Често статиите в Уикипедия могат да бъдат подобрявани, като им се поставят препратки към външни на Уикипедия уеб-страници, съдържащи информация, която не може или не бива да присъства в статията. Тези препратки принадлежат към раздел „Външни препратки” близо до дъното на статията.

Някои външни препратки са добре дошли (виж долу), но не е цел на Уикипедия да обхваща изчерпателни списъци от външни препратки по всяка тема. Ако сайтът или страницата, към която желаете да направите препратка, съдържа информация, която още не е част от статията, замислете се първо дали да не я ползвате за източник. За повече указания как се цитират източници, погледнете Уикипедия:Посочвайте източниците си. Това упътване се отнася до външните препратки, които са различни от източниците.

• Препратките трябва да се сведат до минимум. Липсата на външни препратки или малкият им брой не е причина да се добавят такива.
• Уикипедия не е място за реклама и добавянето на препратки с цел промоция на даден уебсайт се счита за спам и такива препратки обикновено се премахват доста бързо. Важно да се знае, че външните препратки в Уикипедия са с атрибут nofollow и поради това не оказват влияние върху търсачките и рейтинга в тях на сочените страници.
• По възможност редакторите трябва да избягват да поставят препратки към множество страници от един и същ сайт. Препоръчва се те да намерят подходяща входна страница от сайта, която от своя страна да препраща към всичките необходими страници.

По технически или свързани с определена политика причини, редакторите са ограничени откъм препращане към следните сайтове, без изключение:

• Сайтове, които самите редактори притежават, поддържат или представляват, дори и ако иначе съществуват всички предпоставки за наличието на препратки към тези сайтове. Това правило е в унисон с указанията за конфликт на интереси в Уикипедия. Ако препратката е подходяща и информативна, и така или иначе трябва да бъде включена, споменете я на беседата и оставете на независими и неутрални уикипедианци да преценят дали тя да бъде добавена.
• Сайтове, които нарушават чужди авторски права; съобразно правата и задълженията на сътрудниците. Не бива да се препраща към сайтове, които не предоставят информация или не отговарят на запитвания за лицензите на съдържанието си. Не бива да се поставят препратки към сайтове, в които положението с авторските права е спорно, например съдържащи галерии от снимки или публично разпространявано съдържание (като сайтове за видео обмен от вида на YouTube). Съзнателното и умишлено насочване на потребители към сайтове, които нарушават авторското право, се счита в САЩ за форма на съучастие.
• Сайтове, които се намират в черния списък със спам. Страници, които съдържат някой от адресите в черния списък, не могат да бъдат запазени.

Няколко са нещата, които трябва да се вземат под внимание, когато се добавя външна препратка.

• Достъпно ли е съдържанието за потребителя?
• Подходящо ли е съдържанието в контекста на статията (полезно, информативно, фактологично, благопристойно, и т.н.)?
• Функционална ли е препратката и има ли добри изгледи да продължи да бъде такава?

За всяка препратка трябва се съди по качествата ѝ, като се спазват следните упътвания. Колкото по-дълъг е списъкът от външни препратки в статията, толкова по-взискателно трябва да бъде оценяването им.

1. Статиите за организации, личности, уебсайтове или други обекти би трябвало да съдържат препратка към официалния сайт, ако има такъв.
2. Статия, посветена на литературна, музикална или друга творба следва да препраща към сайт, съдържащ копие на творбата, освен ако не е в сила някой от критериите за препратки, които по правило трябва да се избягват .
3. Сайтове, които съдържат неутрално и акуратно поднесен материал, който обаче не може да бъде включен в статията поради запазени авторски права, висока степен на детайлизация на информацията или по други причини. Такива източници са например статистики за един професионален атлет, списък от имена на всички артисти във филм, записи от интервюта, електронни учебници.
4. Сайтове с друго смислено и свързано с темата съдържание, което обаче не е подходящо за включване в статията, например отзиви и интервюта.

1. За албуми, филми, книги и други творби – препратки към професионални рецензии.
2. Когато редакторите счетат за уместно – препратка към категория от уеб директория, за предпочитане отворена директория (open directory)
3. Твърде големите страници трябва да се разглеждат случай за случай. По света много хора ползват Уикипедия с бавна скорост на връзката. Необичайно големите страници трябва да се анотират.

Освен когато става дума за препратки към официални или посветени на темата на статията страници, редакторите следва да избягват следните видове препратки:

