Крушево (град)

Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Крушево
Крушево
— град —
Знаме
      
Герб
Панорама на Крушево с „Успение Богородично“ и старото българско училище
Панорама на Крушево с „Успение Богородично“ и старото българско училище
Крушево
41.37° с. ш. 21.2483° и. д.
Крушево
Северна Македония
41.37° с. ш. 21.2483° и. д.
Крушево
Страна Северна Македония
РегионПелагонийски
ОбщинаКрушево
Надм. височина1350 m
Население4104 души[1] (2021 г.)
Пощенски код7550
Телефонен код048
Официален сайтwww.krusevo.gov.mk
Крушево в Общомедия

Крушево (името се среща често и като Крушово, на македонска литературна норма: Крушево; на арумънски: Crushuva, Крушува, на гръцки: Κρούσοβο, Крусово, на румънски: Crușova, Крушова) е град в Северна Македония, център на община Крушево. Намира се в западната част на страната и има население от 5330 души. Градчето традиционно е населено от българи и власи. От 2023 година е център на Крушевско-Демирхисарската епархия на Македонската православна църква.

География

Крушево е разположен на надморска височина от 1350 m в котловина в планината Баба. Амфитеатрално разположен е с източно изложе­ние в началото на река Долче (Стари дол), в която се вливат Голема река, извираща от Демирова кория и заобикаля града откъм северозапад и Златен дол, извираща над манастира „Свети Спас“, сред които е изворът Студена вода.[2]

История

В Османската империя

Завещание в полза на гръцкото училище в Крушево от 1853 година

Крушево е отбелязано в османски данъчни регистри от 1467 – 1468 година.[3] Като град се развива от края на XVIII век, след масовото заселване на влашки преселници от разрушения Москополе и от Грамос.[4] Към тях се присъединяват и албанци християни и българи от Битолско, Прилепско, Охридско и Дебърско. В 1866 година жителите успяват да откупят чифлика от турските бегове за 400 000 гроша.[5]

През XIX век Крушево се разраства като търговски център с връзки не само в Македония. Местни търговци като кантората на Братя Нициотас и още пет други фирми на крушевчани развиват дейност във Виена.[6]

През 60-те години на XIX век в града се учредява българска община и българско училище.[7][8] Впоследствие се открива и българско девическо училище,[9] което функционира наред с гръцките училища. По-голямата част от българското население минава под върховенството на Българската екзархия заедно с архимандрит Софроний, който 40 години служи в града. Но църквите остават в ръцете на власите гъркомани и българите са принудени да построят параклис.[10] Начело на общината в 1884 година е поп Кръстю.[11]

От края на 60-те години на XIX век в Крушево се появява румънската пропаганда и се правят опити да се открие и румънско училище за местните власи, които завършват с успех през 1876 година, когато се открива мъжко училище в града. През 1879 година се открива и девическо румънско училище. Румънското църковно-просветно дело в града през XIX век се развива в остра конкуренция с доминиращото гръцко влияние[12] и с подкрепата на българите екзархисти. Водач на румънското движение в града е Стерю Чонеску.[13]

Училищата на трите общини в Крушево преди 1912 година:

Българското, снимка от 1910 г., ДА „Архиви“; Гръцкото, основано в 1835 с първи учители Папия и Христодулос Папайоану, новата сграда е от 1901 г.,[14] пощенска картичка; Румънското, румънска пощенска картичка от началото на XX век.

„Край селото бѣха излѣзли учителитѣ и учителкитѣ, за да ме поздравятъ... Директора на училището, Г-нъ Щерю Иоанеску, ме прие въ кѫщата си... Сѫщо и други господа, Вангелъ Петреску и Таску Илиеску, които сѫ си спечелили име съ изданията си на аромѫнски, и господинъ Филипи ми помагаха при събиранието и обяснението на материала по езика...

Крушево е разположено въ една висока котловина, испълнена съ амфитеатрално наредени кѫщи. Високия хребетъ отъ къмъ южната страна е обрасналъ съ прѣкрасенъ букакъ, а пъкъ погледътъ къмъ други страни не вижда друго освѣнъ голи скали. Котловината къмъ западъ е отворена, та се вижда прилѣпската равнина и лѣжащия не далечъ отъ града замъкъ, отъ които сѫ останали още слѣди.

