Старобългарски език

Старобългарски език
 
 
СтранаСредновековна България
Средновековни славянски
държави
РегионБалкански полуостров
Източна Европа
Мъртъв езикда
Писменостглаголица, кирилица
Систематизация по Ethnologue
-Индоевропейски
.-Славянски
..-Южнославянски
...-Източни южнославянски
....→Старобългарски
Официално положение
Официален вПърво българско царство
Кодове
ISO 639-1cu
ISO 639-2chu
ISO 639-3chu

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

В старите паметници е наричан  (славянски език), а също и (български език). Извън България е известен с наименования като староцърковнославянски, старославянски и др. Църковнославянският език, развил се от старобългарския, и до днес е каноничният език на православните славянски църкви и се употребява в различни униатски църкви.

Молитвата „Отче наш“ на старобългарски език

Старобългаристика

От изследователите този език е наричан различно. Йерней Копитар[1] и Франц Миклошич[2][3] го наричат „старословенски език“, тъй като в първите писмени паметници те са търсили черти от славянския диалект в Панония. А. Х. Востоков въвежда през 1820 г. термина „старославянски език“,[4] който днес е най-използваният термин в рускоезичната научна литература. Аналогично са образувани наименованията фр. le vieux slave, лат. palaeoslavica. Йозеф Добровски в „Institutiones linguae slavici dialecti veteris“ (Студия върху стария диалект на славянския език) (1822) открива в този език „старосръбско наречие“.[5] Но още в първата половина на XIX век Юрий Венелин[6] (1829), Аугуст Шлайхер, Мартин Хатала[7] и Леополд Гайтлер[8] виждат, че езиковите особености на първите славянски книжовни произведения са еднакви с чертите на българския език. Те въвеждат наименованието „старобългарски език“ (рус. древнеболгарский,[6] нем. Altbulgarisch), възприето изцяло в България. В съвременното езикознание освен термина „старобългарски език“ са разпространени и названията „старославянски език“ и „староцърковнославянски език“.

Според Венелин: „Кирил и Методий превели Светото Писание не на някакъв друг език, а само и единствено на български, именно на български, или, което е същото, църковният език, използван днес в Русия, Унгария, Сърбия, Далмация и в самата България, е български език...“[6]

Някои учени са на мнение, че науката за този език трябва да изследва само паметниците от т.нар. „канон“, т.е. езика на произведенията, най-тясно свързани със св. Кирил и св. Методий и книжовната им дейност, противопоставяйки се на езика на произведенията, произлезли от българските просветно-културни кръгове. Не са запазени произведения от ръката на двамата братя, а т.нар. „канон“ се открива в паметници, отстоящи най-малко 50 – 60 години от времето на първоучителите. За това време са настанали някои промени не само в говоримата, но и в писмената реч. Следователно езикът на Светите братя може да бъде реконструиран приблизително по преписите на произведенията им, но достоверността на реконструкцията на техния език няма абсолютни документални доказателства, както и на по-ранния праславянски език. Поради тези причини езикът на първите славянски писмени паметници не следва да бъде наричан с термина „Кирило-Методиев език“. Що се отнася до термините „старославянски“ и „староцърковнославянски“, те също не отговарят на същността и етническата основа на този език. Направени са много изследвания и българската етническа основа на езика от достигналите до нас първи славянски ръкописи не може да бъде оспорвана. Доказателства за българската етническа основа на тези паметници се откриват в областта на фонетиката (в рефлексите на праславянските съчетания *tj, *gtǐ, *ktǐ, *dj и в широкия гласеж на ятовата гласна), в областта на лексиката (в заемките на някои гръцки думи от народния гръцки език, с който само българските славяни са били в пряк контакт; това са думи като (събота) от σάμβατο, а не от σάββατον) и в областта на синтаксиса:

1) употреба на дателен притежателен падеж при лични местоимения и съществителни:

, ;

2) описателно бъдеще време с глагол ;

3) употреба на сравнителна форма (по-малък) в значение на „по-млад“.

