Повечето българи живеят в България, където са около 6 милиона[59] и съставляват между 80 и 85% от населението. Броят на българските емигранти, напуснали страната от средата на XX век, се оценява на повече от 500 000 души. Според доклад на института „Отворено общество“, който се позовава на данни от преброяването на населението в България и Европа от 2011 г., българите в чужбина са малко над 1 милион души. ООН, която събира данни за населението на всички страни и ги обобщава на всеки 5 години, определя, че зад граница живеят 1 180 000 българи. Евростат посочва около 1 300 000 души.[5] Сега българите емигранти със своите потомци, емигрирали през всички периоди, са около 1 500 000. През 2011 г. Министерството на външните работи е посочило общ брой на българите по света 2 018 792, като отбелязва, че емигрантите са се увеличили с около 400 000.[5] Страните с най-много български емигранти са Съединените щати, Германия, Испания, Великобритания, Аржентина, Гърция, Бразилия, Италия, Канада, Франция, Белгия, Русия, Нидерландия, Южна Африка, Австралия, Нова Зеландия, Австрия и Дания. Според по-нови сведения от 2019 г. в чужбина живеят между 3 299 646 и 3 410 293 българи.[5] Български общности в чужбина – етнически, емигрантски, студентски и др., има в около 70 страни. Повечето от тях са създали организации, които имат най-различни цели.[60] Българските културно-просветни организации водят началото си от една от първите български организации по света – „Българска седянка“ в Прага (1880). През 2000 г. по идея на инж. Антон Стамболийски е създаден Международен съюз на българите, живеещи в Средна Европа, със седалище в Прага. В Съюза членуват българските дружества от Австрия, Чехия, Унгария, Словакия, Полша и като гост – Румъния.
Исторически български общности живеят в Северна Македония, Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния, Унгария, Албания, Косово и Гърция. Компактни български общности, които живеят на територията на по няколко страни, са бесарабските и банатските българи, потомци на бежанци след различни войни и въстания по време на Османската империя. Официално признати български малцинства има в Украйна, Молдова, Сърбия, Чехия, Румъния, Унгария и Албания. Официално според властите на Северна Македония по преброяване в 2021 г. като българи се определят 3504 души, но десетки хиляди северномакедонски граждани вече имат българско гражданство, което са получили на базата на деклариран български произход, а хиляди други очакват да получат такова. Като част от българския милет, по-голямата част от славяноезичното население в днешна Северна Македония, както и това в днешна Северна Гърция, е имало българско самосъзнание до началото на ХХ век.
От Възраждането думата „българи“ се използва за обозначаване както на народностната (или етническа) група българи, така и за гражданите на новата българска държава.[61] От юридическа гледна точка термините „българин“ и „български гражданин“ имат различен смисъл, тъй като българи могат да бъдат също чуждестранни граждани с български произход и национално съзнание.[62] Същевременно, български граждани могат да бъдат също лица с небългарска етническа принадлежност.[63][64]
По официални данни само в 7 страни има над 50 000 български граждани: Турция (366 000), Германия (310 000), Испания (125 000), Великобритания, Гърция, САЩ, Италия. Общо в тези държави живееят над 1,1 милиона българи.[65] По други данни от 2019 г. над 50 000 българи има в 16 държави: Украйна (600 000), Германия (416 000), Турция (350 000), САЩ (300 000), Испания (250 000), Гърция (200 000 – 250 000), Великобритания (200 000), Канада (180 000), Италия (100 000), Молдова (90 000), Аржентина (75 000 – 80 000), Франция (60 000 – 80 000), Португалия (70000), Бразилия (60 000), Русия (50 000), Израел (50 000).[5]
По други данни от 2015 г. българската емиграция се разпределя в следните групи:[65]
Според остарели расови квалификации на антрополози от 20 век, българите са народ от преобладаващ алпийски, динарски или средиземноморски расов тип. Според национално проучване на Петър Боев най-разпространен е средиземноморският тип, следван от северните (нордически и балтийски), а понтийският, динарският и алпийският са по-редки. Според него средиземноморският тип се среща се главно в Тракия и по Черноморието. Северните антропологични типове се срещат навсякъде из страната, като са представени с два подтипа: западнобалтийският и източнобалтийски. Понтийският тип най-често се среща в Североизточна България. Динарският антропологичен тип в най-голям процент се среща в планините на Западна България и Родопите. Aлпийският антропологичен тип се среща в България в малък процент. Монголоидни белези се срещат в Североизточна България, в Кърджалийско и в Шоплука.
