Македония (област)

Вижте пояснителната страница за други значения на Македония.

Македония

Македония и държавните граници в периода 1914-1999 г.
СтранаОсманска империя
Македония в Общомедия

Македония (на гръцки: Μακεδονία; на македонска литературна норма: Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души. Разположена е на басейните на реките Бистрица, Вардар, Струма, Места, Брегалница, Колудей и отчасти Черни Дрин. Съвременните граници на областта са определени през втората половина на XIX век, понеже през османското владичество и дори в късното средновековие, такава административна единица не съществува, а името ѝ е забравено. Преди Берлинският конгрес в състава на областта са били включвани части от Шоплука като Радомирско, Дупнишко, Кюстендилско и Вранско - като последният град и областта му през 1878 година са предадени на Сърбия, въпреки българското му мнозинство.[1]

Територия

Областта е поделена през XX век след разпада на Османската империя между:

История и население

Гръцкият просвещенец Атанасиос Псалидас пише в своята „География“ (1818 - 1822):

Осма провинция е Македония, която е прочута заради Филип и сина му Александър Велики. Сега обаче е жалка, тъй като се населява от долни хора. Районът е богат на зърнени култури, вина, коприна, памук и др. Жителите ѝ са българи, турци и малко гърци и власи, колонисти от Арванития.[2]

Неофитос Дукас в свое писмо до Кирил VI Константинополски от 1815 година пише, че „българите стигат от бреговете на Истрос, от една страна, до Константинопол, а от друга до Епир и Тесалия“.[3]

През 1861 година английската пътешественичка Мери Аделейд Уокър посещава областта и пише, че открива в неплодородните земи на Македония в районите, обитавани от българи охолство и изобилие.[4]

По данни на английски пътешественици, пътували в Македония в периода 1860 – 1865 г. „мохамеданите се смятат за по-многобройни от християните“ и неравенството в региона е очевидно.[5]

Население през 1882 г.

Според турски източник, обнародван през 1882 г. в Киев, населението на областта Македония има следния етнически състав:[6]

българи турци гърци други общо
1 251 385 463 387 57 230 64 380 1 836 382
Македония и граници на държавите през периода 1878 – 1914 г.

Население през 1911 г.

Германска етническа карта на Македония от 1882 г.

В изданието на Енциклопедия Британика от 1911 г. са посочени следните статистически данни за населението на Македония:

  • Българи: 1 150 000, от които, 1 000 000 православни и 150 000 мюсюлмани
  • Турци: 500 000 (мюсюлмани)
  • Гърци: 250 000, от които 240 000 православни и 10 000 мюсюлмани
  • Албанци: 120 000, от които 110 000 мюсюлмани и 10 000 православни
  • Власи: 90 000 православни и 3000 мюсюлмани
  • Евреи: 75 000
  • Цигани: 50 000, от които 35 000 православни и 15 000 мюсюлмани
  • Общо 1 300 000 християни (почти изцяло православни), 800 000 мюсюлмани, 75 000 евреи, или общо 2 200 000 души население за цяла Македония

Българите в днешно време

Официално според властите на Северна Македония по преброяване в 2002 г., като българи се определят малко повече от 1400 души, но над 70 000 македонци са получили българско гражданство на базата на деклариран български етнически произход до 2017 година,[7] а десетки хиляди други граждани на Северна Македония са подали молби за българско гражданство, които все още не са удовлетворени.


Външни препратки

Бележки

  1. Ивановъ, Йорданъ. Сѣверна Македония. Исторически издирванья. Съ образи и карти. София, 1906.
  2. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 236.
  3. Данова, Надя. България и българите в гръцката книжнина : XVII – средата на XIX век. София, Парадигма, 2016. ISBN 978-954-326-270-0. с. 242.
  4. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 168 – 171.
  5. Лео, Мишел. България и нейният народ под османска власт: през погледа на англосаксонските пътешественици (1586 – 1878). София, ТАНГРА ТанНакРа, 2013. ISBN 9789543781065. OCLC 894636829. с. 145 – 147.
  6. Косев, К., „Подвигът“, София, 1983, Военно издателство, стр. 17 (цит. Македонски преглед, 1932, №4, стр. 140)
  7. Над 70 000 македонци имат българско гражданство