Най-интересното нѣщо въ Крушево е дървената работа въ главната църква. Прѣстола и иконостаса сѫ изработени чудесно и съ вкусъ отъ единъ човѣкъ и то въ продължение на цѣли 20 години. Както въ рѫчната работа, така и въ срѣбърнитѣ издѣлия се срѣща сръчность, възприемчивость къмъ изнамѣрвания и устойчивость на аромѫнитѣ като работници, които, безъ всѣкакъвъ образецъ и безъ училище, сѫ изваждали на явѣ истински образци. Азъ намѣрихъ златари отъ Крушево въ различни мѣста на Турция и Гърция.

Прѣдъ селото, на една височина, е построена една църква отъ аромѫни, съ националенъ духъ; но, слѣдъ като се отворила, тѣ искали да се черкуватъ въ нея на аромѫнски езикъ, а не на гръцки, та затова владиката я затворилъ и до сега още е затворена. Борбата между[15] гръцката и аромѫнската партия тукъ се води доста усилено, но за сега гръцката партия е по-силна.“[16]

През 70-те и 80-те години се увеличава броят на работниците имигранти. Те са най-често жители от съседните села и се установяват в горната част на града, където възниква нов квартал, известен под името Бугарска мало.[17] Според професор Густав Вайганд през 1889 г. в Крушово е живеели 15 000 жители.

Основният поминък на населението дълго време е скотовъдството. В края на XIX век повечето крушевски власи се преориентират към търговията, стават собственици на ханове и кръчми. Българското население, особено след 1878 г., се специализира в строителството и строителното предприемачество.[18]

„Светата митрополия“, гръцка пощенска картичка

В 1872 година, след провъзгласяването на Българската екзархия, патриаршеският охридски митрополит Мелетий мести седалището на епархията си от будния български град Охрид в Крушево, където може да се опре на влашкото гъркоманско население.[19] Катедрална църква на Охридско-преспанска епархия става „Свети Никола“.

В началото на XX век Крушево е паланка, център на самостоятелна нахия в Битолска каза в Османската империя. Според българския географ Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в началото на XX век Крушево има 9350 жители, както следва: 4950 българи християни, 400 арнаути християни и 4000 власи.[20]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Крушево е смесено селище българи, албанци и власи в Битолската каза на Битолския санджак с 1667 къщи.[21]

Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода“) към 1901 година жителите на Крушово са 12 500 - българи, власи и албанци[22] или 1300 български къщи, 1450 влашки и гъркомански и 100 албански.[23]

Християнските жители на града са разделени в конфесионално отношение. Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Крушево се състои от 5848 българи екзархисти, 776 българи патриаршисти гъркомани, 400 българи патриаршисти сърбомани, 4470 власи и 600 цигани. В града има 1 прогимназиално и 2 основни български училища, 2 основни гръцки, 2 основни сръбски и 1 прогимназиално и 1 основно влашко.[24]

Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година власите в града са 1174 семейства, от които патриаршистки 1057 и 117 „румънеещи се“.[25]

По време на Илинденско-Преображенското въстание в града е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности – българи, власи и гъркомани (власи и българи).

Учители в Крушевското българско училище през учебната 1907/ 1908 г. Учители I ред от ляво надясно: Спасия Попнаумова, Флора Иванова, Ахил Минджов, директор на училището, Никола Лешника, Илия Василев (убит във Войданските събития), Георги Попбогданов (самоубил се), Матей (Мателянце)

След Младотурската революция, в 1909 година българските жителите на Крушево изпращат телеграма до Отоманския парламент, с която искат отварянето на черквата „Свети Петър и Света Троица“:

Черквата „Свети Петър и Света Троица“, построена… с помощта на подведомственото на Екзархията население на гр. Крушово и околията и за построяването, на която е добито нужното позволително пак от българите и на името на българския епископ… от 15 години насам стои затворена и е на срутване… Ето защо умоляваме най-горещо от името на всичкото българско население за отварянето на черквата и предаването ѝ в наши ръце като законни собственици. Митрополийски наместник в Крушово: свещ. Лев, членове: свещ. Богдан Никола Йосифов, Гл. Димитров, Ставре Секулов, Мито Кръстов.[26]
„Частичен изглед към румънския град Крушова, Македония“, румънска пощенска картичка

През септември 1910 година градът пострадва по време на обезоръжителната акция на младотурците. На 23 септември градът е блокиран от войска и е забранено всякакво движение по улиците. Арестувани са 50 граждани, 12 от които са изтезавани като бивши членове на българския комитет. Сред арестуваните са екзархийският архиерейски наместник протоерей Наум Мошков, свещеник Кочов и подпредседателят на училищното настоятелство.[27]

