PROFILPELAJAR.COM

Анастас Ватев
	Анастас Ватев
български генерал
Битки/войни	Балканска война; Междусъюзническа война; Първа световна война
Образование	Национален военен университет
Дата и място на раждане	3 ноември 1881 г. (стар стил) Ловеч, Княжество България
Дата и място на смърт	21 април 1967 г. (85 г.) София, Народна република България
	Анастас Ватев в Общомедия

Анастас Ветев Ватев е български офицер (генерал-майор), началник на Втора военноинспекционна област през 1932 – 1934 година и министър на войната в началото на май 1934 година.

Биография

Анастас Ватев е роден на 22 октомври 1881 година в Ловеч.^[1] През 1903 година завършва Военното училище в София^[1] и е произведен в чин подпоручик, през 1906 г. в чин поручик, а през 1910 г. в чин капитан. Военната си служба започва във втори артилерийски полк в Пловдив. От 1906 г. е в четвърти артилерийски полк. През 1910 година завършва военна академия в Италия.^[1]

През Балканската война (1912 – 1913) е командир на батарея в Четвърти артилерийски полк, като в боевете при Чаталджа е ранен.^[1] През Първата световна война (1915 – 1918) е началник-щаб на Първа и Втора бригада на Седма пехотна рилска дивизия, след което е началник на Разузнавателния отдел при Щаба на Действащата армия и командир на дружина в Тринадесети пехотен рилски полк.^[1] На 1 март 1916 г. е произведен в чин майор, а на 27 февруари 1918 г. в чин подполковник. От 1917 до 1920 г. е началник на разузнавателната служба при Щаба на войската.^[2] Служи като началник-щаб на Шеста пехотна бдинска дивизия и началник на Врачанското военно окръжие.

От 1923 г. е помощник-командир на Осми пехотен приморски полк, след което същата година е назначен за помощник-командир на Първи пехотен софийски полк. На 30 януари 1923 г. е произведен в чин полковник. По-късно служи в 3-ти, 4-ти и 7-и артилерийски полкове. От 1927 година е командир на Осма пехотна тунджанска дивизия и началник на Старозагорския гарнизон, като през 1930 година е произведен в чин генерал-майор.^[1] В периода от 1932 до 1934 година е началник на Втора военноинспекционна област, а същевременно е и председател на Централното управление на Военния съюз.^[1]

На 9 май 1934 година, в навечерието на Деветнадесетомайския преврат, Анастас Ватев е назначен за министър на войната в третото правителство на Никола Мушанов.^[1] След преврата е поставен под домашен арест, на 25 май е интерниран в Ловеч, а на 22 юли е екстрадиран през пристанището на Лом.^[3]

Ватев прекарва следващите месеци в Торино. Получава разрешение да се върне в България едва след отстраняването от власт на звенарите и съставянето на правителството на Андрей Тошев през 1935 година. Той се включва активно в дейността на Народното социално движение, за което през септември отново е интерниран в Ловеч. През 1937 година става съдружник в предприятие с италианско участие, което се занимава с търговия с оръжие и части за самолети.^[4] През 1953 г. е разработван от Държавна сигурност във връзка с подозрение за шпионаж в полза на американското разузнаване под псевдоним „Рак“.^[5]

Анастас Ватев умира на 21 април 1967 година в София.^[1]

Военни звания

Подпоручик (1903)
Поручик (1906)
Капитан (1910)
Майор (1 март 1916)
Подполковник (27 февруари 1918)
Полковник (30 януари 1923)
Генерал-майор (31 януари 1930)

Награди

Орден „За храброст“ IV степен, 1-ви и 2-ри клас
Орден „Свети Александър“ III степен без мечове и V степен с мечове по средата
Орден „За военна заслуга“ II степен
Германски орден „Железен кръст“ II степен

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г ^д ^е ^ж ^з ^и Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 83 – 84.
↑ ДС и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.)“, КРДОПБГДСРСБНА, 2014, с.948
↑ Недев 2007, с. 279.
↑ Недев 2007, с. 280 – 281.
↑ Държавна сигурност и офицерите от БНА (1944 – 1960 г.), Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, 2014, с.937

Източници

Руменин, Румен. Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. Т. 1 и 2. София, Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“, 1996. с. 127.
Недев, Недю. Три държавни преврата или Кимон Георгиев и неговото време. София, „Сиела“, 2007. ISBN 978-954-28-0163-4.