Сред населението в Северна България се наблюдава ясно изразен брахикефалният тип (малко лице) и долихокефален (средно лице) в останалата част. Стойностите поставят повечето българи в групата на средновисоките на ръст. Пигментацията на българите е преимуществено тъмна, въпреки че българите имат по-светла пигментация от гърците. Според статистика от 20 век 42 – 47% от българите са от тъмен тип, 9 – 12% са от рус тип, а 43 – 46% са междинен (светлокоси и тъмнооки или обратното).[68]
След развитието на популационната генетика през 21 век започват изследвания на българския ДНК-профил. Установено е, че той се доближава до този, описан при повечето европейски популации. Българският генетичен фонд носи следи от постледникова реколонизация от различни убежища, както и от експанзията на неолитните земеделци от Близкия изток. Според резултатите от анализа на Y-ДНК и мтДНК, българите принадлежат към групата на европейските популации, но са разположени малко встрани от основното ядро. Генетично днешните българи са по-тясно свързани с някои балкански популации (македонци, сърби, румънци, черногорци) отколкото с останалите европейци. Според автозомни анализи,[69] съседните гърци имат по-голяма генетическа дистанция спрямо българите отколкото народи като чехи и словаци, а съседните турци още по-голяма. Според различни митохондриални анализи българите са най-сходни с поляци, чехи или унгарци. Генетичните тестове извеждат като основни фактори за биологично сходство или различие географската близост, съответно – географските бариери, докато употребата на сходен език в случая с българите има по-малко значение.[70][71][72][73][74]
Според изследване на ДНК-материал от стари погребения, публикувано от Cell Press през 2023 г., фокусирано върху демографското развитие на Балканския полуостров през първото хилядолетие от н.е., което ги сравнява с ДНК профилите на днешното население от Балканите, се установява, че днешните българи, както и всички останали популации в региона, са били засегнати от два основни процеса, настъпили след края на желязната епоха: първо, след като римската държава е превзела района, се установява значителен приток на хора, чийто генетичен профил съответства на този на съвременните западноанадолски и севернолевантински популации. Дали те са пристигнали там директно или през Италия, където подобно развитие е установено от предишни проучвания, остава неизвестно. Знае се обаче, че тези популации са оставили сериозен отпечатък върху днешните българи, като около 24% от тяхната ДНК е наследена от това население от римската епоха с източносредиземноморско потекло. Второ, това е демографски процес, за който е установено, че е в ход до около 700 г. сл. н. е. и пренася родословие, близко до това на днешните източноевропейски славяноезични популации, който допринася още по-значимо за днешния български геном, формирайки според горепосочения модел около 51% от него. Освен това в днешния български геном са открити следи от по незначителен принос от човешка експанзия датирана от периода на бронзовата до желязната епоха на Балканите, свързана с преселение на хора от Източния Анадол, на което се придава като тежест около 6% от днешния български геном. Изследването установява и наличие в първата половина от периода на преселници от Централна и Северна Европа, както и на такива от степите в зоната от Северното Причерноморие до Казахстан. Следите от тези хора обаче почти се губят след 700 г. без да оставят сериозен генетичен отпечатък сред днешните българи.[75]
Създаване на българската народност
Покръстването и приемането на старобългарския език за официален през IX век са последните етапи в създаването на българската народност. Така през X век християнизираните и славянизирани останки от прабългари, завареното население, както и трансформираните славяни окончателно се сливат в българската народност. Нейният език се класифицира като южнославянски. След завладяването на Първата българска държава от Византия в началото на XI век на територията на страната отново се заселват компактни маси от ромеи.[76] Попаднала след своето утвърждаване под чужда власт, българската народност се лишава от един от основните етнообразуващи фактори – държава. Тя е получила обаче вече достатъчно вътрешна сила и устойчивост, за да може да продължи самостоятелното си съществуване и при изменилите се и твърде неблагоприятни за нейното развитие обстоятелства. По време на близо двувековното византийско владичество действува изградената вече „историческа памет“ на българите. В терминологично отношение това означава постепенно налагане на народностното име „българи“.