Езикът на паметниците, произлизащи от българските земи след XII век, в световната славистика единодушно, без уговорки се нарича „среднобългарски“. Съществуването на среднобългарски и новобългарски език по необходимост води до извода, че тези два периода от развоя на българския език са били предхождани от един първи период, поставил началото на писмения български език. Несъмнено този първи период трябва да отговаря и на началото на славянската писменост. Следователно най-точно и научно обосновано е езикът на първите славянски ръкописи да се нарича „старобългарски“, а не „старославянски“, нито „староцърковнославянски“, тъй като в тази епоха отделните славянски езици са имали вече обособен облик. Терминът „старославянски“ може да доведе до погрешни изводи, че този език е или изкуствен общославянски книжовен език, или че това е праславянският език, засвидетелстван писмено. Терминът „староцърковнославянски“ навежда на мисълта, че този език е служил само за църковни (религиозни) цели, а не за обществено-политически и културни нужди. Що се отнася до опонирането на термина „старобългарски език“ с твърдението, че може да се стигне до смесване с езика на Аспаруховите сънародници, то не може да бъде убедително, тъй като последният бива наричан в науката „прабългарски“ (протобългарски, първобългарски).

Следователно:

  1. Науката за старобългарския език има за предмет изучаването на езика на първите славянски писмени паметници, т.е. сравнително-историческата реконструкция на старобългарската граматика (на езика, възникнал през IX век и оставил паметници от X – XII век).
  2. При изследването на старобългарския език трябва да се имат предвид езиковите му средства, развитието им от праславянския език до първото им писмено засвидетелстване, степента на диалектната диференциация в късния праславянски, в старобългарския и в новобългарския език, литературните стилове и школи в старобългарския език; тоест по-широкото разглеждане на старобългарския език, извън рамките на „канона“. Затова старобългаристиката не може да няма връзки и с други научни дисциплини, на първо място с общото и индоевропейското езикознание.

Старобългарският език, благодарение на древността си, наред със санскрит, гръцкия, латинския, готския и други древни писмени индоевропейски езици, дава изключителен материал при реконструкцията на т.нар. индоевропейски праезик, незасвидетелстван писмено.

Изучаването на старобългарския език лежи в основата на цялата славистика, за която делото на първоучителите Константин-Кирил Философ и Методий е от първостепенно значение. Старобългарският език първо служи при възстановяването на предполагаемия праславянски език. От него се изхожда и при сравнително-историческото проучване на славянските езици. В него се отразява мисленето и светогледа на говорещия на него народ. Той е огледало и на социалната история и етногенезиса на българския народ в древността. Това се открива най-вече в лексиката. Старобългарският език е ценен източник за изследователите на етническата и социалната история на българите. Археологията и старобългарският език са свързани, тъй като са открити повече от трийсет епиграфски паметника с надписи на този език. Изследователите на старата българска литература имат нужда от задълбочени познания за езика на първите паметници в цялото му богатство и сила, за да могат да получат вярна представа за художествения принос на старобългарските автори и преводачи.

В изследването на старобългарския език оказват помощ научни дисциплини като топономастика, диалектология и лексикология, включени в балканското и славянското езикознание, защото именно в диалектите и изобщо в езиците на балканските народи са се запазили много славянски думи (с произход от българските славяни), които имат звучене по-близко до старобългарското – със запазени носовки и неметатезирани групи с плавни съгласни и др. Българската топонимия и диалекти също дават (след строго научни изследвания) много данни за старобългарския език, дори и за предписмения му период (например топонимът Варна с неметатезирана група CorC).

