От 1926 до 1927 г. редактира в. „Младежка дума“. Става член на ЦК на РП през 1928 г. и главен редактор на в. „Работническо дело“. От 1935 г. е член на ЦК на БРП. Член е на Политбюро на ЦК на БРП от 1936 г. Избран е за секретар на ЦК (1937).
От 1939 до 1940 г. е интерниран в Джебел. След като се завръща, е на работа в ОК на БКП в София. През септември 1941 г. е арестуван и интерниран в Еникьой и Свети Кирик.[1]
По-късно работи в апарата на ЦК на БКП. Той е секретар на ЦК на БКП между 1952 и 1957 г. и член на Политбюро на ЦК на БКП в периода 1954 – 1966 г. Председател е на Националния съвет на Отечествения фронт (1957 – 1967) и член на Централния комитет на БКП от 27 декември 1948 до 25 април 1971 г.
Награден е 2 пъти с орден „Георги Димитров“.[4] На негово име е наречен военен завод в Лясковец, днес „Аркус“.[5]
Източници
↑Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1987, с. 30
↑Методиев, Момчил и Мария Дерменджиева. Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери (София: ИИБМ и изд. Сиела, 2015), с. 142