По време на османското владичество не се е боравило с етнически категории в процеса на администриране. Населението било разделено на религиозни общности: правоверни (мюсюлмани) и неверници (християни), включени в законово признати религиозни общества (миллети). Такива били мюсюлманския миллет и източноправославния – рум миллет. Като част от рум миллета, българите без съмнение имали съзнанието, че принадлежат към отделна етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност.[77] По време на османската власт по данни на западни пътешественици българите формират слугинската маса на раята. Те са потискани, особено в провинцията, невежи са и са непривилегирована част от населението. По-голямата част от тях живеят в селата.[78] Населението било подложено на продължителна асимилация. Тя била осъществявана чрез ислямизация, която била както насилствена, така и доброволна. Освен това българите станали жертва на религиозна, политическа, икономическа и юридическа дискриминация. В резултат народът започнал постепенно да губи етническата си идентичност и към средата на 18 век българският дух останал съхранен предимно в изолираните манастири. Българите се изселили по отдалечени села, разположени в планинските местности, а в градовете преобладавало ислямско (вкл. ислямизирано), гръцко (вкл. гърчеещо се) и еврейско население. Според някои автори като Петър Мутафчиев, българите загубили почти напълно народностното си съзнание в края на 18 век, а според други като Христо Гандев те без съмнение имали съзнанието, че принадлежат и към отделна етническа общност, но тя не създавала толкова силни чувства на привързаност и лоялност каквато религиозната им принадлежност. Тогава българите са част от т. нар. рум миллет и се възприемат по-скоро като християни, а родината им се простира до границите на землището на родното им селище. Според трети учени, понятието „българин“ тогава не е само етническа категория, а има и социално-битово значение. С него се отъждествяват говорещите на български език православни селяни, формиращи по-ниско образована прослойка, занимаваща се предимно със земеделие или скотовъдство. В този смисъл българите губят своя „статут" като отделна и самостоятелна народностна общност. Те се третират от завоевателите просто като друговерски имперски поданици, намиращи се под опеката на Цариградската патриаршия. Самите османци, част от т. нар. ислямски миллет са наричали българите: „рая“, т.е. обикновени селяни, простолюдие, както и „зимми“, т.е. „хора на писанието“ или „урум“ (православни). Изповядващите исляма също наричат по онова време практикуващите други религии пренебрежително „гяури“, което означава „хора, които не изповядват правата вяра“, „неправоверени“.
След Великата френска революция, през XIX век започва възход на национализма в Европа, включително и в Османската империя и с това разпад на рум миллета. По българските земи се развива процес на национално Възраждане. В резултат на започналите църковно-национални борби през 1861 г. бива призната Българската уния, а през 1870 г. и самостоятелна Българска екзархия и така е признат отделен Булгар миллет или български народ. Този процес на разпадането на милетската система през 19 век съвпада със създаването и укрепването на Третата българска държава, в която се влива голяма част от Булгар миллета. По стечение на историческите обстоятелства, част от Булгар миллета се откъсва от българската нация и става част от други нации. Малка част от мюсюлманския миллет в лицето на българите мюсюлмани, също се включва в създаването на българската нация.