История

Изграждане

Докато за историята на българския език и българските народни говори, за славянското и индоевропейското сравнително-историческо езикознание езикът на старобългарските паметници има значение като отражение на един народен език, говорен от древно славянско население през Средновековието, то за историята на книжовните езици, за историята на културата и литературата старобългарският език представлява голям интерес като език на една стара писменост. Старобългарският език, след старогръцкия и латинския, е третият език, който през средните векове в Европа е бил употребяван в богослужението и администрацията и на който е била създадена поезия, философска, научна и юридическа литература. Създаден на народна основа, старобългарският език като всеки книжовен език е трябвало да бъде обогатен и приспособен да изпълнява сложни функции. Нужни са били нови думи за абстрактни понятия, нужни са били и много нови религиозни, философски, научни, етически, административни термини. Обогатяването на народния език е ставало главно по три начина:[9]

1) Обогатяване с ново значение на съществуващи народни думи. Така например думата първоначално е имала конкретното значение „осветяване“, „просветване“. В старобългарските паметници се открива само нейното абстрактно значение. В нов смисъл се употребяват многобройни подобни думи, най-често отглаголни съществителни: , („превод“), . В християнски смисъл се е променило значението на думи като , , , , и др.

2) Заемане на чужди думи. Една голяма част от старобългарската книжнина представлява преведена от гръцки църковна литература и произведения на византийските писатели. Това довежда до появата на редица гръцки думи или латински и еврейски думи, приети чрез гръцкия език.

  • Гръцки думи са например , , , , .
  • От еврейски произход са думи като , , („дявол“).
  • От латинския език също проникват думи (част от тях са заети по време на мисията на светите братя Кирил и Методий сред западните славяни). Примери:
(„данък“);
(„стража“);
(„просфора, обреден хляб“).

3) Създаване на нови думи. Чуждите думи са били избягвани чрез създаването на нови думи. Сред много от често употребяваните думи в нашето съвремие са и такива, които са възникнали в най-ранния период на формирането на старобългарския език. Такива са например днешните думи благодаря (), благодетел, благодат, светлозарен, безсмъртие, самовластен, лицемер, невъзможно, неръкотворен, милосърдие, недоумение и много други. Голяма част от тях са преводи от гръцки:

е буквален превод на гръцката κακαῦρνος;
съответства на гр. ἀγαθοποεῖν;
е превод на гр. εὐγενής.

Наред с гръцките думи , , , в съчинението „Сказание за буквите“ от Черноризец Храбър се откриват следните славянски думи:

(„земемерство“, „геодезия“);
(„двугласна“, „дифтонг“).

Развитие

Успоредно с останалите славянски езици, след XII век старобългарският език претърпява значителни промени, отразени съвсем оскъдно в писмените паметници. Беглото отразяване на фонетичното и морфологичното развитие на езика в паметниците с религиозен характер се дължи на силното влияние на кирило-методиевата традиция в средновековна България. В светски документи (грамоти на българските царе), надписи-графити, приписки (Битолски триод), паметници със светско съдържание („Троянска повест“), както и в някои произведения с религиозен характер (Добрейшово евангелие, преписа на „Шестоднев“ от 1263 г.) тези изменения се долавят по-ясно. Между XII и XV век промените в старобългарския език засягат предимно следното:

  • Еровете в слабо положение (пред сричка, несъдържаща ерове, и в края на думата) загубват звуковата си стойност, а в останалите случаи се изясняват: ъ > о/ъ, ь > ъ/е. Така се появяват нови групи съгласни, които са нехарактерни за най-древните старобългарски паметници:
s > ;
 > .
  • Смесване на носовките: носовите гласни () изравняват гласежа си след меки съгласни, а в някои говори съвсем изгубват носовия си призвук и се стига до характерната за паметниците от XIII – XIV век безразборна употреба на буквите  и .
  • Разпад на склонението: Изместване на старобългарските падежни форми за родителен и местен падеж от съчетания на предлог с винителен или дателен падеж.
  • Показателните местоимения в задпоставно положение започват да се развиват като склоняем определителен член, макар че употребата му все още не е напълно граматикализирана.
  • Употреба на кратките форми на дателен падеж за изразяване на притежание.
  • Сегашните деятелни причастия (, ) и миналите деепричастия (, ) започват да се използват все по-малко. Само миналите свършени деятелни причастия (, ) продължават да се употребяват често.
  • Изчезва сегашното страдателно причастие (, ).
  • Супинът е заместен напълно от инфинитива, който към XIV – XV век започва да се замества от съчетанието да + лични глаголни форми.
  • Бъдеще време се изразява чрез личните форми на сегашното време на глагола + инфинитив, а впоследствие от да-конструкция с лични глаголни форми ( ).
  • Формите на минало несвършено време започват да се образуват не от инфинитивната форма, а от основата за сегашно време:
 > ;
 > .
  • Променят се окончанията на формите на минало свършено време под влияние на морфологични аналогии.
  • Започва образуване на ново глаголно спрежение с окончание за 1 л. ед.ч. по аналогия със старите атематични глаголи:
 > ;
 > ;
і > і;
 > .
  • Развитие на нови местоименни форми с помощта на анафорични частици:
тъ + и > тои;
сь + и > сеи;
които, тогова, този.