Учители и ученици в неделното българско крушевско училище. Председател е Димитър Иванов, а негов помощник е Петър Ацев.[28]

При избухването на Балканската война 300 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[29]

В Сърбия и Югославия

В 1912 година по време на Балканската война четите на Иван Джонев, районен крушовски войвода на ВМОРО, Методи Стойчев и Ставри Димитров влизат в Крушево на 25 октомври 1912 година и установяват в града временно българско управление, продължило до 15 ноември, когато в Крушево влизат сръбски части. На 15 ноември в града влиза сръбска рота, а четите на Стойчев, Джонев и Димитров събират оръжието от турските села и въоръжават местното българско население.[30] Сърбите веднага предприемат обезоръжителна акция и българското население е подложено на масов побой. В обезоръжителните комисии освен сърбоманите влизат и гъркоманите. Петдесет видни българи са хвърлени в затвора. Търговецът Димитър Кръстев е пребит, защо има фирма на български език. Издадена е официална заповед всички фирми да са на сръбски, а из града и по селата са разлепени обяви със заповед населението да говори и пише само на сръбски. Сведенията за насилията над българите стигат до чуждия печат и околийският управител Ефто Бекрич събира членовете на българската община и ги принуждава да подпишат декларация, че „крушевчани се радват на най-голяма свобода“.[31]

След Междусъюзническата война Крушево остава в границите на Сърбия, като новите власти затварят влашката църква „Свети Йован“, а българското трикласно училище „Кирил и Методий“ преименуват на „Крал Петър“.[32] След войната част от гърчеещите се власи и албанци се изселват в Гърция, а друга част от населението с българско самосъзнание, се изселва в България. Малка част от аромънското население се изселва в Румъния.

През Първата и Втората световни войни градът се намира под българско управление.

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война Георги Карев[33] в периода април – септември 1941 и Петър Ник. Михайлов от Крушево от 1 септември 1941 година до 25 ноември 1942 година са български кметове на града. След това кмет е Владимир Д. Дабянков (25 ноември 1942 – 9 септември 1944).[34]

В Северна Македония

Според Астериос Кукудис власите в Крушево все още използват името Vîrgari за своите съграждани от българоговорещи семейства.[35]

Според преброяването от 2002 година Крушево има 5330 жители.[36]

Крушево със „Свети Йоан Кръстител" (Влашката църква)
Националност Всичко
македонци 4273
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1020
сърби 26
бошняци 0
други 11

Личности

Печати на българската църква, училище и църковна община в Крушево.

Поради смесения характер на населението в Крушево градът е дал много известни хора на четири нации – българската, гръцката, румънската и македонската. Сред най-известните крушевчани са революционерът Никола Карев, българин, героят от Илинденското въстание Питу Гули, българеещ се влах, революционерката Менча Кърничева, също от българеещо се влашко семейство, Александрос Сволос, влах от гъркоманско семейство, министър-председател на Гърция, Константин Йоцу, виден румънски архитект и Васил Ильоски, писател и академик от Северна Македония. От Крушево е и сърбоманинът Деспот Баджович, един от ранните дейци на Сръбската пропаганда в Македония. В Крушево израства и един от най-популярните певци в Северна Македония Тоше Проески.

Музеи и забележителности в Крушево

Други

На Крушево е наречена улица в квартал „Илинден“ в София (Карта).

Външни препратки

Литература

  • Ηλιάδου – Τάχου, Σοφία. „Το Κρούσοβο πέρα από την ιστορία και τη μνήμη 1845 – 1903“, Σταμούλης Αντ., 2004, ISBN 960-8353-16-5
  • Μπάλλας, Νικόλαος, „Ιστορία του Κρουσόβου“, Ε.Μ.Σ. 56, Θεσσαλονίκη 1962.
  • Brown, Keith, „Ανάμεσα στο κράτος και την ύπαιθρο: Το Κρούσοβο από το 1903 και εφαξής“, στην εργασία „Ταυτότητες στη Μακεδονία“ Επιμέλεια: Βασίλης Κ. Γούναρης – Ιάκωβος Δ. Μιχαηλίδης – Γιώργος Β. Αγγελόπουλος, Πρόλογος: Θάνος Βερέμης, Εκδόσεις Παπαζήση, Αθήνα 1997.

