Трети артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк
Информация
Шеф	Цар Борис III
Активна	1886 – 1950
Държава	България
Тип	Артилерийски полк
Гарнизон/щаб	София
Бойни командири	Ген. Стефан Богданов (БВ) Ген. Иван Марков (ПСВ) Полк. Петър Галунски (ПСВ) Полк. Васил Попенчев (ВСВ)

Трети артилерийски полк е български артилерийски полк, формиран през 1886 година, взел участие в Балканската (1912 – 1913), Междусъюзническата (1913), Първата (1915 – 1918) и Втората световна война (1941 – 1945).

Историята на полка започва през 1886 година, когато когато съгласно указ № 85 в Пловдив от 1^-ва и 2^-ра четирифунтова батарея се формира Четвърти артилерийски полк.^[1] На 24 януари 1892 г. командирът на полка подполковник Балабанов е назначен за инспектор на артилерията и изпълняващ длъжността помощник на началника на артилерията^[2]. На 14 април 1892 за командир на полка е назначен командващият батарея в полка майор Никола Бакърджиев^[3]. Когато се ражда престолонаследникът княз Борис, с указ № 20 от 1894 г. му се възлага шефството на полка.^[4]

Полкът е мобилизиран съгласно заповед № 5 от 23 септември 1912 година, като формира нови подразделения, в това число и 3^-ти не с.с. артилерийски полк. На основание заповед № 1 от 1912 г. на командира на 3^-ти артилерийски полк към полка се формира 39^-а допълваща батарея, която започва да функционира от месец септември същата година. От 24 септември действа като Трети скорострелен артилерийски полк. Взема участие и в Междусъюзническата война (1913), след края на която на 13 август 1913 година е демобилизиран.^[1]

По време на Балканските войни полкът има следното командване и състав:^[5]

• Командир на полка – подполковник Стефан Богданов
  • Командир на 1^-во отделение – подполковник Георги Тодоров
  • Командир на 2^-ро отделение – подполковник Антон Антонов
  • Командир на 3^-то отделение – майор Иван Китайков
  • Полкови лекар – санитарен капитан д-р Емануил Атанасов
  • Ветеринарен лекар – санитарен майор ветеринар д-р Методий Славов

Трети нескорострелен артилерийски полк е формиран в Пловдив на 23 септември 1912 година от състава на 3^-ти артилерийски полк и се състои от две артилерийски отделения.^[6][7]

На 10 септември 1912 година във връзка с мобилизацията за Първата световна война (1915 – 1918) полкът се развръща и формира щаб на 2^-ра артилерийска бригада (2^-ра пехотна тракийска дивизия), два скорострелни артилерийски полка, едно не с. с. артилерийски отделение и две паркови батареи. Взема участие във войната, като е в подчинение на командира на 1^-ва пехотна бригада от 2^-ра пехотна тракийска дивизия. Участва във военните действия в Македония. След края на войната, със заповед № 511 се дават указания за демобилизиране на полка, което се случва на 10 октомври 1918 година в Пловдив.^[1][8]

През войната полкът има следния числен състав, добитък, обоз и въоръжение:^[9]

На 1 декември 1920 година на основание предписание № 6129 и в изпълнение на клаузите на Ньойския мирен договор полкът е реорганизиран в 3^-то артилерийско отделение с три батареи. Части от полка вземат участие в потушаването на Септемврийското въстание (1923).^[7] През 1928 година отново се развръща в полк, като 3^-ти артилерийски полк, но носи явното название отделение до 1938 година.^[1]

По време на Втора световна война (1941 – 1945) през 1941 и 1943 година полкът е на Прикриващия фронт. През 1944 година е преименуван на Трети дивизионен артилерийски полк и взема участие в първата фаза на заключителния етап на войната под командването на полковник Васил Попненчев и се състои от 12 батареи. Към полка се числят доброволци от 5^-а гвардейска народна пеша батарея.^[1] В състава на същия взема участие и формираната от доброволци 1^-ва гвардейска народна пеша батарея.^[7]

С указ № 6 от 5 март 1946 г. издаден на базата на доклад на Министъра на войната № 32 от 18 февруари 1946 г. е одобрена промяната на наименованието на полка от 3-ти дивизионен артилерийски полк на 3-ти дивизионен артилерийски на Тодор Каблешков полк.^[10] През ноември 1948 г. полкът е преименуван на 2-ри дивизионен артилерийски полк със седалище в Хасково. През следващата година преминава към 10^-и дивизионен артилерийски полк с местостоянка град Хасково. През май 1950 г. е преместен в Кърджали, а след септември преминава на подчинение към 17-и дивизионен артилерийски полк, а по-късно към 41-ви оръдеен артилерийски полк.^[7]

През годините полкът носи различни имена според претърпените реорганизации:

• Трети артилерийски полк (1886 – 30 януари 1894)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (30 януари 1894 – 24 септември 1912)
• Трети скорострелен артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (24 септември 1912 – 1913)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Престолонаследника полк (1913 – 3 октомври 1918)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Борис, Княз Търновски полк (3 октомври 1918 – 1 декември 1920)
• Трето артилерийско на Н. Ц. В. Борис, Княз Търновски отделение (1 декември 1920 – 1928)
• Трети артилерийски на Н. Ц. В. Борис, Княз Търновски полк (1928 – 1944)
• Трети дивизионен артилерийски полк (1944 – 5 март 1946)
• Трети дивизионен артилерийски на Тодор Каблешков полк (5 март 1946 – ноември 1948)
• Втори дивизионен артилерийски полк (ноември 1948 – 1950)

Званията са към датата на заемане на длъжността.