Първите паметници на новобългарски език са дамаскините от XVII – XVIII век.

Главни особености

Най-ранните писмени паметници на старобългарски език са от X – XI век (надпис на чъргубиля Мостич, Ананиев надпис). През IX – XI век езикът е съвсем близък до останалите славянски езици, поради което старобългарските църковни текстове се използват от други славянски народи като руси и сърби със съвсем малки изменения: Остромирово евангелие от 1056 г. и Симеонов сборник 1073/6 г. за руска редакция; Мирославово евангелие от XII век за сръбска редакция.

Старобългарският език в периода IX – XI век притежава следните най-важни особености.

Фонетика

  • Запазване на праславянската система от гласни звукове, включително:
еровите гласни ();
носовите гласни ().
  • Почти не са засегнати от нови морфологични аналогии резултатите от третата палатализация:
 < *vidjon (новобълг. (да) видя);
(новобълг. наричам).
  • В сила е законът за отворените срички.
  • Широк изговор на дългото ē ().
  • Особен рефлекс на праславянските съчетания
*tj, *dj > штжд.

Морфология

  • Налице е богата именна система (която в повечето съвременни славянски езици е опростена):
– тринайсет склонения, класифицирани според индоевропейската и праславянска основа:
основи на гласна (-o-, -a-, -ja-, -i-, -u-)
и съгласна (-n-, -nt, -men, -s, -r, -ŭ);
– седем падежа: именителен, родителен, винителен, дателен, творителен, местен, звателен;
– три числа: единствено, двойствено, множествено.
  • Лични местоимения има само за първо и второ лице. В ролята на местоимения за трето лице се използват показателните и , от които произлизат днешните местоимения за трето лице той (книж.) и он (диал.). Ролята на притежателно местоимение за трето лице се изпълнява от възвратното местоимение .
  • Всяко прилагателно име притежава две форми: кратка и дълга (определена). Дългата форма се получава от кратката с добавяне на анафоричното местоимение :
 > .

Кратките форми се скланят като съществителните имена от съответните основи. Първоначално в дългата форма именната и местоименната част се скланят поотделно, но впоследствие се сливат и образуват нов тип склонение.

  • Налице е богата глаголна система (4 спрежения на тематичните глаголи и друго за малкото на брой атематични глаголи, форми за двойствено число, 6 времена, 2 глаголни вида – свършен и несвършен).
  • Употребяват се 3 прости глаголни времена – сегашно, минало свършено (аорист), минало несвършено (имперфект); и по-рядко 3 сложни глаголни времена – минало неопределено (перфект), минало предварително (плусквамперфект), бъдеще предварително. Бъдещето време се изразява с формата за сегашно време на глаголи от свършен вид, както и в повечето съвременни славянски езици.
  • Старобългарският език познава 3 наклонения (изявително, повелително и условно). Индоевропейското подчинително наклонение (конюнктив) е изгубено напълно, както и индоевропейският страдателен залог, изразяван посредством възвратнопричастни форми.
  • Налице са разнообразни нелични глаголни форми:
инфинитив ();
супин ();
сегашно деятелно причастие/деепричастие (/);
сегашно страдателно причастие ();
минало/свършено деепричастие (/);
минало страдателно причастие ();
минало свършено деятелно причастие ().

Писменост

Примери

„Отче наш“ (християнска молитва)
Старобългарски,
X век
Църковнославянски
(руска редакция на старобългарския)
Новобългарски,
XX и XXI век
Македонски диалект
(македонска книжовна норма)
Новобългарски,
XX и XXI век
(книжовна норма)
Новоруски,
XX и XXI век

, ,
,
,

, .