Бележки

  1. www.citypopulation.de
  2. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 5.
  3. Топузоски, Крсто А. Историски развиток, в: Крушево, Скопје 1983, с. 13,16.
  4. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 7.
  5. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 8.
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 138 - 139. (на английски)
  7. Иванов, Йордан. Българите в Македония, София 1917, с. 333.
  8. Ванчев, Йордан. Новобългарската просвета в Македония през Възраждането. София, Наука и изкуство, 1982. с. 115.
  9. Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878–1913, София 1982, с. 73
  10. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 611.
  11. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877–1878. Том първи, книга първа, стр. 614.
  12. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 83-84
  13. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 10.
  14. Photographic Archive, архив на оригинала от 4 март 2016, https://web.archive.org/web/20160304075725/http://www.imma.edu.gr/imma/dbs/Artifacts/index.html?lq=%CE%A6%C3%8E&start=30&show=1, посетен на 16 февруари 2021 
  15. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 36.
  16. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 37.
  17. Keith S. Brown: Wecheselnde Staaten. Die Abmivalenz von Ethnizität in der makedonischen Stadt в Ulf Brunnbauer (ред.): Umstrittene Identitäten. Ethnizität und Nationalität in Südosteuropa, Frankfurt am Main, 2002, ISBN 3-631-38199-9, стр. 69
  18. К. Рачев. Западна Македония. С., 1925, с. 19.
  19. Петров, Петър, Христо Темелски, Църква и църковен живот в Македония, Глава трета Борба за независима българска църква, 3. Църковно-националните борби в Охридска епархия, Македонски Научен Институт, София, 2003.
  20. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 240.
  21. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 17. (на македонска литературна норма)
  22. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 8-9.
  23. Майски, Никола Киров. Крушово и борбитѣ му за свобода. София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 8.
  24. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 172-173. (на френски)
  25. Επίσημα έγγραφα περί της εν Μακεδονία οδυνηράς καταστάσεως, έκδοση Πατριαρχικού Τυπογραφείου, Κωνσταντινούπολις 1906.
  26. Македония : Сборник от документи и материали. София, Българска академия на науките. Институт за история. Институт за български език, Издателство на Българската академия на науките, 1978. с. 527 - 528.
  27. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  28. Кецкаровъ, Антонъ. Първитѣ революционни прояви въ Охридъ // Илюстрация Илиндень 4 (4 (34). София, Издание на Илинденската Организация, Юний 1931. с. 1.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 855.
  30. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 21 – 22.
  31. Гоцев, Димитър. Национално-освободителната борба в Македония 1912 – 1915, Издателство на БАН, София, 1981, стр. 33 – 34.
  32. Томалевски, Наум, „Албум Крушево“, Издание на Крушевското дружество, 1928 година
  33. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 185.
  34. Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  35. Koukoudis, Asterios I. The Vlachs: Metropolis and Diaspora
  36. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 декември 2007 

Read other articles:

Markus Haris Maulana Informasi pribadiNama lengkap Muhammad Markus Haris MaulanaTanggal lahir 14 Maret 1981 (umur 43)Tempat lahir Pangkalan Brandan, IndonesiaTinggi 1,86 m (6 ft 1 in)Posisi bermain KiperKarier junior1998–2000 Diklat PPLP Sumatera SelatanKarier senior*Tahun Tim Tampil (Gol)2000–2001 PSL Langkat 6 (0)2001–2002 PS Batam 20 (0)2002–2003 Persiraja Banda Aceh 23 (0)2003–2008 PSMS Medan 150 (0)2008–2009 Persik Kediri 22 (0)2009 (6 Bulan) PSMS Medan 1...

 

Gambar Kinetoskop dengan lubang intip yang terletak di bagian atas. Kinetoskop adalah kamera gambar hidup pertama yang menampilkan gambar bergerak. Alat ini dapat memperlihatkan film secara individual melalui lubang kecil yang menyerupai jendela atau yangsekarang sering kita sebut sebagai proyektor.[1][2] Kinetoskop memperkenalkan pendekatan awal yang menjadi standar untuk seluruh proyeksi bioskop sebelum munculnya video. Asal-Usul Pada tahun 1884, George Eastman menemukan pit...

 

.ir

تحتاج هذه المقالة إلى الاستشهاد بمصادر إضافية لتحسين وثوقيتها. فضلاً ساهم في تطوير هذه المقالة بإضافة استشهادات من مصادر موثوق بها. من الممكن التشكيك بالمعلومات غير المنسوبة إلى مصدر وإزالتها. (ديسمبر 2018) .ir البلد إيران  الموقع الموقع الرسمي  تعديل مصدري - تعديل   ir. �...