Българска литература наричаме българската национална литература създадена и писана на български език, през периодите старобългарска, възрожденска, следосвобожденска, между двете войни, литература след Втората световна война – период на комунистическата реалистическа литература, модерна или най-нова литература след 1989 година (в някои случаи можем да я наречем постмодерна литература).
Българската музика, наред с българския език е основна етноопределяща черта на българската култура. Тя е съществен принос на българите към европейската и световна музикална култура. Съдържа характерни особености (неравноделни тактове, безмензурни мелодии, оригинален инструментариум), които са уникални и непознати в музиката на европейските народи.
За да бъде една музикална творба класифицирана като българска, трябва да е съобразена с няколко основни изисквания, т.е. музикалните изразни средства да носят български черти:
Да има типичен български метро-ритъм.
Да притежава българска ладово-тонална мелодика.
Ако е вокална творба, да е на български език.
България е разделена в няколко етнографски области, всяка от които има своите особености по отношение на песенно-танцовия фолклор. Най-общо фолклорните области в България са седем:
Добруджанската фолклорна област заема територията на историко-географската област Добруджа (вкл. Лудогорието), която освен в България се намира и в Румъния. На север е оградена от Дунав, на юг и запад от Северняшката фолклорна област, а на изток от Черно море.
Странджанската фолклорна област заема територията на планината Странджа, която освен в България се намира и в Турция. По отношение на танцовия фолклор не се различава особено от този в източната част на Тракия, поради което понякога е разглеждана като трета подобласт на Тракия. И все пак музикалният фолклор на Странджа е доста характерен и различим от този в източната част на Тракия, вследствие на което много изследователи я разглеждат като отделна фолклорна област.
Македонската фолклорна област включва земите на почти цялата историко-географска област Македония, която освен в България се намира и в Гърция и Северна Македония.
Българското изкуство се отнася до всички форми на изкуство, правени в България и от български художници, също и в други точки на света.
Най-ранните прояви на изкуство по българските земи датират от бронзовата епоха. Има останки от произведения на изкуството от старогръцката епоха (VIII-VII век пр. н.е.), римската епоха (ΙΙΙ век пр. н.е.) и късната античност.
Българското изкуство има различни периоди на своето развитие. Негови предшественици, които го повлияват, са тракийските мозайки и изображения, златни накити и съдове и пр. Следват периодът на средновековното християнско изкуство, което е почти изцяло фокусирано върху иконостасните изображения, светските художествени изображения от Възраждането, изкуството след Освобождението, социалистическият реализъм в изкуството и съвременното българско изкуство.
Архитектурата заема важно място в културното развитие на народите, населявали българските земи. Територията на България е богата с разнообразни архитектурни паметници, построени от различни народи при различни епохи. Развитието на архитектурата в България минава през седем периода: от възникването ѝ до създаването на българската държава (VII век), средновековна българска държава (VII – XIV век), османско владичество (края на XIV – втората половина на XVIII век), Възраждане (втората половина на XVIII – 1877), от Освобождението (1878 – 1944), 1945 – 1980, 1980 – до наши дни.
За начало на кинематографията в България се счита филмът на Васил Гендов „Българан е галант“ (1915). От 1915 до 1948 година (когато се национализира кинопроизводството) са създадени 55 филма. По време на Отечественофронтовската власт се предпочитат филми с историческа и идеологическа насоченост, като се осъществява строг контрол от държавата и някои филми са спирани или сваляни от екраните. Най-голямото студио по това време е киностудио „Бояна“.
През 1997 г. започва историята на Международния София Филм Фест, който през 2010 година е акредитиран от Международната федерация на асоциациите на филмовите продуценти (FIAPF) като фестивал с конкурс за първи и втори игрални филми. София Филм Фест е включен в класацията на сп. „Варайъти“ (Variety) на 50-те топ фестивала, които не бива да се пропускат.
