PROFILPELAJAR.COM

Четвърти артилерийски
на Н.В. Цар Фердинанд I полк
	Четвърти артилерийски ; на Н.В. Цар Фердинанд I полк
	4-ти артилерийски полк през Първата световна война (1915 – 1918)
Информация
Шеф	Цар Фердинанд I
Активна	1886 – 1960
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон/щаб	София
Командири
Изтъкнати; командири	Ген. Владимир Вазов
Бойни; командири	Ген. Владимир Вазов (БВ); Ген. Първан Първанов (ПСВ); Подп. Александър Димитров (ВСВ)

Тази статия е за четвърти артилерийски полк, създаден през 1886. За четвърти артилерийски полк, създаден през 2008 вижте четвърти артилерийски полк (2008).

Четвърти артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Формиране

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ №186 в София на базата на разформирания 1^-ви артилерийски полк се формира Четвърти артилерийски полк.^[1]

На 1 януари 1888 година шефството на полка поема княз Фердинанд, като от тази дата полкът се именува на Негово Височество, а след обявяване на независимостта на България през 1908 година – на Негово Величество полк. Офицерите и войниците от полка носят на пагоните си вензела „Ф“.^[2]

Балкански войни (1912 – 1913)

През Балканската война (1912 – 1913) полкът се развръща в 4^-ти артилерийски скорострелен полк, формира 4^-ти нескорострелен артилерийски полк, влиза в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия (1^-ва армия) и е под командването на полковник Владимир Вазов.^[3]

Четвърти нескорострелен артилерийски полк

Четвърти нескорострелен артилерийски полк е формиран в София на 17 септември 1912 година съгласно телеграма №1791 в състав от щаб, нестроеви взвод, две артилерийски отделения с по три батареи. Влиза в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия и се командва от подполковник Стоян Пушкаров.^[3] Демобилизиран и разформиран е след края на Междусъюзничекста война (1913) на 10 август 1913 година.^[4]

Първа световна война (1915 – 1918)

По време на Първата световна война (1915 – 1918) 4^-ти артилерийски полк е част от 1^-ва артилерийска бригада на 1^-ва пехотна софийска дивизия (1^-ва армия) и е под командването на подполковник Първан Първанов.^[5]^[6]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[6]

Числен състав	Добитък	Обоз	Въоръжение
Офицери: 32 Чиновници: 2 Подофицери и войници: 1746	Коне: 1317 Волове: 8	Обикновени коли: 90 Товарни коли: 219 Специални коли: 4	Пушки и карабини: 60 Оръдия: 32

Между двете световни войни

През 1920 година съгласно заповед №92 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 4^-то артилерийско отделение с три батареи. През февруари 1928 година отново се развръща в полк, като 4^-ти артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година. През 1939 е преименуван на Четвърти дивизионен артилерийски полк.^[1]

Втора световна война (1941 – 1945)

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1944 година полкът е на Прикриващия фронт и е разположен в района на с. Търговище, Староселец и Любимец, а след 9 септември 1944 година влиза в състава на 1^-ва пехотна софийска дивизия и взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на подполковник Александър Димитров.^[1]

На 12 октомври 1944 година заема позиции в района на Стамболската махала и поддържа пехотата при атаката на Дубочица и Стражин. Съдейства на обкръжения 1^-ви пехотен софийски полк при Страцин, както и на парашутната дружина, които пробиват отбраната на Чевличката махала. По-късно при форсирането на река Пчиня подкрепя атаката при Никуляне, като последната бойна позиция на полка е край Горно Койнаре. След освобождаването на Куманово (11 ноември 1944) две батареи от полка са придадени на Гвардейския конен дивизион, който преследва германските войски към Скопие и Кочани. През тази фаза полкът дава 13 убити.^[7]

За времето в което полкът отсъства в мирновременния си гарнизон, на негово място се формира допълваща батарея.^[1]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 4-ти дивизионен артилерийски на Н.Ц.В. Цар Фердинанд I полк на 4-ти дивизионен артилерийски полк.^[8]

Наименования

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

Четвърти артилерийски полк (1886 – 1 януари 1888)
Четвърти артилерийски на Н.В. Княз Фердинанд I (1 януари 1888 – 22 септември 1908)
Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I (22 септември 1908 – 1912)
Четвърти скорострелен на Н.В. Цар Фердинанд I артилерийски полк (1912 – 1913)
Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (1913 – 1920)
Четвърто артилерийско отделение (1920 – 1928)
Четвърти артилерийски полк (1928 – 19 ноември 1932)
Четвърти артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (19 ноември 1932 – 1939)
Четвърти дивизионен артилерийски полк (от 1939)
Четвърти дивизионен артилерийски на Н.В. Цар Фердинанд I полк (до 5 март 1946)
Четвърти дивизионен артилерийски полк (5 март 1946 – 1950)
Четиринадесети гвардейски дивизионен оръдеен полк (1950 – 1954)
Четиринадесети оръдеен артилерийски полк (1954 – 1956)
Четиринадесети артилерийски полк (1956 – 1960)

Командири

Званията са към датата на заемане на длъжността.

звание	име	дати
Капитан	Петър Тантилов	от ноември 1886
Майор	Никола Рясков	август 1887 – 1893
Подполковник	Илия Козарев	от 1890 (временен)
Подполковник	Пантелей Ценов	1 януари 1894 – 1904
Полковник	Ангел Карахордиев	към 1904
Подполковник	Стефан Богданов	от 1907
Подполковник	Димитър Перниклийски	от 1909
Полковник	Стоян Загорски	от 1911
Полковник	Владимир Вазов	от септември 1912 – 1 декември 1914
Подполковник	Димитър Кацаров	1 декември 1914 – 1915
Подполковник	Първан Първанов	от септември 1915
Полковник	Ангел Ангелов
Полковник	Никола Каблешков	18 януари 1919 – 20 декември 1919
Полковник	Христо Луков	1919 – 1923
Подполковник	Владимир Заимов	от 1923
Майор	Константин Стоянов	до 1930
Полковник	Владимир Заимов	декември 1929 – май 1932
Полковник	Никола Боев	1935 – 1936
Полковник	Никола Боев	1939 – 1941
Полковник	Иван Калайджиев	1941 – 1943?
Подполковник	Александър Димитров	от 14 септември 1944
Подполковник	Иван Цонев	1945 – 1945
Подполковник	Иван Цонев	1946 – 1947

Други командири: полк. Ангел Александров

Бележки

↑ ^а ^б ^в ^г Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 186 – 187
↑ Атанасов, Д., стр. 173
↑ ^а ^б Войната между България и Турция 1912 – 1913, том 2, стр. 644
↑ Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 221 (цит: Централен военен архив, ф. 149^а, а.е. 39)
↑ Българската армия през световната война 1915 – 1918, том 2, стр. 887 – 888
↑ ^а ^б Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.
↑ Ташев, Т., стр. 372
↑ Указ № 6 от 5 март 1946 г., с. 2

Източници

Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.
Атанасов, Д., – „Първостроители на българската артилерия“, София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги победоносец“
Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том II – Лозенградската операция“, София, 1928, Държавна печатница
Колектив при Щаба на армията, „Българската армия през световната война 1915 – 1918 Том II“, София, 1936, Държавна печатница
Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, 2008, „Военно издателство“ ЕООД, ISBN 978-954-509-407-1
Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.