, ,
,
,
, .
!

, ,
,
,
ȣ ,
, .
ȣ
,
,
ȣ,
ȣ.
!

Оче наш, кој си на небесата,
да се свети името Твое,
да дојде царството Твое,
да биде волјата Твоја,
како на небото, така и на земјата.
Лебот наш насушен дај ни го денес
и прости ни ги долговите наши,
како и ние што им ги проштеваме на нашите должници,
и не нè воведувај во искушение,
но избави нè од лукавиот.
Амин!

Отче наш, Който си на небесата!
Да се свети Твоето име,
да дойде Твоето Царство,
да бъде Твоята воля,
както на небето, тъй и на земята.
Насъщния ни хляб дай ни днес
и прости нам дълговете ни,
както и ние прощаваме на нашите длъжници,
и не въведи нас в изкушение,
но избави ни от лукавия,
защото твое е царството,
и силата, и славата во веки веков.
Амин!

Отец наш, Сущий на небесах!
да святится имя Твоё;
да придёт Царствие Твоё;
да будет воля Твоя
и на земле, как на небе;
хлеб наш насущный подавай нам на каждый день;
и прости нам грехи наши,
как и мы прощаем всякому должнику нашему;
и не введи нас в искушение,
но избавь нас от лукавого.
Ибо Твое есть Царство
и сила и слава во веки веков.
Аминь!

Вижте също

Литература

  • Граматика на старобългарския език, БАН, София, 1993
  • Увод в изучаване на южнославянските езици, БАН, София, 1986
  • Велчева, Боряна. Старите български ръкописи и техният език (Библиотека Родна реч омайна). София, 1983, стр. 32 – 49
  • Гълъбов, Иван. Старобългарски език с увод в славянското езикознание, София, 1980
  • Добрев, Иван. Старобългарска граматика – теория на основите, София, 1982
  • Дуриданов, Иван. Граматика на старобългарския език. Фонетика. Морфология. Синтаксис. (Гл. ред. и автор) – София, 1991, стр. 16, 87 – 97, 538 – 539, 549 – 557
  • Дуриданов, Иван. Старобългарският език в синхрония и диахрония. В: Славянска филология: Т. 19. Езикознание. – София, 1988, стр. 5 – 18
  • Милетич, Любомир. Старобългарска граматика с кратък сравнителен оглед към новобългарския език. За средните учебни заведения. Девето издание. София, Държавна печатница, 1923 djvu файл на сайта miryan.org
  • Мирчев, Кирил. Старобългарски език – кратък граматичен очерк, София, 1972
  • Младенов, Стефан. История на българския език, БАН, София, 1979
  • Младеновъ, Д-ръ Ст., Тома Атанасовъ и Ст. П. Василевъ. Учебникъ по старобългарски езикъ за пети класъ на срѣднитѣ училища. Съставенъ по програмата отъ 1925. г., Пловдивъ, Книгоиздателство Хр. Г. Дановъ, 1930.[10] | Прочетете книгата онлайн
  • Vittore Pisani. „Old Bulgarian Language“. Sofia, Bukvitza Архив на оригинала от 2013-05-11 в Wayback Machine., 2012. ISBN 978-954-92858, English, Bulgarian, Italian

