PROFILPELAJAR.COM

Васил Кънчов
Василъ Кѫнчовъ
	Васил Кънчов Василъ Кѫнчовъ
български географ и общественик
Роден	Васил Кънчов 26 юли 1862 г. Враца, Османска империя
Починал	6 февруари 1902 г. (39 г.) София, България
Погребан	Централни софийски гробища, София, Република България
Научна дейност
Област	Етнография, география, история
Работил в	Българска академия на науките
Политика
	Депутат
	X ОНС XI ОНС
Семейство
Съпруга	Христина Кънчова
	Васил Кънчов в Общомедия

Васил Иванов Кънчов (изписване до 1945 година: Василъ Ивановъ Кѫнчовъ) е български политик (министър) и учен (географ, историк, академик на БАН), автор на множество географски изследвания на Македония. Привърженик на Прогресивнолибералната партия, в продължение на месец той е министър на народното просвещение в първото правителство на Стоян Данев (1902).^[1]

Използва псевдоними като Бродник, Вардарец, В. Шарка, Иван Иванов и други.^[2]

Биография

Васил Кънчов е роден на 26 юли (14 юли стар стил) 1862 година във Враца в семейството на бъчвар.^[3] След като завършва четирикласното училище в родния си град, през 1880 година заминава със стипендия от общината да учи в Ломската гимназия. През 1884 година завършва с отличие и през следващата учебна година е главен учител на врачанското четирикласно училище.^[4]

През 1885 година Кънчов получава държавна стипендия и заминава да учи химия в Харков, където се запознава с Марин Дринов, но малко по-късно прекъсва образованието си, за да участва като доброволец в Сръбско-българската война. След войната учи химическа технология – три семестъра в Мюнхен и два в Щутгарт. В началото на 1888 година заболява от ревматизъм, отива на лечение в Тирол, но губи стипендията си и трябва да се върне в България, без да се е дипломирал.^[4]

След като няколко месеца е учител в железарското училище в София, Васил Кънчов заминава за Солун, който по това време е още под османско управление. От септември 1888 година той е учител по химия в Солунската българска мъжка гимназия, през 1891 година става директор на българските училища в Сярско, а през 1892 – 1893 година е директор на Солунската гимназия.^[5] В Солун се жени за Христина Балтаджиева (1867 – 1893), учителка в Солунската девическа гимназия.

През този период Българската екзархия развива активна дейност в Македония, основавайки множество нови училища в цялата област. Кънчов често пътува в различни части на Македония, събирайки етнографски, исторически и географски сведения за посещаваните места. Работата му е забелязана от екзарх Йосиф, който през март 1894 година го назначава за главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония, за да му създаде по-добри условия да продължи проучванията си. Докато изпълнява тази длъжност, през юни 1897 година в Цариград е направен неуспешен опит за убийството му, вероятно организиран от полицията.^[5]

Пътуванията на Кънчов му позволяват да изработи първата цялостна българска статистика на населението в областта Македония – „Македония. Етнография и статистика“. За него Иван Хаджиниколов казва:

„

Васил Кънчов беше много словоохотлив и между другото в приказките си каза, че той е дошъл учител в Солун да побългари Македония. Много и силно казано. Възразих му, че така не трябва да се говори и себе си да надценява, тъй като Македония отдавна е българска и че македонските българи отдавна водят борба с рутината, ней ѝ трябва просвета, каквато всички учители и духовници понастоящем трябва да пръскат.^[6]

“

През ноември 1897 година Васил Кънчов напуска поста си в Екзархията с намерението да продължи работата си в България. Прибирайки се в страната през Сърбия, той е задържан за кратко в Ристовац, където полицията се опитва да намери у него компрометиращи материали, с които да го злепостави пред османските власти.^[5]

След кратък престой във Враца, от 1898 година Кънчов се установява окончателно в София, където живее на улица „Неофит Рилски“ №80. От 1898 е действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, като през периода 1898 – 1901 г. е деловодител и секретар на Историко-филологическия клон към него. През 1899 и 1901 година е избиран за народен представител от Враца като кандидат на Прогресивнолибералната партия, а през 1901 година става и подпредседател на Народното събрание. В началото на 1902 година става министър на народното просвещение в правителството на Стоян Данев.^[7]^[8]

Към 15 часа на 6 февруари (24 януари стар стил) 1902 година Васил Кънчов е застрелян в кабинета си в Министерството на народното просвещение от Тома Каранджулов, който се самоубива непосредствено след това. Каранджулов, родом от Прилеп, е бивш учител, уволнен поради непригодност, който в продължение на няколко години прави постъпки пред различни министри да бъде върнат на работа, като често прибягва до заплахи.^[9]

Памет

Ученикът му Иван Крайничанец пише за него:

„

Неговата културна и научна дейност остави неизгладими следи във възраждането на Македония.^[10]

“

Във Враца има средно училище, което носи името на Васил Кънчов. На 5 декември 2012 година в родния му град е открит негов паметник, чийто автор е скулпторът Цено Ценов.^[11]

На Васил Кънчов е наречена улица в София (Карта), Петрич и в Сандански.