Българите имат много обреди и обичаи, част от които са уникални, които произлизат от съчетаването на езическите и християнските разбирания за света и космоса. Те обикновено са подредени в календарна последователност. Най-известни са сурвакането – характерен за Нова година обичай, известен в цялата страна; хамкането – изпълняван на Сирни заговезни, когато всички в семейството се опитват да уловят само с уста сварено обелено яйце, халва или въглен, завързани на края на конец, закачен на тавана, който се върти около трапезата. Мартеници се връзват за здраве на първи март, когато започва краят на зимата. Характерни за българското народно творчество са уникални килими, народна керамика, украшения и облекло (сред което особено популярни са народните носии, създавани като произведение на изкуството, както и традиционните цървули). Музикални инструменти, на които се изпълнява българска народна музика, са гайда, кавал, гъдулка, тъпан, тамбура и тарамбука. Народните песни са най-често обредни, юнашки, хайдушки, исторически и социално-битови, но най-стари всъщност са митичните, първите сведения за които има от IX в., които отразяват анимистичните разбирания на българите, преди покръстването за слънцето, самодивите, орисниците, змейовете и ламите.
Лазаруването е най-важната традиция в обредната система от момински пролетни обичаи. Тогава се събира цялото село и потенциалните свекърви и ергените оглеждат нагиздените моми, за да изберат своите бъдещи снахи и съпруги. Великден, Възкресение Христово, е най-значимият религиозен празник. Датата на Великден зависи от първото пълнолуние след деня на пролетното равноденствие. Червени великденски яйца се боядисват на Велики четвъртък. С първото боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се замесва тестото за великденските хлябове и козунаци. През празничните дни се играят хора, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като пеят обредни песни.
Коледуването е най-значимият в обредно отношение зимен празник и сред най-големите годишни празници, известни по цялата българска етническа територия. Коледарите пеят за щастие в семейството и придобивки в стопанството.
Кукерските обреди се осъществяват от мъже, предрешени като зверове или типични персонажи (бабата, дядото, царят, бирникът), винаги с маски на главите, често с чанове на пояса и с кожуси с козината навън. Те танцуват по улиците, за да изплашат лошите сили и да пропъдят студа и извършват обредни действия като оран, сеитба и други за плодородие и здраве.
Нестинарството е танц на босо в жарава, но в него има религиозен смисъл. Обичаят днес е автентично запазен в няколко странджански села, сред които се отличават тези в Българи и Кости.
Бележки
↑Lewis, M. Paul (ed.). Bulgarian // Ethnologue: Languages of the World, Seventeenth edition. SIL International, 2013. Посетен на 7 декември 2013.
↑В тази връзка И. Дичев дори предлага въвеждането на думата „българянин“ за диференцирането на двете понятия (вж. Ивайло Дичев, Българи, турци – българяни?, в-к Сега, 17 февруари 2007 г.)
↑Цанков, Веселин – Българското гражданство. Материалноправни и процесуални аспекти, София 2000, с. 54.
↑Тодоров, Тодор – Гражданство по рождение по чл. 93, ал. 2 от Конституцията, Правна мисъл, 1996, № 4, с. 7 – 14. Конституционният съдия проф. Тодоров приема, че Конституцията ясно разграничава понятията „българин“ и „български гражданин“.
↑Companion website for „A genetic atlas of human admixture history“, Hellenthal et al, Science (2014) // A genetic atlas of human admixture history.