Източници

  1. Kopitar, Jernej (Bartholomäus). Grammatik der Slavischen Sprache in Krain, Kärnten und Steyermark. Laibach, Korn, 1808.
  2. Miklosich, Franz. Lexicon linguae Slovenicae veteris dialecti. Vindobonae, apud Gulielmum Braumüller, 1850.
  3. Miklosich, Franz. Lexicon Palaeslovenico-Græco-Latinum emendatum auctum. Vindobonae, G. Braumüller, 1862-1865.
  4. Востоков, Александр Х. Рассуждение о славянском языке, служащее введением к Грамматике сего языка, составляемой по древнейшим оного письменным памятникам. — 1820.[ръкопис; част от тази работа под названието „Рассуждение о славянском языке“ е публикувана в „Труды Общества по изучению русской словесности“, XVII, 1856; изцяло е издадена от Измаил Срезневски като „Рассуждение о славянском языке“ // Филологические наблюдения А.Х. Востокова. Санкт-Петербург, Типография Императорской академии наук, 1865.
  5. Dobrovský, Josef. Institutiones linguae slavicae dialecti veteris, quae quum apud Russos, Serbos aliosque ritus graeci, tum apud Dalmatas glagolitas ritus latini Slavos in libris sacris obtinet. Vindobonae, Sumtibus et typis A. Schmid, 1822.
  6. а б в Венедиктов, Г. К. Ю. И. Венелин в болгарском возрождении. Москва, Российская академия наук, Институт славяноведения и балканистики, 1998. с. 71-73.
  7. Hattala, Martin. Grammatica linguæ slovenicæ collatæ cum proxime cognata bohemica. Schemnicii, typis Francisci Lorber, 1850.
  8. Geitler, Leopold. Starobulharská fonologie se stálým zřetelem k jazyku litevskému. V Praze, Theodor Mourek, 1873.
  9. Велчева, Боряна. Старите български ръкописи и техният език. София, Народна просвета, 1983. с. 39 – 40.
  10. При представянето на книгата е запазен правописът от 1930 г. Вижда се, че името на книгоиздателството не е поставено в кавички, както би било правилно днес, а след годините се поставя точка (по немски модел), за да се покаже, че това са числителни редни.

Външни препратки

Уикикниги
Уикикниги

Read other articles:

SantoSanto Didakus dari AlcaláO.F.M.San Diego de Alcalá karya Francisco de ZurbaránReligius dan MisionarisLahirc. 1400San Nicolás del Puerto, Kerjaan Sevilla, Kerajaan Kastila dan LeónMeninggal12 November 1463(1463-11-12) (umur 62–63)Alcalá de Henares, Kerajaan Toledo, Kerajaan Kastila dan LeónDihormati diGereja Katolik RomaKanonisasi10 Juli 1588, Basilika Santo Petrus, Negara Kepausan oleh Paus Sistus VTempat ziarahErmita de San Diego,San Nicolás del Puerto, Seville, Sap...

 

1930 film The NavyOswald says to the admiral, Well, I'll be seeing ya.Directed byWalter LantzBill NolanStory byWalter LantzBill NolanProduced byWalter LantzStarringPinto ColvigWalter LantzFred Avery[1]Music byJames DietrichAnimation byClyde GeronimiManuel MorenoRay AbramsFred AveryLester KlinePinto ColvigColor processBlack and whiteDistributed byUniversal PicturesRelease dateNovember 3, 1930Running time7 minutesLanguageEnglish The Navy is a 1930 short animated film produced by Walter ...

 

History museum in St. Paul, Minnesota Minnesota History CenterEstablished1992Location345 W. Kellogg BoulevardSaint Paul, Minnesota, United StatesCoordinates44°56′59″N 93°6′20″W / 44.94972°N 93.10556°W / 44.94972; -93.10556TypeHistorical societyDirectorKent WhitworthPublic transit accessBus: 16, 21, 94Websitewww.mnhs.org The Minnesota History Center is a museum and library that serves as the headquarters of the Minnesota Historical Society. It is near downto...

Ernest ValléFonctionsSénateur de la Troisième RépubliqueMarne20 novembre 1898 - 24 janvier 1920Député françaisSeptième législature de la Troisième République françaiseMarne1er juin - 6 décembre 1898Député françaisSixième législature de la Troisième République françaiseMarne15 octobre 1893 - 31 mai 1898Député françaisCinquième législature de la Troisième République françaiseMarne12 novembre 1889 - 14 octobre 1893BiographieNaissance 19 septembre 1845AvizeDécès 24 ...

