Борис Павлов Павлов е български политик от Демократическата партия.
Биография
Завършва право в Софийският университет през 1912 г. Участва в Балканските и Първата световна войни. През 1944 година за кратко е назначен за министър на народното просвещение. През 1945 година Народния съд го лишава от свобода за една година (условно) и на 1 година лишаване от граждански права. Като противник на политиката на ОФ е изпратен в лагера Белене през 1946 година[1]. Починал през есента на 1952 г. на горния нар на барака № 25 в концлагера Белене, „втори обект“. [2] Реабилитиран посмъртно на 26 август 1996 година с решение № 172 на Върховния съд[3].
Трудове
- „Основни начала на Демократическата партия. Беседа“ (1946)
Източници
- ↑ Цураков, Ангел, Енциклопедия на правителствата, народните събрания и атентатите в България, Книгоиздателска къща Труд, стр. 224, ISBN 954-528-790-X
- ↑ . Байчев, д-р Петър, „Кратка справка-спомени и рисунки от Белене“, неиздадена.
- ↑ Ташев, Ташо. Министрите на България 1879 – 1999. София, АИ „Проф. Марин Дринов“/Изд. на МО, 1999. ISBN 978-954-430-603-8/ISBN 978-954-509-191-9. с. 333.
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Курсивът показва временно назначение |
|
|
|
---|
|
|
|
|
|
|
|
|
|
Курсивът показва временно назначение |
|
|