PROFILPELAJAR.COM

Тодор Бурмов
	Тодор Бурмов
български възрожденец и политик
Роден	14 януари 1834 г. Габрово, Османска империя
Починал	7 ноември 1906 г. (72 г.) София, Княжество България
Учил в	Императорски московски университет; Киевска духовна академия
Политика
Партия	Консервативна партия; (1879 – 1884); Прогресивнолиберална партия; (1884 – 1886)
	1-ви министър-председател на България
	5 юли – 24 ноември 1879
	Народен представител в:; I ВНС I ОНС II ОНС XII ОНС
Семейство
Деца	Рада Данева
	Тодор Бурмов в Общомедия

Датите са по Юлианския календар (стар стил), освен ако не е указано иначе.

Тодор Стоянов Бурмо̀в е виден български възрожденец, борец за църковна независимост и активен политически деец след Освобождението.^[1]^[2]

Народен представител в I велико народно събрание и I, II и XII обикновено народно събрание.

Биография

Младежки години

Бурмов е роден на 2 януари 1834 г. в село Нова махала, Габровско (според някои източници днешният едноименен квартал на град Габрово,^[3] а според други – село Драгановци, наричано в миналото и Нова махала)^[1]^[2]^[4] в семейството на Неда и Стоян Лазарови.^[5]^[6]

Първоначално Бурмов учи в килийното училище в Габрово, а през учебната 1845 – 1846 г. постъпва в Габровското взаимно училище, където негови учители са Христо Костович и Илия Грудов. Още в ранните си детски години Тодор Бурмов показва много добри способности и това му дава възможността да замине да учи в Русия. През 1857 г. завършва Киевската духовна академия със степен магистър^[7] и се завръща в Габрово, където работи като учител. Високообразованият младеж повежда истинска борба със старите учители и чорбаджии за коренна реформа в образователния процес, за въвеждане на нови предмети и методи на преподаване. Благодарение на него, след две години Габровското училище се превръща в едно от най-модерните класни училища в страната.^[5]^[6]

Едновременно с това Тодор Бурмов започва своята публицистична дейност, публикувайки материали в „Цариградски вестник“ и списание „Български книжици“ (1860 – 1862 г.). През 1860 г. става редактор на „Български книжици“ и на страниците на списанието той поставя въпроса за църковната независимост. През април същата година Тодор Бурмов участва в подготовката на Великденската акция и отпечатва специална брошура, озаглавена „Българите и високото гръцко духовенство“, в която аргументира необходимостта от самостоятелна българска църква.^[1]^[2]^[5]^[6]

Просветна дейност

Вижте също: Борба за българска църковна независимост

През следващите няколко години Тодор Бурмов поема издаването на вестник „Съветник“ (1863 – 1865 г.) – първият български партиен орган, изразяващ интересите на умереното течение в борбата за църковна независимост. Привърженици на това течение са още Найден Геров, както и ръководителите на Одеското българско настоятелство и на Добродетелната дружина. Те застъпват тезата, че българският въпрос трябва да се реши чрез преговори и отстъпки, като се избягва разрив с Патриаршията^[8]. През 1865 г. вестникът е спрян, но Бурмов продължава да отстоява своите позиции на страниците на вестник „Время“ (1865 – 1867 г.). Макар и да не е революционер, Тодор Бурмов подкрепя идеята за освобождение чрез радикални мерки, но поставя акцента не върху самостоятелно освободително движение, а върху ролята на Русия.^[5]^[6]

През 1867 г. постъпва на работа в руската легация в Цариград като преводач и съветник по българските въпроси. Едновременно с това продължава журналистическата си дейност, като кореспондент на вестниците „Московские ведомости“ (1756 – 1917 г.) и „Европа“ (1866 – 1918 г.), където публикува много материали, разкриващи положението на българския народ и неговите стремежи. Не прекъсва и работата си за Църковното национално движение – пише брошури, посредничи между Руското посолство и българските дейци, служи като съветник на екзарх Антим I по важни политически въпроси. През 1875 г. е назначен за управител на Николаевската болница към Руското посолство в Цариград.^[1]^[2]^[5]^[6]

През 1875 г. е избран за дописен член на Българското книжовно дружество (днес БАН).^[5]^[6]

Политическа дейност

Вижте също: Освобождение на България

По време на Руско-турската освободителна война (1877 – 1878 г.) е ковчежник на Канцелария за граждански дела към щаба на Руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на Пловдив, а на следващата година – за губернатор на София. Това предопределя и блестящата му политическа кариера. Княз Батенберг го избира за пръв министър-председател на страната,^[9] като едновременно с това е и министър на вътрешните работи и управляващ Министерството на народното просвещение. До 1884 г. е един от водачите на Консервативната партия,^[10] два пъти е избиран за министър на финансите. След това се присъединява към Прогресивнолибералната партия на Драган Цанков. Избиран е за народен представител (1880), за член на Върховния касационен съд (1881 г.) и на Държавния съвет (1881 – 1883 г.).^[1]^[2]^[5]^[6]

