Свето Митрани (на македонска литературна норма : Свето Митрани ) е село в община Крушево , Северна Македония .
Селото е разположено в северозападния край на Пелагония, югоизточно от Крушево .
Църква „Свети Никола “ Църквата „Възнесение Христово “ В XIX век Свето Митрани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя . Църквата „Свето Възнесение Господне “ е от 1856 година.[ 1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Светомитрани (Svétomitrani) е посочено като село с 29 домакинства и 138 жители българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Светомитрени има 200 жители, всички българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Светомитрани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 19 къщи.[ 4]
Според Никола Киров („Крушово и борбите му за свобода “) към 1901 година Свето-Митрани има 40 български къщи.[ 5]
По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Свети Митрени има 168 българи екзархисти и 64 българи патриаршисти сърбомани и работи сръбско училище.[ 6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 434 жители, от които 433 македонци и един друг.[ 8]
В 1990-те години е изградена църквата „Свети Никола“ върху остатъци от стара църква.[ 9]
Тома Никлев Родени в Свето Митрани Владимир Светиев (1945 – 2013), актьор от Северна МакедонияКорун Блажев (? – 1903), български революционер от ВМОРОТома Никлев (1860 – 1909), български революционер от ВМОРО
↑ Црква „Вознесение Христово“, село Свето Митрани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-11. Посетен на 30 декември 2021 г.↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 76-77. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 245.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 21. (на македонска литературна норма) ↑ Майски, Никола Киров . Крушово и борбитѣ му за свобода . София, печ. „Стопанско развитие“, 1935. с. 19.↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 150-151. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 876.↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 9 март 2008 ↑ Црква „Свети Никола“, село Свето Митрани // Old Prilep. Архивиран от оригинала на 2014-03-11. Посетен на 30 декември 2021 г.