 

Lee Je-noPhotoshoot Lee Jeno 2020Lahir4 November 2000 (umur 23)Incheon, Korea SelatanNama lainJenoWarga negaraKorea SelatanPekerjaanPenyanyiPenariPenulis laguKarier musikGenreK-popInstrumenVokal, rap, dancerTahun aktif2016–sekarangLabelSM EntertainmentArtis terkaitNCT Lee Je-no (이제노, lahir 23 April 2000) adalah seorang penyanyi, rapper, penari, dan penulis lagu Korea Selatan yang berada di bawah kontrak SM Entertainment. Ia adalah anggota grup vokal laki-laki NCT, sub-unit ...

 

Puerto Rican-Virgin Islander professional basketball player Jordan MurphyMurphy playing for MinnesotaFree agentPositionPower forwardPersonal informationBorn (1997-02-28) February 28, 1997 (age 27)San Antonio, Texas, U. S.NationalityVirgin Islander / Puerto RicanListed height6 ft 6 in (1.98 m)Listed weight250 lb (113 kg)Career informationHigh schoolCentral Catholic (San Antonio, Texas)Brennan (San Antonio, Texas)CollegeMinnesota (2015–2019)NBA draft2019: undraf...

Risoluzione 219077 dell'Assemblea Generale delle Nazioni UniteData10 dicembre 1948 VotiPro: 48 Ast.: 8 Contro: 0 OggettoDiritti umani RisultatoApprovata Composizione del Consiglio di Sicurezza nel 1948Eleanor Roosevelt presenta la Dichiarazione universale dei diritti umani «Tutti gli esseri umani nascono liberi ed eguali in dignità e diritti.Essi sono dotati di ragione e di coscienza e devono agire gli uni verso gli altri in spirito di fratellanza.» (Art. 1 della Dichiarazione un...

 

4th-century BC Spartan king, Eurypontid dynasty Agesilaus redirects here. For other uses, see Agesilaus (disambiguation). Agesilaus IIKing of SpartaReignc. 400 – 360 BCPredecessorAgis IISuccessorArchidamus IIIBorn445/4 BCSpartaDied360/59 BC (aged c. 84)CyrenaicaSpouseCleoraIssueArchidamus IIIGreekἈγησίλαος AgesilaosDynastyEurypontidFatherArchidamus IIMotherEupoleiaMilitary serviceBattles/warsCorinthian WarBattle of CoroneiaBoeotian War Agesilaus II (/əˌdʒɛsəˈleɪəs/; Greek:...

 

American baseball player (born 1989) For the American mathematician and computer scientist, see George Springer (mathematician). Baseball player George SpringerSpringer with the Houston Astros in 2017Toronto Blue Jays – No. 4OutfielderBorn: (1989-09-19) September 19, 1989 (age 34)New Britain, Connecticut, U.S.Bats: RightThrows: RightMLB debutApril 16, 2014, for the Houston AstrosMLB statistics (through April 24, 2024)Batting average.267Hits1,228Home runs245Runs batted in...

Questa voce o sezione sull'argomento centri abitati della Lombardia non cita le fonti necessarie o quelle presenti sono insufficienti. Puoi migliorare questa voce aggiungendo citazioni da fonti attendibili secondo le linee guida sull'uso delle fonti. Segui i suggerimenti del progetto di riferimento. Tromellocomune Tromello – VedutaVeduta LocalizzazioneStato Italia Regione Lombardia Provincia Pavia AmministrazioneSindacoGianmarco Negri (lista civica) dal 27-5-2...

 

Artikel ini tidak memiliki referensi atau sumber tepercaya sehingga isinya tidak bisa dipastikan. Tolong bantu perbaiki artikel ini dengan menambahkan referensi yang layak. Tulisan tanpa sumber dapat dipertanyakan dan dihapus sewaktu-waktu.Cari sumber: Bonita & The Hus Band – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR bonita & the hus BANDAsalJakarta, IndonesiaGenrePop, Akustik, FolkTahun aktif2009 - sekarangLabelrumahbonitaAnggotaBonita...

 

Before Gorm The Old This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: List of legendary kings of Denmark – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (October 2016) (Learn how and when to remove this message) The legendary kings of Denmark are the predecessors of Gorm the Old, a king who reigned ca. 930s to 9...

