PROFILPELAJAR.COM

Димитър Стоянов
	Димитър Стоянов
Секретар на ЦК на БКП
Мандат	13 декември 1988 – 16 ноември 1989
Предшественик	Йордан Йотов
Наследник	Петър Младенов
Лична информация
Роден	7 ноември 1928 г. Стражица, Царство България
Починал	7 декември 1999 г. (71 г.) София, България
Полит. партия	БКП/БСП (1953 – 1990)
	Народен представител в:; VI НС VII НС VIII НС IX НС
	Портал Политика

Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Стоянов.

Димитър Иванов Стоянов е политик от Българската комунистическа партия. Той е министър на вътрешните работи на България от 7 април 1973 до 10 декември 1988 г., генерал-полковник.

Биография

Димитър Стоянов е роден в Стражица, Горнооряховско, на 7 ноември 1928 година. Член е на Работническия младежки съюз от 1943 година. Участва в комунистическото движение през Втората световна война. Цялото семейство подпомага Горнооряховския партизански отряд. Бащата Иван Стоянов е убит без съд и присъда (14 май 1944).

След Деветосептемврийския преврат от 1944 година заема длъжности в номенклатурата на Комсомола, като достига до поста секретар на неговия Централен комитет (1958 – 1961). През 1952 година завършва история в Софийския университет. Завежда отдел в Околийския комитет на РМС, председател на Околийския комитет на ДСНМ в Горна Оряховица и първи секретар на Окръжния комитет на Комсомола във Велико Търново. Бил е заместник-завеждащ отдел „Пионери“ в ЦК на ДКМС. От 1959 до 1961 г. е секретар на ЦК на Комсомола.^[1]

Приет е за член на БКП (1953). През следващите години е секретар (1961 – 1971) и първи секретар (1971 – 1973) на Окръжния комитет на БКП във Велико Търново.^[2]

От 7 април 1973 до 19 декември 1988 година е министър на вътрешните работи в първото и второто правителство на Станко Тодоров, правителството на Гриша Филипов и правителството на Георги Атанасов.^[2] С назначаването на Стоянов, външен за системата на Министерството на вътрешните работи човек, ръководството на БКП се стреми да установи по-строг контрол над неговите структури, най-вече върху „Държавна сигурност“, в които през предходните години вижда опити за известни самостоятелни действия.^[3] За разлика от двамата си предшественици Димитър Стоянов демонстрира пълна лоялност към Тодор Живков и става най-дълго заемалия този пост вътрешен министър на България.^[3] През 1973 г. е произведен в чин генерал-майор.^[4]

През 1973 година издава нареждане за ликвидирането на политическия емигрант Борис Арсов.^[5] В началото на 1985 година е част от специална временна комисия от висши функционери, която координира т.нар. Възродителен процес.^[6]

От 1976 г. е член на Централния комитет на БКП, а от 13 декември 1988 г. до 16 ноември 1989 година е член на Политбюро на ЦК на БКП и секретар на ЦК на БКП. През ноември 1990 година е изключен от Българската социалистическа партия, наследила БКП.^[2]

Димитър Стоянов има военно звание генерал-полковник. Герой на НРБ (1989), награден е с Орден „Георги Димитров“ (3 пъти) и Орден „13 века България“. Умира в София на 7 декември 1999 г.

Награди

Герой на Народна република България“ (1989)
– Орден Георги Димитров
– Орден Георги Димитров
– Орден Георги Димитров
– Орден "13 века България-(1984)
– Орден „Октомврийска революция“ (1988)
Медал 30 г. Министерство на вътрешните работи
Медал „30 години от Победата над фашистка Германия“ – (1975)^[7].
Медал „40 години от Победата над Хитлерофашизма“ – (1985)^[8].
Медал „1300 години България“ (1981)
‎Медал „40 години от Социалистическата революция в България“ – (1984)
Медал „90 години от рождението на Георги Димитров“ – (1972)
Медал „100 години от рождението на Георги Димитров“ – (1982)>
‎Медал „25 години Народна власт“ – (1969)
Медал „50 години от юнското антифашистко въстание“ – (1973)
‎Медал „Отечествена война 1944 – 1945“ – (1947)
‎Медал „100 години Априлско въстание“ – (1976)
Медал „100 години от освобождението на България от османско иго“-(1978)

Библиография

Заплахата. Великодържавният национализъм и разузнаването на Турция против България. 1997.

Бележки

↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 168
↑ ^а ^б ^в Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.
↑ ^а ^б Методиев, Момчил. Машина за легитимност. Ролята на Държавна сигурност в комунистическата държава. София, Институт за изучаване на близкото минало; Институт Отворено общество, 2008. ISBN 978-954-28-0237-2.
↑ Указ № 1680/2.VIII.1973 г. за удостояване на Димитър Стоянов и Ангел Карлов със звание "генерал-майор".
↑ Христов 2009, с. 273.
↑ Христов 2009, с. 313.
↑ вестник „Земеделско знаме“, 9 май 1975 г.
↑ Държавен вестник, указ за учредяване на медал „40 г. от победата над хитлерофашизма“.