For the White Oak, Texas radio station that held the call sign KAJK at 99.3 FM from 2007 to 2009, see KAPW. Radio station in Susanville, CaliforniaKAJKSusanville, CaliforniaFrequency96.3 MHzBranding96.3 Jack FMProgrammingFormatAdult hitsOwnershipOwnerIndependence Rock Media Group(Independence Rock Media, LLC)Sister stationsKBLF, KEGE, KGXX, KHEX, KIQS, KLZN, KRAC, KTORHistoryFirst air date2006 (as KLZN)Former call signsKLZN (2005-2010)Technical informationFacility ID162465ClassAERP1,500 watts...

 

AirportTogiak AirportIATA: TOGICAO: PATGFAA LID: TOGSummaryAirport typePublicOwnerState of Alaska DOT&PF - Central RegionServesTogiak Village, AlaskaElevation AMSL21 ft / 6 mCoordinates59°03′13″N 160°23′49″W / 59.05361°N 160.39694°W / 59.05361; -160.39694MapPPCLocation of airport in AlaskaRunways Direction Length Surface ft m 3/21 4,400 1,341 Gravel 10/28 981 299 Gravel Statistics (2006)Aircraft operations10,200Enplanements (2008)1,781Sou...

 

Addition of sound effects to visual media A Foley artist at work In filmmaking, Foley[a] is the reproduction of everyday sound effects that are added to films, videos, and other media in post-production to enhance audio quality.[1] Foley is named after sound-effects artist Jack Foley.[2] Foley sounds are used to enhance the auditory experience of a movie. They can be anything from the swishing of clothing and footsteps to squeaky doors and breaking glass. Foley can als...

此條目可参照英語維基百科相應條目来扩充。 (2021年5月6日)若您熟悉来源语言和主题,请协助参考外语维基百科扩充条目。请勿直接提交机械翻译,也不要翻译不可靠、低品质内容。依版权协议,译文需在编辑摘要注明来源,或于讨论页顶部标记{{Translated page}}标签。 约翰斯顿环礁Kalama Atoll 美國本土外小島嶼 Johnston Atoll 旗幟颂歌:《星條旗》The Star-Spangled Banner約翰斯頓環礁�...

 

周處除三害The Pig, The Snake and The Pigeon正式版海報基本资料导演黃精甫监制李烈黃江豐動作指導洪昰顥编剧黃精甫主演阮經天袁富華陳以文王淨李李仁謝瓊煖配乐盧律銘林孝親林思妤保卜摄影王金城剪辑黃精甫林雍益制片商一種態度電影股份有限公司片长134分鐘产地 臺灣语言國語粵語台語上映及发行上映日期 2023年10月6日 (2023-10-06)(台灣) 2023年11月2日 (2023-11-02)(香�...

 

StelleAutoreMaurits Cornelis Escher Data1948 TecnicaXilografia Dimensioni32×26 cm UbicazioneGemeentemuseum Den Haag Stelle è una xilografia di testa dell'incisore e grafico olandese Maurits Cornelis Escher, ultimata nel 1948. Considerata tra le opere di maggior rilievo dell'artista grazie al profondo connubio tra filosofia e geometria, Stelle, come spesso accade con i lavori di Escher, è emblema dell'ambiguità dell'universo e della ricerca di una trama di perfezione e ordine sottosta...

For other people named Louis Dumont, see Louis Dumont (disambiguation). French anthropologist This article includes a list of general references, but it lacks sufficient corresponding inline citations. Please help to improve this article by introducing more precise citations. (February 2021) (Learn how and when to remove this message) Louis DumontBorn11 August 1911Thessaloniki, Ottoman Empire (now Greece)Died19 November 1998Paris, FranceNationalityFrenchCitizenshipFranceScientific careerField...

 

Juggernaut BooksDidirikanSeptember 2015PendiriChiki Sarkar, Durga RaghunathNegara asalIndiaKantor pusatNew Delhi, IndiaDistribusiDaring dan fisikTokoh kunciSimran Khara, Nandan Nilekani, Aveek Sarkar, Pratap Bhanu Mehta, Neeraj Aggarwal, Gavin Morris, Jaishree Ram Mohan, Nandini MehtaJenis terbitanPenerbitan daring, cerita pendek, otobiografi, buku elektronikSitus resmiwww.juggernaut.in Juggernaut Books (secara informal Juggernaut) adalah rumah penerbitan buku digital yang berkantorpusatkan d...

