PROFILPELAJAR.COM

Борис Карамфилов
	Борис Карамфилов
български военен
Роден	22 юни 1922 г. (102 г.) Скребатно, Царство България
Учил във	Военна академия на Генералния щаб на Русия
	Народен представител в:; VII НС VIII НС IX НС

Борис Димитров Карамфилов е български партизанин, а след Деветосептемврийския преврат в 1944 година. български военен деец, офицер, генерал-полковник. Той е заместник-министър на народната отбрана през 1981 – 1989 г.

Биография

Роден е на 22 или 26 юни 1922 година^[1] в Скребатно. Става член на РМС от 1940 година, а на БКП от 1944 година. Основно образование завършва в родното си село, а средното в Гоце Делчев. Взема участие в Съпротивителното движение през Втората световна война. Интерниран е в лагера Белене (1943). Партизанин от партизански отряд „Анещи Узунов“.

Служи в Българската армия от 1944 г. Последователно е командир на рота, помощник-командир на дружина, заместник-командир по политическата част на дружина, командир на батальон, на бригада и дивизия^[1]. Завършва Военната академия „Г. С. Раковски“ (1953) и Военната академия на Генералния щаб на СССР (1966)^[2]. Командир на 7-а Мотострелкова дивизия (1966 – 1972), Първа армия (1972 – 1980) и началник на Столичния гарнизон.

В периода 30 септември 1959 – 20 август 1964 г. е началник на Военното училище. От 26 октомври 1955 г. е полковник, а от 1961 г. е генерал-майор. Кандидат (доктор) на военните науки (1969).

През март 1973 г. като командир на Първа армия ръководи потушаването на бунта на помаците в Благоевграски окръг, които правят опит да създадат сепаратистко движение след като ЦК на БКП приема решение за преименуването на техните мохамедански имена с християнски български.^[3]

От 1981 до 1989 г. е заместник-министър на народната отбрана. В това си качество ген. Борис Карамфилов е член на Комисията за земята при Министерство на земеделието и горите 1986 – 1989 г., и зам.председател на Националния съвет по водите към Министерство на земеделието и горите 1986 – 1990 г. както и зам.председател на Правителствената комисия по въоръженията и продоволствията при МС 1987 – 1989 г.

Член е на ЦК на БКП от 1986 година. Народен представител в VII, VIII и IX народни събрания.^[4]^[5] Член на комисията по духовни ценности в VII народно събрание и на Комисията за опазване и възпроизводство на природната среда в IX народно събрание. Ръководи строежа на Националния дворец на културата.

Награждаван е с орден „Народна свобода“ – II ст. (1948), орден „Червено знаме“ (1954), орден „9 септември 1944“ – I ст. с мечове (1959), съветски орден „Отечествена война“ – II ст. (1969), орден „Народна република България“ – II ст. (1972), I ст. (1974), орден „Георги Димитров“ (1982) и почетното звание „Герой на социалистическия труд“ (указ № 2982 от 24 декември 1981).

Образование

Средно образование, гр. Гоце Делчев
Военна академия „Г.С. Раковски“ (до 1953)
Военна академия на Генералния щаб на армията на СССР „Климент Ворошилов“ (до 1966)

Външни препратки

Снимка на Борис Карамфилов, Държавна агенция „Архиви“, с. 17

Бележки

↑ ^а ^б Протокол № 230 от 20 септември 1961 г. от заседание на Политбюро (ПБ) на ЦК на БКП, с.20
↑ Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 123
↑ Електронен сайт Либерален поглед „Отурчиха помаците“ – разказ за създаването на помашко сепаративно движение в Благоевградски окръг през 1973 г.
↑ Народни представители в Седмо народно събрание на Народна република България, ДПК „Димитър Благоев“, 1977, с. 80
↑ Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 86