Министърът на образованието и науката на България е член на правителството, т.е. на изпълнителната власт (кабинета) и управлява и упражнява надзора върху учебно-възпитателните, културните и просветните инстанции в страната. Избиран е от парламента или се назначава от държавния глава на България.
Министри
Списъкът на министрите на образованието и науката е подреден по ред на правителство.
Министър на народното просвещение (1879–1947)
Министър на народната просвета (1947–1957)
Министър на просветата и културата (1957–1963)
Министър на народната просвета (1963–1987)
Председател (министър) на Съвета за духовно развитие при Министерския съвет
Съветът за духовно развитие при МС е върховен орган, провеждащ държавната политика в областта на културата, науката и народната просвета, в който влизат министерството на народната просвета, комитетът за култура (с ранг на министерство) и съветът за наука. След закриването му през август 1987 г. неговите функции от 19 август 1987 до 4 юли 1989 заема Министерство на културата, науката и просветата, а от 4 юли 1989 до 17 ноември 1989 г. – Националният съвет за култура, наука и образование.
Министър на културата, науката и просветата (1987–1989)
Министър на народната просвета (1989–1991)
Министър на образованието и науката (1991–1992)
Министър на образованието, науката и културата (1992-1993)
Министър на науката и образованието (1993–1995)
Министър на образованието, науката и технологиите (1995–1997)
Министър на образованието и науката (1997–2009)
Министър на образованието, младежта и науката (2009–2013)
Министър на образованието и науката (2013–понастоящем)
Вижте също
Литература
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Курсивът показва временно назначение |
|
|