Hellenthal, Garrett и др. A Genetic Atlas of Human Admixture History // Science 343 (6172). 14 February 2014. DOI:10.1126/science.1243518. с. 747 – 751. Supplementary Material for „A genetic atlas of human admixture history“ // с. 76, 96, 99, 103. S7.6 „East Europe“: Разликата между анализите „Източна Европа I“ и „Източна Европа II“ е, че последният анализ включва полския като потенциална донорска популация. Полският език беше включен в този анализ, за да отрази славянския език, говорещ група източници. обикновено наричан славянска експанзия) в този регион по подобно време, може би свързано с разселване, причинено от евразийските степни нашественици (38; 58). При този сценарий северният източник във второто събитие може да представлява ДНК от славяноезични мигранти (извадковите славяноезични групи са изключени от донори в анализа на Източна Европа I). За да проверим съгласуваността с това, пребоядисахме тези популации, добавяйки полския като единна славяноезична донорска група (анализ „Източна Европа II“; вж. Бележка S7.6) и по този начин те до голяма степен замениха оригиналния северноевропейски компонент (Фигура S21), въпреки че отбелязваме, че две близки популации, Беларус и Литва, са еднакво често изведени като източници в нашия първоначален анализ (Таблица S12). Извън тези шест популации едновременно събитие (910 пр.н.е., 95% CI: 720 – 1140 пр.н.е.) Се наблюдава в южните съседни гърци, между източници, представени от множество съседни средиземноморски народи (63%) и полските (37%), което предполага силно и ранно въздействие на славянските експанзии в Гърция, предмет на неотдавнашен дебат. Тези споделени сигнали, които намираме в източноевропейските групи, биха могли да обяснят скорошно наблюдение на излишък от споделяне на IBD между подобни групи, включително Гърция, който е датиран в широк диапазон преди 1000 и 2000 години
↑Genetic Heritage of the Balto-Slavic Speaking Populations: A Synthesis of Autosomal, Mitochondrial and Y-Chromosomal Data, Alena Kushniarevich et al. 2 септември 2015; doi:10.1371/journal.pone.0135820
Après toiBerkas:Vicky Leandros - Après Toi.jpgPerwakilan Kontes Lagu Eurovision 1972NegaraLuxembourgArtisVicky LeandrosBahasaPrancisKomposerMario Panas, Klaus MunroPenulis lirikYves Dessca, Klaus MunroKonduktorKlaus MunroHasil FinalHasil final1Poin di final128Kronologi partisipasi◄ Pomme, pomme, pomme (1971) Tu te reconnaîtras (1973) ► Après toi (bahasa Prancis untuk Setelah kamu) adalah lagu pemenang dari Kontes Lagu Eurovision 1972 yang dipentaskan dalam bahasa Prancis ...
Concours Eurovision de la chanson 2002 A Modern Fairytale Dates Finale 25 mai 2002 Retransmission Lieu Saku SuurhallTallinn, Estonie Présentateur(s) Annely PeeboMarko Matvere Superviseur exécutif Christine Marchal-Ortiz Télédiffuseur hôte ETV Ouverture Everybody par Tanel Padar et Dave Benton Entracte Rebirth par Runo et le chœur d'enfants d'ETV Participants Nombre de participants 24 Débuts Aucun Retour Autriche Belgique Chypre Finlande Macédoine Roumanie Suisse Retrait Islande Irlan...
Joseph Marie Jacquard. Joseph Marie Jacquard (1752–7 Agustus 1834) adalah seorang pembuat topi jerami[1] sebelum menjadi seorang pemintal sutera dan penemu Prancis, yang memperbaiki rancangan awal kartu berlubang dari perkakas tenun Jacques de Vaucanson tahun 1745, untuk menemukan mekanisme perkakas tenun Jacquard antara tahun 1804-1805. Mekanisme perkakas tenun Jacquard dikendalikan dengan pola lubang tercatat di seuntai kartu, dan memungkinkan pemintalan pola yang lebih rumit untu...
Strada statale 728di PantanoDenominazioni precedentiStrada provinciale 169/1 di PantanoStrada provinciale 170/2R di MaestrelloStrada provinciale 172/1 di Corciano LocalizzazioneStato Italia Regioni Umbria DatiClassificazioneStrada statale InizioSS 3 bis presso Pierantonio FineRA 6 uscita Mantignana Lunghezza20,642[1] km GestoreANAS (2018-) Manuale La strada statale 728 di Pantano (SS 728) è una strada statale italiana che si sviluppa nella provincia di Perugia. Rappresenta ...