1. Препратки към сайтове, които подвеждат читателя с употребата на фактологически некоректен материал или непроверими изследвания. Вижте Благонадеждни източници.
2. Препратки, добавяни с цел да се популяризира сайт, който съществува основно за да продава продукти или услуги, който бива мащабно рекламиран, или който изисква абонамент за достъп до съответното съдържание. Такива сайтове разговорно се наричат спам. Например, вместо да слага препратка към съответната страница за дадена книга в някоя електронна книжарница, редакторът може да използва формата за „ISBN“ препратка, като така дава на читателите възможността да търсят в широк кръг свободни или платени източници.
3. Препратки към сайтове, които са недостъпни за значителен брой потребители, например такива, които работят само под определен браузър.
4. Препратки към документи, които изискват външни приложения (като Flash или Java), за да се визуализира съответното съдържание, освен когато статията пряко касае мултимедийно съдържание. Ако редакторът постави препратка към такъв материал, то нужното приложение трябва да бъде указано.
5. Препратки към страници с резултати от търсачки.
6. Препратки към дискусионни форуми или сайтове–социални мрежи (като MySpace).
7. Препратки към блогове, освен ако блогът не се поддържа от признат авторитет по темата на статията.
8. Препратки към статии в българската или други уикипедии, освен в случай, че историята на статиите демонстрира стабилност и значителен брой редактори, работили над тях.
9. Препратки към сайтове, които само косвено са свързани с темата на статията: да се покаже как препратката е „пряко“ и „симетрично“ свързана с темата на статията е лесно занимание. Това означава, че трябва да съществува както връзката между сайта и темата на статията, така и връзката между темата на статията и уебсайта. Например, официално признатият уебсайт на рок група е в пряка и симетрична връзка с тази рок група, т.е. следва да има препратка към него в статията в Уикипедия, посветена на групата. Алтернативен сайт, поддържан от фенове на групата, не е „симетрично“ свързан с нея, тъй като групата има само косвена връзка със сайта.

Следва да се избягват препратки към сайтове, изискващи регистрация или платен абонамент, тъй като употребата на съдържанието в тях е ограничена за повечето потребители. Много електронни вестници изискват регистрация за частичен или пълен достъп до съдържанието, а други изискват абонамент. Електронните списания редовно изискват регистрация за достъп до сайтовете или до качественото им съдържание. Обикновено се изисква такса за достъп до архивите на старите броеве на вестниците и списанията.

Не бива да се правят препратки към сайтове, изискващи регистрация или абонамент, освен в случаите когато:

• Обект на статията е самият сайт, или
• Съдържанието в него е значително по-качествено от това, което всеки друг безплатен сайт предоставя.

В българската Уикипедия за предпочитане са външните препратки на български език. Допустимо е статия да съдържа препратка към чуждоезиков сайт, например когато официалният сайт няма българска версия, когато се препраща към текст по темата на статията на нейния оригинален език, или когато чуждоезиковият сайт съдържа нагледни материали като карти, диаграми или таблици, съобразно указанията за чуждоезикови сайтове.

Когато препратката към чуждоезиков сайт е допустима по силата на някое от изброените изключения, препратката трябва да се обозначи с езикова {{икона}} в комбинация с двубуквения код на езика: например {{икона|es}}, {{икона|fr}}, и т.н.

Като външни препратки в статиите не бива да се използват пренасочващи адреси. В това число влизат tinyurl.com и makeashorterlink.com. Повечето от тези сайтове са включени в черния списък със спам m:Spam blacklist, тъй като спамъри често злоупотребяват с тях. Това означава, че не е възможно промените по страница в Уикипедия, която съдържа такава препратка, да бъде запазена. Тъй като пренасочващите сайтове са включени в черния списък, ако редактор включи такава препратка, може да причини проблеми на редакторите след него.

Сайтове за постоянен URL като purl.org представляват отделен случай, тъй като понякога PURL версията се счита от собственика на външния сайт като по-официален адрес от директния — в такъв случай следва да се ползва PURL-адреса.

Общо взето, за предпочитане е редакторът да слага препратки към точното местоназначение (destination) на препратката. Например, ако example.com автоматично пренасочва към tripod.com/example, за предпочитане е редакторът да сложи втория адрес, въпреки че уебмастърът е счел първия за по-официален.

Приемливо е да се поставят външни препратки към страници, изпълнени на нормален HTML или plain text. Редакторът следва да провери дали типът на съдържанието на страницата е „text/html“, „text/plain“, или „application/xhtml+xml“, тъй като някои страници може да бъдат изпълнени изцяло като платформено-зависими плъгини. Редакторите трябва да се въздържат от директни препратки към съдържание, изискващо специален софтуер или надстройка на браузъра. Винаги е за предпочитане външната препратка да сочи към страница оформена на обикновен HTML, която от своя страна съдържа препратка към съответното мултимедийно съдържание.

В случаите, когато препратката към мултимедийно съдържание е счетена за уместна, е необходимо изрично да се посочи каква технология е нужна за достъп до съдържанието, както е направено в следващия пример:

• Interview (along with Lenny Kaye) November 11, 2005 on KEXP; 53 minutes, includes three songs. (Windows Media Player, RealPlayer).
• Berkowitz, Joel, Avrom Goldfaden and the Modern Yiddish Theater: The Bard of Old Constantine (PDF), Pakn Treger, no. 44, Winter 2004, 10-19.

В статиите с множество гледни точки, броят на препратките посветени на една от гледните точки не трябва осезаемо да надвишава този на другите равностойни на нея гледни точки, нито пък чрез броя на препратките може да се придава неоправдана тежест (undue weight) на гледни точки, застъпвани от изключително малцинство. Редакторите следва да пояснят коя препратка към коя гледна точка се отнася. На доминиращата гледна точка следва да се отдели първо място. За повече информация вижте Уикипедия:Неутрална гледна точка - в частност упътванията за неоправданата тежест.