• Капитан Петър Тантилов (10 март 1886 – 27 октомври 1886)
• Капитан Бончо Балабанов (27 октомври 1886 – 24 януари 1892)
• Майор Никола Бакърджиев (от 14 април 1892 г.)
• Капитан Христо Кирков след 1892, към 1904
• Подполковник Константин Жостов (януари 1910 – март 1912)
• Полковник Стефан Богданов Балканска война
• Полковник Иван Марков (1915 – септември 1915)
• Подполковник Петър Галунски от септември 1915
• Подполковник Владимир Заимов (1927 – 1927)
• Подполковник Никола Стойчев (1931 – 1934)
• Подполковник Христо Чуков (1935 – 1935)
• Полковник Васил Попненчев от 1944

• Тодоров, Т., Александрова, Я. Пътеводител на архивните фондове 1877 – 1944 г. Т. 2. София, Военно издателство, 1977.

Йотов, Петко, Добрев, Ангел, Миленов, Благой. Българската армия в Първата световна война (1915 – 1918): Кратък енциклопедичен справочник. София, Издателство „Св. Георги Победоносец“, 1995.

• Колектив при Щаба на армията, „Войната между България и Турция 1912 – 1913 Том VI – Действията на западния операционен театър“, София, 1935, Държавна печатница

п б р Полкове на Българската армия Пехотни 1 софийски • 2 струмски • 2 искърски • 3 бдински • 4 плевенски • 5 дунавски • 6 търновски • 7 преславски • 8 приморски • 9 пловдивски • 10 родопски • 11 сливенски • 12 балкански • 13 рилски • 14 македонски • 15 ломски • 16 ловчански • 17 доростолски • 18 етърски • 19 шуменски • 20 добруджански • 21 средногорски • 22 тракийски • 23 шипченски • 24 черноморски • 25 драгомански • 26 пернишки • 27 чепински • 28 стремски • 29 ямболски • 30 шейновски • 31 варненски • 32 загорски • 33 свищовски • 34 троянски • 35 врачански • 36 козлодуйски • 37 пирински • 38 пехотен • 39 солунски • 40 беломорски • 41 пехотен • 42 пехотен • 43 пехотен • 44 тунджански • 45 чегански • 46 добрички • 47 ардински • 48 дойрански • 49 калимански • 50 нишавски • 51 вардарски • 52 моравски • 53 осоговски • 54 битолски • 55 охридски • 56 велешки • 57 драмски • 58 гюмюрджински • 59 пирински • 60 пехотен • 61 пехотен • 62 пехотен • 63 пехотен • 64 пехотен • 65 пехотен • 66 пехотен • 67 пехотен • 68 пехотен • 69 пехотен • 70 пехотен • 71 пехотен • 72 пехотен • 73 пехотен • 75 пехотен • 76 пехотен • 80 пехотен • 81 пехотен • 82 пехотен • 83 пехотен • 84 пехотен • 85 пехотен • 86 пехотен • 87 пехотен • 88 пехотен • 103 пехотен • 123 пехотен Конни Лейбгвардейски • 1 конен • 2 конен • 3 конен • 4 конен • 5 конен • 6 конен • 7 конен • 8 конен • 9 конен • 10 конен • 11 конен • Сборен Артилерийски 1 артилерийски • 1 артилерийски • 2 артилерийски • 3 артилерийски • 4 артилерийски • 5 артилерийски • 6 артилерийски • 7 артилерийски • 8 артилерийски • 9 артилерийски • 10 артилерийски • 11 артилерийски • 12 артилерийски • 13 артилерийски • 14 артилерийски • 15 артилерийски • 16 артилерийски • 17 артилерийски • 18 артилерийски • 19 артилерийски • 20 артилерийски • 21 артилерийски • 22 артилерийски • 23 артилерийски • 24 артилерийски • 25 артилерийски • 26 артилерийски • 27 артилерийски 1 дивизионен • 10 дивизионен • Планински • 1 планински • 2 планински • 3 планински • 1 армейски • 2 армейски • 3 армейски • 4 армейски • 4 тежък • 5 тежък • 11 не с. с. артилерийски • 1 гаубичен • 2 гаубичен • 3 гаубичен Инженерни 1 инженерен • 2 инженерен • 3 инженерен • 4 инженерен Моторизирани Общовойскови камионен полк • Моторизиран полк при Бронираната бригада • Четиридесети стрелкови полк

• Портал „Военна история на България“