Фаденхехт се включва в политическия живот като активен участник в Радикалдемократическата партия и от 1911 година многократно е избиран за народен представител. През 1918 година е министър на правосъдието в третото правителство на Александър Малинов. От 1920 г. е преподавател в Свободния университет за политически и стопански науки[3] – днес УНСС. През 1920-1922 година е общински съветник в София. При управлението на Александър Стамболийски през 1923 г. е обвинен за политическата си дейност от Народното събрание.[4] След Деветоюнския преврат през 1923 година е част от крилото на радикалите, което се присъединява към Демократическия сговор в парламента[5], и през следващите години е сред най-видните привърженици на политиката на Андрей Ляпчев.[2] Близък приятел на публициста от еврейски произход Йосиф Хербст, първи директор на БТА, изчезнал безследно в дните на белия терор от края на април 1925 г.
Йосиф Фаденхехт умира през 1953 година в София.[2]
Личен живот
Негова дъщеря е Анна Фаденхехт, българска общественичка и съпруга на режисьора Стефан Сърчаджиев и майка на актьора Йосиф, Богдан и Николай Сърчаджиеви.