Много важно е редакторът да оцени дали препратката, която поставя, има добри изгледи да остане релевантна на статията в едно недалечно бъдеще. Например, не е полезно да се поставят препратки към страници, чието съдържание често се мени и на които за момента се е случило да присъстват целевите за статията материали. Редакторите трябва да внимават и когато цитират като източници такива неустойчиви страници.

Вижте също: en:Wikipedia:Dead external links и WebCite (webcitation.org)

Препратките към неактивни адреси в раздела „Външни препратки“ са безполезни за статиите в Уикипедия. Такива „мъртви връзки“ трябва или да бъдат отстранявани, или актуализирани с техни архивни версии, които могат да се намерят на Internet Archive Wayback Machine. Трябва да се отбележи, че проблемът с неактивните препратки може да бъде третиран и по съвсем друг начин, когато те са в качеството си на източници на информация в статията: вижте en:Wikipedia:Citing sources#Preventing and repairing dead links.

Трябва да се има предвид, че някои външни препратки в Уикипедия могат да бъдат неактивни поради прояви на вандализъм (например, вандал деактивира препратка към конкурентна на неговата компания или продукт): за препоръчване е да се провери дали в някоя по-ранна версия на статията не се намира активна версия на препратката. Някои вандализми от този сорт могат да бъдат доста трудно прихванати, например при заместване на някои латински букви в адреса с идентично изглеждащи букви на кирилица.

Може да се случи сайт да бъде похитен и макар външната препратка в статията да е активна, тя да сочи към подменено съдържание.

Честа причина в такива случаи е изтеклата регистрация на домейна на сайта, който е бил закупен за друга цел. В резултат, може да се окаже, че препратката сочи към крайно неподходящо съдържание, включително порнографско в някои случаи.^[1]

Към похитени сайтове следва да няма препратки, и да бъдат третирани по същия начин като неактивните страници.

Препратка без текст (код и резултат от кода):

[http://example.com/]

[1]

Препратка съдържаща текст:

[http://example.com/ The RFC mandated example.com website]

The RFC mandated example.com website

Целият текст след интервала се приема за текст на хипервръзката. Вкарването на вътрешни уики-препратки към този текст е некоректно, но ако такава препратка е необходима, хиперсвързания текст трябва да се преорганизира, като подходящите думи бъдат изведени навън. Например:

„The [[RFC]] mandated [http://example.com/ example.com website]“.

„The RFC mandated example.com website“.

Някои препратки съдържат квадратни скоби, например https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=714&Itemid=140. Такива препратки не може да бъдат въвеждани директно, защото квадратните скоби имат особено значение в Уикипедия. За да въведете успешно такива препратки, заместете знаците [ и ] в тях съответно с шаблоните {{!!(}} и {{)!!}}. Например горната препратка може да въведете така:

[https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata{{!!(}}id{{)!!}}=714&Itemid=140 Скулптурна група „Селянка и колхозничка”, „Мост на дружбата”]

Скулптурна група „Селянка и колхозничка”, „Мост на дружбата”

Два са основните формата за външните препратки. Най-често те се оформят като списък в края на статията. Стандартно списъкът се оформя в раздел на второ ниво, озаглавен Външни препратки (т.е. == Външни препратки ==), в който се поставя списъка от препратки, форматирани с отстъп с точка (чрез символа „звезда“, *).

Когато прави препратка към външен сайт, редакторът трябва да поднесе на читателя подходящо резюме на съдържанието на препратката, както и причините, поради които е счел точно този сайт за релевантен на съответната статия. Ако е цитирана статия онлайн, трябва да е предоставена колкото се може по-съдържателна цитираща информация (заглавие на статията, автор, издание, дата на публикация).

=== Външни препратки ===
* [http://example.com/link_1 Външна препратка 1]
* [http://example.com/link_2 Външна препратка 2]

Препратките към сайтовете, които са използвани като източници на информацията при създаване на статията, следва да се поставят в раздел „Източници“, а не в раздел „Външни препратки“. Упътвания за специфичното форматиране и линкване на цитиранията могат да се намерят в Уикипедия:Възможност за проверка и Уикипедия:Посочвайте източниците си.

За по-подробна информация касаеща политиката на Уикипедия за външните препратки и подходящия за тях синтаксис, вижте:

• Уикипедия:Наръчник/Препратки
• Уикипедия:Наръчник/Външни препратки
  • en:Wikipedia:How to edit a page#Links and URLs

• en:Wikipedia:Manual of Style (links)
• m:When should I link externally
• en:Wikipedia:Guide to writing better articles
• en:Wikipedia:Policies and guidelines
• en:Wikipedia:Links

Други:

• Уикипедия:Вътрешни препратки
• Уикипедия:Междууики

Координация по поддръжката:

• {{External links}}
• en:Wikipedia:Dead external links
• WikiProject Spam помага да се координират усилията на редакторите в Уикимедия по премахване на спама с външни препратки.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:External links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​