CGTN FrançaisCGTN bahasa PrancisDiluncurkan1 Oktober 2007PemilikChina Global Television NetworkNegara Republik Rakyat TiongkokBahasaBahasa PrancisSitus webCGTN FrançaisTelevisi InternetCGTNCGTN Français CGTN bahasa Prancis, sebelumnya CCTV-F, adalah saluran hiburan dan berita berbahasa Prancis yang terfokus pada jaringan televisi, CGTN di Republik Rakyat Tiongkok. Saluran ini melayani ke penonton internasional. Semua program memiliki subjudul bahasa Prancis. Ada juga program-program berita...
Pour les articles homonymes, voir IRA. Instituts régionaux d'administrationHistoireFondation 1970-1979StatutType Établissement public à caractère administratifRégime linguistique françaisSite web www.fonction-publique.gouv.fr/score/ecoles-de-formation/ira-et-ena/iraChiffres-clésBudget 41,3 millions d'euros par an (2008)LocalisationPays FranceVille Bastia, Lille, Lyon, Metz et Nantesmodifier - modifier le code - modifier Wikidata Les Instituts régionaux d'administration (IRA) sont des...
Artikel ini perlu diwikifikasi agar memenuhi standar kualitas Wikipedia. Anda dapat memberikan bantuan berupa penambahan pranala dalam, atau dengan merapikan tata letak dari artikel ini. Untuk keterangan lebih lanjut, klik [tampil] di bagian kanan. Mengganti markah HTML dengan markah wiki bila dimungkinkan. Tambahkan pranala wiki. Bila dirasa perlu, buatlah pautan ke artikel wiki lainnya dengan cara menambahkan [[ dan ]] pada kata yang bersangkutan (lihat WP:LINK untuk keterangan lebih lanjut...
Questa voce sull'argomento poeti italiani è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Donatella Bisutti (1969). Donatella Bisutti (Milano, 1948) è una poetessa e traduttrice italiana. Come traduttrice ha lavorato per Bompiani e Arnoldo Mondadori Editore traducendo poesie di Erica Jong, Edmond Jabès, Bernard Noël. Sempre per Mondadori ha curato i profili di Charles Dickens, Daniel Defoe, William ...
Historic cemetery in West Hampstead, London The Bianchi Monument in Hampstead Cemetery Hampstead Cemetery is a historic cemetery in West Hampstead, London, located at the upper extremity of the NW6 district. Despite the name, the cemetery is three-quarters of a mile from Hampstead, and bears a different postcode. It is jointly managed by Islington and Camden Cemetery Service and opens seven days a week, with closing times varying throughout the year. Location and history One of the Neogothic ...
American politician Rodney WallaceMember of the U.S. House of Representativesfrom Massachusetts's 11th districtIn officeMarch 4, 1889 – March 3, 1891Preceded byWilliam Whiting IISucceeded byFrederick S. CoolidgeTown of Fitchburg Board of SelectmenIn office1864–1867Massachusetts House of RepresentativesIn office1873–1873Massachusetts Governor's Councilor for the 7th Council districtIn office1880–1882 Personal detailsBornNew Ipswich, New HampshireSpouse(s)Sophia Ing...
Graham-Perren Racer Role Racing aircraftType of aircraft Designer George Graham & Charles Perren Jr, Waukesha WI. Introduction 1933 Number built 1 The Graham-Perren Racer, or Graham-Perren Monoplane, was a racing aircraft built to compete in the 1934 National Air Races, including the Greve Trophy.[1] Design and development The racer was a short-coupled, wire braced, mid-winged aircraft with fixed conventional landing gear and an open cockpit. The Wright Gipsy engine protruded upw...
