Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк
Офицерите от 58-и пехотен полк в манастира Трескавец, Прилепско, 18 януари 1916 г.
Информация
Активна	15 октомври 1912 – септември 1945
Държава	България
Тип	Пехотен полк
Щаб	11 септември 1915 – октомври 1918

Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е български пехотен полк, формиран през 1912 година и взел участие в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война.

Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк е формиран на 15 октомври 1912 година в Мустафа паша под името Петдесет и осми пехотен полк от първите дружини на 10-о, 16-о и 25^-о полково окръжие и е подчинен на 11^-a пехотна дивизия. ^[1]

Полкът участва заедно с Лейбгвардейския конен полк в превземането на Одрин на 13 март 1913 г. – като лява колона настъпва и превзема Кавказтабия. 58-и пехотен полк (3 дружини) е оставен на гарнизонна служба в Одрин – част от окупационния корпус в Източна Тракия. След края на Междусъюзническата война (1913) през юли 1913 се демобилизира.

Полкът действа и по време на Първата световна война (1915 – 1918), като е формиран на 11 септември 1915 година в Свищов под името 58^-и пехотен резервен полк от 33^-ти пехотен свищовски и 34^-ти пехотен троянски полкове, и влиза в състава на 3^-та бригада от 9^-а пехотна плевенска дивизия.^[1][2]

58-и пехотен полк в състава на 1 бригада^[3] на Трета пехотна дивизия, командвана от генерал-майор Никола Рибаров, участва в Леринската операция през август 1916 г.

През октомври и ноември 1916 г., полкът под командването на подполковник Тороманов участва в първите сражения в завоя на река Черна.

В периода 1 януари–16 март 1917 командир на 58-и пехотен полк е Петър Мидилев.^[4]

58-и пехотен полк, заедно с 17-и, 33-ти и 34-ти пехотни полкове и Девети артилерийски полк участва в боевете при Дойран. На 24 юни 1918 г. в е свален с артилерийски огън наблюдателен английски самолет, който пада в телените мрежи на главната позиция на 58-и полк. На височините северно над Дойранското езеро (септември 1918 г.) се отличава левофланговата дружина на майор Гечев.^[5] На малък хълм, 3 – 4 км от Дойран, се намира полковото гробище на загинали при настъплението през 1915 г. войници от 58-и пехотен полк. Там е бил погребан полковник Коста Каварналиев, а през 1918 г. тук Девета пехотна Плевенска дивизия изгражда в негова чест внушителен паметник, който е разрушен в 1945 г.

До село Цапари близо до град Битоля са погребани 207 войника от 58 полк, както и от Трети пехотен бдински полк, Петнадесети пехотен ломски полк, Шестнадесети пехотен ловчански полк, Петдесет и първи пехотен полк, Петдесет и пети пехотен полк, Петдесет и осми пехотен плевенски полк, Първи планински артилерийски полк, Дванадести артилерийски полк, Деветнадесети артилерийски полк и 6-а Пионерна дружина. Мраморните паметници над гробовете на седемте офицери в двора на църквата „Свети Георги“ (един от тях е на подпоручик Владимир Пюскюлиев от Свищов от 2-ра рота на 58-и пехотен полк) са единствените останали български офицерски паметници в днешната Северна Македония. През 1970-те години войнишките кръстове и единият от скромните паметници на войнишкото гробище са заличени с багер, но гробовете остават непокътнати. [2] Архив на оригинала от 2008-01-22 в Wayback Machine. Гробището е обновено през 2006 г. със съдействието на президента Георги Първанов и посланика на Република България в Македония генерал Михо Михов.^[6].

За проявени бойни отличия във водените от полка боеве са наградени 293 души. ^[7]

През октомври 1918 година полкът е демобилизиран и разформирован, като кадрите от полка се връщат в 33-ти пехотен свищовски и 34-ти пехотен троянски полкове.^[1]

При намесата на България във войната полкът разполага със следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[2]

През Втора световна война (1941 – 1945) на 23 юли 1941 година в Гюмюрджина е формиран т.нар. Гюмюрджински полк, който се състои от щаб на полка, Гюмюрджинска и Ксантийска пехотни дружини, Конен дивизион, Дедеагачка батарея и полково домакинство. Към полка се е числял и 21^-ви граничен участък.^[7] Влиза в състава на 16-а пехотна дивизия. През март 1942 година е преименувана на 58-и пехотен гюмюрджински полк. Взема участие във втората фаза на заключителния етап на войната. За проявени героизъм и безстрашие при водените боеве с Военен орден „За храброст“ са наградени 22 офицера и 154 войника. На 11 юли 1945 година полкът е демобилизиран и през септември е разформирован.^[1]

Гробовете на падналите се намират на българското военно гробище в гр. Харкан, Южна Унгария, на около 8 км северно от река Драва.

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Петдесет и осми пехотен полк (15 октомври 1912 – юли 1913)
• Петдесет и осми пехотен резервен полк (11 септември 1915 – октомври 1918)
• Гюмюрджински полк (23 юли 1941 – март 1942)
• Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк (март 1942 – септември 1945)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• Тодоров, Т., Александрова, Я. – „Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г.“, Том 2, София, 1977, Военно издателство
• Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“