Species of Gastropoda Triboniophorus sp. nov. 'Kaputar' Conservation status Endangered  (IUCN 3.1)[1] Scientific classification Domain: Eukaryota Kingdom: Animalia Phylum: Mollusca Class: Gastropoda Subclass: Heterobranchia Order: Stylommatophora Infraorder: Succineoidei Superfamily: Athoracophoroidea Family: Athoracophoridae Subfamily: Aneitinae Genus: Triboniophorus Species: Triboniophorus sp. nov. 'Kaputar' Binomial name Triboniophorus sp. nov. 'Kaputar' Synonyms Tribonio...

 

American professional fraternity This article includes a list of general references, but it lacks sufficient corresponding inline citations. Please help to improve this article by introducing more precise citations. (January 2018) (Learn how and when to remove this message) Alpha Zeta OmegaΑΖΩFoundedDecember 19, 1919; 104 years ago (1919-12-19)Philadelphia College of PharmacyTypeProfessionalAffiliationIndependentEmphasisPharmacyScopeNational (U.S.)Colors  Blue and &#...

 

Kabupaten MajeneKabupatenBanggae, ibu kota Majene LambangJulukan: Lita' Assamalewuang (Tanah Mufakat)Motto: Takkali nisobalang dotai lele ruppu' dadzi nalele tuali dilolangangPetaKabupaten MajenePetaTampilkan peta SulawesiKabupaten MajeneKabupaten Majene (Indonesia)Tampilkan peta IndonesiaKoordinat: 1°19′05″S 119°22′30″E / 1.3181°S 119.3751°E / -1.3181; 119.3751Negara IndonesiaProvinsiSulawesi BaratTanggal berdiri4 Juli 1959[1]Dasar h...

ساوث إنغليش     الإحداثيات 41°27′08″N 92°05′23″W / 41.452222222222°N 92.089722222222°W / 41.452222222222; -92.089722222222   [1] تقسيم إداري  البلد الولايات المتحدة[2]  التقسيم الأعلى مقاطعة كيوكوك  خصائص جغرافية  المساحة 0.776438 كيلومتر مربع (1 أبريل 2010)  ارتفاع 256 متر  عد...

 

Place in Pennsylvania, United StatesStroud TownshipRoadside abandonment off Pennsylvania Route 191 in Stroud Township SealLocation of Pennsylvania in the United StatesCoordinates: 40°58′00″N 75°07′28″W / 40.96667°N 75.12444°W / 40.96667; -75.12444CountryUnited StatesStatePennsylvaniaCountyMonroeArea[1] • Total31.32 sq mi (81.12 km2) • Land31.06 sq mi (80.44 km2) • Water0.26 sq&#...

 

Branch of sociology For the academic journal, see Rural Sociology (journal). Further information: Role homogeneity Boy plowing with a tractor at sunset in Don Det, Laos Part of a series onSociology History Outline Index Key themes Society Globalization Human behavior Human environmental impact Identity Industrial revolutions 3 / 4 / 5 Social complexity Social construct Social environment Social equality Social equity Social power Social stratification Social structure Perspectives Conflict th...

City in Bavaria, GermanyErlangen Erlang (Mainfränkisch)CityAugust 2012 view over Erlangen FlagCoat of armsLocation of Erlangen Erlangen Show map of GermanyErlangen Show map of BavariaCoordinates: 49°35′N 11°1′E / 49.583°N 11.017°E / 49.583; 11.017CountryGermanyStateBavariaAdmin. regionMiddle Franconia DistrictUrban districtSubdivisions9 city districtsGovernment • Lord mayorFlorian Janik[1] (SPD)Area • Total76.95 km2 (...

 

نعيمة عاكف معلومات شخصية الميلاد 7 أكتوبر 1929   طنطا[1]  الوفاة 23 أبريل 1966 (36 سنة)   القاهرة  سبب الوفاة سرطان  مواطنة مصر  الزوج حسين فوزي (1953–1958)  الحياة العملية المهنة ممثلة،  وممثلة أفلام  اللغة الأم اللهجة المصرية  اللغات اللهجة المصرية  سنو�...