Scientology-related organization Citizens Commission on Human Rights InternationalCCHR International's Los Angeles building (2005)Formation1969Legal statusNonprofit organizationPurposeAnti-psychiatryLocation6616 W Sunset Boulevard, Los Angeles, CaliforniaCoordinates34°05′51″N 118°20′02″W / 34.0976°N 118.334°W / 34.0976; -118.334Websitecchr.org The Citizens Commission on Human Rights International (CCHR) is an anti-psychiatry lobbying organization establishe...
Pour un article plus général, voir Basket-ball aux Jeux olympiques. Londres 2012 Généralités Sport Basket-ball Organisateur(s) FIBA Édition 18e Lieu(x) Londres Date 28 juillet-12 août 2012 Participants 12 équipes masculines12 équipes féminines Épreuves 2 Site(s) Basketball ArenaNorth Greenwich Arena Palmarès Tenant du titre États-Unis États-Unis Vainqueur États-Unis États-Unis Finaliste Espagne France Troisième Russie Australie Navigation Pékin 2008 Rio de Janeiro 2016 modi...
Artikel ini sebatang kara, artinya tidak ada artikel lain yang memiliki pranala balik ke halaman ini.Bantulah menambah pranala ke artikel ini dari artikel yang berhubungan atau coba peralatan pencari pranala.Tag ini diberikan pada April 2017. Makoto SugiyamaInformasi pribadiNama lengkap Makoto SugiyamaTanggal lahir 17 Mei 1960 (umur 64)Tempat lahir Prefektur Shizuoka, JepangPosisi bermain BekKarier senior*Tahun Tim Tampil (Gol)1983-1991 Nissan Motors 1991-1993 Kashima Antlers 1994-1996 K...
Ongoing low-level conflict in Senegal Casamance conflictPainting in Oussouye warning of land mines in the area.Date1982 – 1 May 2014 (main conflict)2015 – present (low-level violence)LocationCasamance, SenegalStatus Ongoing low-level violence Unilateral ceasefire by most MFDC factions[3][7] MFDC extremely weakened by 2021[3]Belligerents Senegal Guinea-Bissau (1998–1999,[1] 2021[2]) Turkey (2021, alleged by MFDC)[3] MFDC Thr...
Porto di MessinaVeduta del porto di Messina con la caratteristica falce e di parte della cittàStato Italia Regione Sicilia Provincia Messina ComuneMessina MareStretto di Messina TipoPorto commerciale, turistico e industriale GestoriAutorità Portuale di Messina Profondità fondali40 m Rifornimento carburanteSì AssistenzaSì Coordinate38°11′30″N 15°34′30″E38°11′30″N, 15°34′30″E Modifica dati su Wikidata · Manuale Il porto di Messina con le sue fortifi...
University of Oklahoma College of Dentistry Established 1971 School type Public Dean Dr. Paul M. Mullasseril Location Oklahoma City, Oklahoma, USA Enrollment 232 undergraduate students Homepage http://dentistry.ouhsc.edu/ The University of Oklahoma College of Dentistry was established in 1971.[1] History The University of Oklahoma Board of Regents authorized establishment of a College of Dentistry in 1954 to respond to the needs of underserved areas of rural Oklahoma. The founding de...
Naming convention for stereoisomers of molecules This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Cahn–Ingold–Prelog priority rules – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (February 2016) (Learn how and when to remove this message) An example of the prioritisation of structure within the CIP system....
Iranian architect, sculptor, painter, scholar and professor (1920–2014) Houshang Seyhounهوشنگ سیحونBornHoushang Seyhoun(1920-08-22)August 22, 1920Tehran, Sublime State of PersiaDiedMay 26, 2014(2014-05-26) (aged 93)Vancouver, British Columbia, CanadaNationalityIranianCitizenshipIranCanadaFranceAlma materUniversity of TehranÉcole nationale supérieure des Beaux-ArtsOccupation(s)Architect, sculptor, painterSpouse Massoumeh Seyhoun (m. 1950;...