 

Кліматичні пояси Землі за класифікацією Алісова Б. П. Тропічний кліматичний пояс — утворює два пояси на північ та південь від субекваторіального кліматичного поясу. Тропічний клімат формується загалом під впливом тропічних повітряних мас, що формуються між 23°30' півн...

هذه المقالة بحاجة لصندوق معلومات. فضلًا ساعد في تحسين هذه المقالة بإضافة صندوق معلومات مخصص إليها. هذه المقالة تحتاج للمزيد من الوصلات للمقالات الأخرى للمساعدة في ترابط مقالات الموسوعة. فضلًا ساعد في تحسين هذه المقالة بإضافة وصلات إلى المقالات المتعلقة بها الموجودة في ال�...

 

تحتاج هذه المقالة إلى الاستشهاد بمصادر إضافية لتحسين وثوقيتها. فضلاً ساهم في تطوير هذه المقالة بإضافة استشهادات من مصادر موثوق بها. من الممكن التشكيك بالمعلومات غير المنسوبة إلى مصدر وإزالتها. التهاب لسان المزمار معلومات عامة الاختصاص طب الرئة  من أنواع مرض التهابي &...

 

邁錫尼希臘語区域南巴爾幹/克里特島語言滅亡公元前16–12世紀語系印歐語系 希臘語族古希臘語邁錫尼希臘語文字綫形文字B語言代碼ISO 639-2ineISO 639-3gmy语言学家列表gmyGlottologmyce1241[1]按荷马《伊利亚特》记载绘制的希腊地图,大致反映了青铜时代希腊的地理情况。本条目包含国际音标符号。部分操作系统及浏览器需要特殊字母与符号支持才能正確显示,否则可能显示�...

Abel P. Upshur Abel P. Upshur Fonctions 15e secrétaire d'État des États-Unis 24 juillet 1843 – 28 février 1844(7 mois et 4 jours) Président John Tyler Gouvernement Administration Tyler Prédécesseur Daniel Webster Successeur John Caldwell Calhoun 13e secrétaire à la Marine des États-Unis 11 octobre 1841 – 23 juillet 1843(1 an, 9 mois et 11 jours) Président John Tyler Prédécesseur George E. Badger Successeur David Henshaw Biographie Date de naissance 1...

 

Voce principale: Hellas Verona Football Club. Hellas Verona F.C.Stagione 2002-2003Sport calcio Squadra Verona Allenatore Alberto Malesani Presidente Giambattista Pastorello Serie B14º posto Coppa ItaliaFase a gironi Maggiori presenzeCampionato: Pegolo (37)Totale: Pegolo (39) Miglior marcatoreCampionato: Cassetti (7)Totale: Cassetti (7) StadioStadio Marcantonio Bentegodi Abbonati7 329[1] Maggior numero di spettatori17 353 vs. Napoli (13 ottobre 2002)[1] Minor n...

 

Si ce bandeau n'est plus pertinent, retirez-le. Cliquez ici pour en savoir plus. La mise en forme de cet article est à améliorer (mai 2024). La mise en forme du texte ne suit pas les recommandations de Wikipédia : il faut le « wikifier ». Chevrolet Fleetmaster Cabriolet Fleetmaster de 1947. Marque Chevrolet Années de production 1946-1948 Usine(s) d’assemblage Oakland Flint Saint-Louis Arlington Oshawa Anvers Moteur et transmission Moteur(s) Moteur six cylindres en ligne...

Logo of Eurocode 2 An example of a concrete structure In the Eurocode series of European standards (EN) related to construction, Eurocode 2: Design of concrete structures (abbreviated EN 1992 or, informally, EC 2) specifies technical rules for the design of concrete, reinforced concrete and prestressed concrete structures, using the limit state design philosophy. It was approved by the European Committee for Standardization (CEN) on 16 April 2004 to enable designers across Europe to practice...

 

Piece of music by Maurice Duruflé Requiemby Maurice DurufléBeginning of the second movement, Kyrie, in the organ versionOpus9TextRequiemLanguageLatinBased onGregorian plainchantDedicationTo the memory of his fatherMovements9 The Requiem, Op. 9, is a 1947 (revised 1961) setting of the Latin Requiem by Maurice Duruflé for a solo baritone, mezzo-soprano, mixed choir, and organ, or orchestra with organ. The thematic material is mostly taken from the Mass for the Dead in Gregorian chant. T...