PROFILPELAJAR.COM

Стоян Михайлов
	Стоян Михайлов
български социолог и политик
Роден	6 октомври 1930 г. Скравена, Царство България
Починал	23 октомври 2020 г. (90 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Политика
Партия	БКП (1958 – 1990); БСП (1990)
	Секретар на ЦК на БКП
	1978 – 1988
	Народен представител
	VII НС VIII НС IX НС VII ВНС

Стоян Михайлов Мирчев е български социолог и политик от Българската комунистическа партия. Близък сътрудник на професор Живко Ошавков от 1956 година до смъртта му.^[1]^[2] Той е съосновател и сред ръководителите на Института по социология на Българската академия на науките. От 1976 до 1988 г. е член на ЦК на БКП.^[3] Част е от групата, инициирала т.нар. Възродителен процес,^[4] а в началото на 1985 г. участва в специална временна комисия от висши функционери, която координира неговото реализиране.^[5]

Биография

Роден е на 6 октомври 1930 година в Скравена. Завършва философия в Софийския държавен университет през 1952 г. Става асистент по диалектически и исторически материализъм във Висшия икономически институт „Карл Маркс“. От 1956 година е младши научен сътрудник в Института по философия на БАН. Между 1959 и 1962 г. е научен секретар на БАН.

Член е на Българската комунистическа партия от 1958 година.

Защитава докторска дисертация по философия през 1960 година. Работи в Института по социология от основаването му през 1968 г. като завеждащ катедра „Обща социология“ по-късно и директор. Получава званията старши научен сътрудник през 1965 година и доктор по социология през 1973 г. Между 1967 и 1969 г. е инструктор при ЦК на БКП. От 1968 до 1976 година е помощник-директор на Института по социология при БАН.

Професор е в БАН от 1970 година, професор и дългогодишен преподавател в Софийския университет от 1971 г. Член-кореспондент на БАН от 1984 г.

Главен секретар е на Българския организационен комитет за VII конгрес на Международната социологическа асоциация във Варна през 1970 година От 1973 година завежда отдел „Пропаганда и агитация“ при ЦК на БКП.^[6]

През 1973 година започва работа в ЦК на БКП като завеждащ отдел^[2] От 1978 до 1988 година е секретар на ЦК на БКП, отстранен е заради критични изказвания.

Главен редактор е на списание „Социологически проблеми“ от 1972 година.^[7]

След свалянето на Тодор Живков за кратко става вицепремиер на Георги Атанасов през 1989 година. Депутат е в Седмото велико народно събрание.

През 1992 година е обвинен от главния прокурор Иван Татарчев, но обвинението е снето през 2000 година.^[8]

Умира на 23 октомври 2020 година в София.^[9]

Отличия

Носител е на ордените „Георги Димитров“ и „13 века България“.

Семейство

Баща е на социолога и преподавател в УНСС Михаил Мирчев^[10] и политоложката и преподавател в ЮЗУ Петя Пачкова.^[11]

Библиография

Автор на много монографии, статии и студии:^[12]

„Обществото като социологическа система“ (1965)
„Емпиричното социологическо изследване“ (1973)
„Социологически студии“ (1982)
„Сравнението“ (1984)
„Градът и селото-1986“ (1991) [*]
„Възрожденският процес в България“ (1992)
„Живковизмът през призмата на една лична драма“ (1993)
„Енциклопедичен речник по социология“ (1996, 1997) [*]
„Сталинският тоталитаризъм“ (2000)
„Социологията в България след Втората световна война“ (2003)

[*] автор и редактор в колективни трудове

Източници

↑ УНСС, Икономически алтернативи – Ценен опит за историческия анализ на социологията в България след Втората световна война^{[неработеща препратка]}
↑ ^а ^б Стоян Михайлов: Социалдемокрацията не предлага алтернатива, интервю на Любо Николов, в-к „Дума“, 6 октомври 2005.
↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 336, ISBN 954-528-790-X
↑ Маринов, Чавдар. От „интернационализъм“ към национализъм. Комунистическият режим, македонският въпрос и политиката към етническите и религиозните общности // Знеполски, Ивайло (ред.). История на Народна република България: Режимът и обществото. София, „Сиела софт енд паблишинг“, 2009. ISBN 978-954-28-0588-5. с. 511.
↑ Христо, Христов. Тодор Живков. Биография. София, Сиела, 2009. ISBN 978-954-28-0586-1. с. 313.
↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 398
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 396.
↑ Приказката България – Стоян Михайлов на „Развигор“, в-к „Сряда“, Кюстендил, бр. 10, 5 август 1992 г.
↑ Почина секретарят на ЦК на БКП Стоян Михайлов, в. 24 часа, 23 октомври 2020 г.
↑ За Михаил Мирчев, сайт на АССА-М.
↑ Автобиография на Петя Стоянова Пачкова, сайт на ЮЗУ.
↑ АССА-М – Издателска дейност, Стоян Михайлов Архив на оригинала от 2006-08-27 в Wayback Machine.