Радев и княз Фердинанд имат дълъг спор за правата и задълженията на изпълнителната власт и двореца, като Радев е категоричен привърженик на доминацията на изпълнителната власт и винаги изразява публично възгледите си. На 2 май по време на прием в двореца князът публично пита Данев „Как смеете да водите този вагабонтин в дома ми?“. Данев веднага подава оставката на целия кабинет и оставката е приета.[11]
Александър Радев умира след операция от двустранна херния на 4 юни 1911 година във Виена.[7][5][12]
Българското общество ще узнае днес със скръб за смъртта на един от неговите видни членове. Д-р Ал. Радев, който се е поминал скоропостижно във Виена.
Д-р Ал. Радев не бе от нашите приятели; ний не хранехме към неговите идеи и към неговата политическа дейност никакво съчувствие. Но неговите големи дарби никога не сме оспорвали. Като адвокат той бе опасен противник: умът му бе гъвкав, чевръст, изобретателен. Той познаваше основно правото. Оратор не бе, но говореше приятно. Речите му бяха фамилиарни беседи, в които той влагаше много живост и остроумие.
В политика д-р Ал. Радев доби твърде късно. Той стана известен от като има с царя една тъмна и досега разправия, която повлече оставката на Даневия кабинет. Д-р Ал. Радев се постави оттогава като противник на царя и това негово поведение му спечели значителна популярност между крайните народняци[13].
В Прогресивната партия д-р Радев имаше голямо влияние. Може да се каже, че между партизаните той бе по-популярен от г. Данева. Той имаше весел нрав, прости обноски, влизаше бърже в интимност – и всичко това му създаваше приятелство даже вън от партията му. Мир на праха му![5]