Внучка на Кънчов е видната френска изкуствоведка и византоложка Таня Велманс.^[12]

Галерия

Съпругата на Кънчов, Христина Балтаджиева
Кънчов с дъщеря си Невена
Зрелостното свидетество на Кънчов от гимназията в Лом, 7 юни 1884 година
Грамота за награждаване на Кънчов с ордена За гражданска заслуга, 18 май 1898 година
Политика на Турското правителство спроти българите в Македония, брошура на Кънчов от 1896 година

Библиография

„Битолско, Преспа и Охридско. Пътни бележки“ (1891)
„Сегашното и недавното минало на град Велес“ (1892)
„Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница“ (1894 – 1896)
„Отечествена география“ (1895)
„Положението на българите в Македония“ (1895)
„Политиката на турското правителство спроти българите в Македония“ (1896)
„География на Балканския полуостров“ (1897)
„Пътни бележки в Македония“ (1898)
„Пътни съобщения в Македония“ (1898)
„Град Скопие. Бележки за неговото настояще и минало“ (1898)
„Света гора“ (1896)
„Македония. Етнография и статистика“ (1900)
„Турция и българите“ (1906)
„Орохидрография на Македония“ (1911)

Литература

„Отечествоведение“ на Кънчов, издадена в Солун от Коне Самарджиев.

Наумов, Н. Пълен списък на съчиненията на Васил Кънчов, списание „Мисъл“, София, 1902, кн.3
Васил Кънчов, Летопис на БАН, 3, 1903, с. 75 – 83
Секулов, Боян. Васил Кънчов. Биография, София, 1909, второ издание Враца 1927
Възпоменателен сборник за Васил Кънчов. По случай 25-годишнината от смъртта му, Враца 1927
Христов, Христо. Васил Кънчов – живот, обществена дейност и научно творчество, В: Кънчов, Васил. Избрани произведения, т.1, С. 1970, с. 7 – 27
Научна сесия за Васил Кънчов (съставител Величко Георгиев), Враца 1992
Николова, Веска. Васил Кънчов. Географ, етнограф и статистик на Македония, С. 1994, 44 с.
Aarbake V Архив на оригинала от 2005-04-19 в Wayback Machine., Ethnic Rivalry and the Quest for Macedonia, 1870 – 1913, East European Monographs, New York, 2003, ISBN 0-88033-527-0

Бележки

↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. V (от фонд № 249 до фонд № 289). София, Народна библиотека „Кирил и Методий“. Български исторически архив, 1981. с. 222 – 227.
↑ Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 454.
↑ Ташев 1999, с. 256 – 257.
↑ ^а ^б Марков 2003, с. 96.
↑ ^а ^б ^в Марков 2003, с. 97.
↑ Петров 2002, с. 103.
↑ Марков 2003, с. 98 – 99.
↑ Известник - вестник:седмичник - Варна, брой 1 / 01 януари 1902 г., стр 1.
↑ Марков 2003, с. 101 – 102.
↑ Крайничанецъ, Иван П. Спомени отъ изминалия пѫтъ въ живота ми. Книга I. Скопие, Печатница Крайничанецъ А. Д., 1942. с. 13.
↑ Откриха паметник на Васил Кънчов във Враца, vratzaplus.com, 5 декември 2012 г.
↑ Илиева, Силвия. Васил Кънчов – гордостта на Враца // Espresso News, 15 март 2018. Посетен на 22 октомври 2018.

Цитирана литература

Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4.
Петров, Тодор и др. ВМОРО през погледа на нейните основатели. София, Военно издателство, 2002.
Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9.

Външни препратки

Уикицитат

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Васил Кънчов.

Маргарита Василева, „Македония в книжовното наследство на Васил Кънчов“, сп. „Македонски преглед“, 1998, кн. 1

Георги Кандиларов	→	директор на Сярското мъжко българско училище (1891 – 1892)	→	Иван Благоев
Димитър Хаджииванов	→	директор на Солунската българска мъжка гимназия (1892 – 1893)	→	Михаил Сарафов