През 1883 г. в кабинета на генерал Леонид Соболев, както и за няколко дни по време на проруския преврат от 1886 г., той е управляващ министър на финансите. През 1884 г. се отцепва от Консервативната партия и се присъединява към либералите на Драган Цанков. При либералите Бурмов оглавява министерството на финансите (1884 – 1886 г.) в правителството на митрополит Климент^[1]^[2]. Член е на Кодификационната комисия (1884 – 1885 г.) и активен участник в политическите борби (1885 – 1906 г.). Редактор е на вестниците „Марица“, „Витоша“ – първия печатен орган на Консервативнат партия, „Български глас“ и русофилския „Светлина“ (1882 – 1897 г.).^[1]^[2] Оттегля се от политическия живот след 1886 г.^[5]^[6]^[11]

Умира на 25 октомври 1906 г. във влак, на път от София за Цариград, на 72-годишна възраст.

Част от архивите му се съхраняват във фонд № 16 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.^[12]

Галерия

Сградата на ул. „Врабча“ 7
Паметна плоча на Тодор Бурмов и Стоян Данев на фасадата на сградата на ул. „Врабча“ 7, в която са живели като министър-председатели
Указ № 1 на княз Александър I Батенберг за съставяне на правителство, 5 юли 1879 г.

Семейство

Тодор Бурмов се жени през 1861 г. за Марионка (Мария) Иванова Първова-Золотович (1835 – 1916 г.), племенница на търговеца Георги Золотович, която му ражда 4 дъщери:

Тодор Бурмов
(1834 – 1906)

Марионка Първова-Золотович
(1835 – 1916)

Надежда Бурмова
(1862 – ?)

Анна-Любица Бурмова
(1867 – 1897)

Рада Данева
(1868 – 1952)

Стоян Данев
(1858 – 1949)

Райна Бурова
(1871)^[13]

Ивайло Данев
(1890 – 1979)

Тодор Данев
(1890 – 1894)

Владимир Данев
(1893 – 1969)

Теофана Хаджикалчева

Произведения

Негови произведения са:

Българите и гръцкото висше духовенство, 1860 г.
Съвременните наши калугери, 1867 г.
Българо-гръцката църковна разпря, 1885 г.^[6]
Спомените ми. Дневник. Автобиография, 1895 г.
Бурмов, Т. Българо-гръцката църковна распря. София, Св. Синод на Българската православна църква (Печатница на Ст. Атанасов и cie), 1902 г.

Вижте също

Външни препратки

135 години от първото българско правителство на габровеца Тодор Бурмов – www.gabrovonews.bg

Източници

Литература

Тодев, И. Кой кой е сред българите XV – XIX в. 501 имена от епохата на османското владичество. София, 2000.
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
Научноинформационен център „Българска енциклопедия“. Голяма енциклопедия „България“. Том 1. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2011. ISBN 9789548104234.
Генчев, Н. Българско възраждане. София, 1978.
Цураков, Ангел. Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България. София, Изд. на „Труд“, 2008. ISBN 954-528-790-X.
Куманов, М., Исова, К. България – историческа енциклопедия. 2008.
М. Д. Балабанов. Тодор С. Бурмов. Студия С, 1908.
Българските политически водители 1879 – 1994. ИК „Хераклит А & Н“, 1994. ISBN 954-573-005-6.

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Ташев 69 – 70.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж Цураков 8.
↑ Геб 2011, с. 404.
↑ Draganovtsi // fallingrain.com. Falling Rain Genomics, 2010. Посетен на 30 декември 2012. (на английски)
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з Енциклопедия „България“. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1978. с. 419.
↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Кратка българска енциклопедия. Том 1. София, Издателство на „Българската академия на науките“, 1963. с. 319.
↑ Иван Илчев, Валери Колев, Веселин Янчев. Българският парламент и Българската държавност: 125 години Народно събрание 1879 – 2005. Изд. на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, 2005. с. 33.
↑ Crampton, R. J. Bulgaria. 2007, Oxford University Press, 2007. p. 72. (на английски)
↑ ДВ. Указ № 1 от 5 юли 1879 г.. Обнародван в „Държавен вестник“, бр. 1 от 28 юли 1879 г.
↑ Crampton 2005, с. 102.
↑ Методиев, Веселин и др. Българските държавни институции 1879–1986. София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1987. с. 306, 309.
↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
↑ Умира на 1 годинка след дълго пътуване на семейството от Цариград до Габрово (Автобиография 1895)