информация в статиите.

Естествено е, когато се превежда материал от една уикипедия в друга да се копират и вече посочените в оригинала източници. Редно е обаче те да бъдат проверявани от преводача — коректно ли е отразена информацията от тях в статията, благонадеждни ли са, актуални ли са, а за източниците във външните препратки — дали са активни все още или вече са свалени от сайтовете. Ако има някакъв проблем с някой от източниците в оригинала, той не би трябвало да се добавя и в превода, а най-добре е и да се сигнализира за проблема в оригиналното уики. Би трябвало да се потърсят алтернативни източници или свързаната с този източник част да се пренапише или съкрати.

Също така, за предпочитане е, ако има налични както чуждоезични, така и български източници на информация, българските да се ползват с известен приоритет пред чуждоезичните или ако не да ги изместват напълно, то поне да се прибавят към тях.

Внимание трябва да се проявява и по отношение на неутралността на превежданата информация. Напълно възможно е някои статии в други уикипедии да бъдат поднесени не по най-неутралния възможен начин, например когато става дума за статии на политическа или религиозна тематика. Това може да е цялостна нагласа на редакторите в уикито, да е проявление само на отделни редактори, работили по превежданата статия, или резултат от моментен вандализъм. Възможно е едностранчивото поднасяне на информацията да е слабост, която вече е отчетена от самите редактори и сигнализирана със съответните шаблони. Примери за такива шаблони в Уикипедия на английски език са Template:Geographical imbalance и Template:Globalize. Затова трябва да се подхожда особено внимателно към превода на статии, съдържащи такива шаблони или шаблон за спорна неутралност.

Стана дума и за вандализма в уикитата. За съжаление, никоя страница не може да бъде застрахована от съзнателно злонамерени разрушителни действия. Мрежовата технология уики позволява на всеки човек с компютър и достъп до интернет да внася каквито желае промени във всяка една страница от уикитата. В крайна сметка, тези вандализми биват отстранявани рано или късно, но в момента, в който се чете и взима за превод дадена статия, е възможно да съдържа явен или неявен вандализъм. Затова препоръка към преводачите е да преглеждат историята на оригиналната страница, за да проследят последните ѝ версии за вандализми и спорни промени.

Превеждането на цели статии от един език на друг може да бъде полезно в началото, когато редакторът се учи да редактира, но крие известни рискове:

• Превеждането е трудна работа. Любителските преводи често имат неестествено звучащ текст, изпъстрен с грешки, особено видни в по-специализираната терминология.
• Ползването на машинен превод между неродствени езици (например японски и български) обикновено води до много ниско качество на превода, който има нужда от много допълнително редактиране, а нерядко такива статии се предлагат за бързо изтриване. При преводи между сродни езици (например руски и български) резултатът по-често е добър, но отново изисква преглед и корекции. Автоматичните преводачи вършат работа, когато човек желае да преведе съдържанието на дадена статия от чуждоезично уики, за да се ориентира как да напише съответната статия тук. Поставянето на необработени машинни преводи вместо истински статии обаче не се препоръчва; много хора считат, че е по-добре да няма статия по дадена тема, отколкото да има груб машинен превод.
• Понякога качественият превод изисква не просто вярно с оригинала излагане на информацията, а също и извършване на допълнителни проучвания и добавяне на допълнителни бележки, улесняващи разбирането на текста. Някои особености в тематиката или в използваните изразни средства за предаването ѝ може да се окажат строго специфични за изходния език и разбираеми само за хората, за които той е роден. Снабдяването с кратки уточнения в скоби или с по-дълги бележки под линия ще е само от полза за бъдещите читатели, без значение дали те владеят оригиналния език или не.

• Уикипедия:Авторско право, Условия за ползване
• Уикипедия:Полиглоти, Уикипедия:Заявки към полиглоти
• Уикипедия:Превод на съдържание

Категории

• Категория:Текущи преводи

Шаблони

• {{превод от}}, {{превод от 2}}