Юрий Венелин Georgius Hutza
украински българист и етнограф
Роден	22 април 1802 г. (стар стил) Тибава, Унгарско кралство
Починал	26 март 1839 г. (стар стил) (36 г.) Москва, Руска империя
Учил в	Лвовски университет Императорски московски университет
Научна дейност
Област	Филология, етнография
Повлиял	Васил Априлов
Юрий Венелин в Общомедия

Ю̀рий Ива̀нович Венѐлин (псевдоним на Георги Хуца) е украински^[1] славист, българист, фолклорист, етнограф, филолог.

Роден е на 22 септември 1802 г. в село Тибава (днес в Закарпатска област, Украйна) в свещеническо семейство от русински произход.^[2] След като завършва гимназия в Ужгород, постъпва в Сарматския лицей под името Юрий Венелин. В лицея бъдещият учен се увлича по историческите науки. През 1822 г. постъпва в Лвовския университет. По-късно заминава за Кишинев, където проучва езика и историята на българските преселници. Продължава обучението си в Москва, където следва медицина, но неговият интерес в областта на българския фолклор и етнография не престават.

През 1829 г. Юрий Венелин започва да издава един от най-задълбочените си и значими трудове, слагащ началото на съвременната българска фолклористика и етнография, а именно „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“. Тази книга намира широк отзвук както в Русия, така и в тогавашните български земи, прави известно името на българите сред по-широк кръг от руската общественост и повлиява на много българи, между които и на Васил Априлов, да осъзнаят своята народност. Съчинението е издадено в 3 тома в периода (1829 – 1841 г.).

През 1830 г. е командирован в България от Руската академия в Санкт-Петербург (която през 1841 г. се слива с Руската академия на науките). Посещава някои български градове като Варна, Каварна, Силистра и други, и записва редица народни песни и умотворения, като се запознава непосредствено с някои особености на българския език.

За населението в европейската част на Османската империя Юрий Венелин пише в „Старите и сегашни българи в тяхното политическо, народописно, историческо и религиозно отношение спрямо русите“:^[3]

В книгата си „О характере народных песен у славян задунайских“ (1835) той отбелязва:

През 1836 г. установява контакти с доайена на българската емиграция в Одеса Васил Априлов, с когото води оживена кореспонденция. Той убеждава Васил Априлов да събира и съхранява песенния български фолклор. През този период Венелин изследва българския фолклор, етнография и език. Тези негови проучвания ще залегнат в по-късните му трудове.

Неговата книга „Критически изследвания за българската история“ е публикувана посмъртно (с известни съкращения) през 1849 г. в Москва по инициатива на Спиридон Палаузов и със средствата на живеещия в Русия български търговец Иван Денкоглу. През 1853 г. книгата е публикувана изцяло (по ръкописа на автора) в Земун, Австрийска империя, в български превод на калоферския учител Ботю Петков (бащата на Христо Ботев) и нейната поява изиграва сериозна роля в развитието на българската историография около средата на 19 век.

Юрий Венелин умира в Москва на 26 март 1839 г. Погребан е в Даниловия манастир до гроба на Николай Василевич Гогол.

На негово име са кръстени улици в Бургас, Враца, Варна, Видин, Габрово, Дупница, Пловдив, Хасково, Русе, Разград, Силистра, Монтана, Сливен, София и Стара Загора. В Габрово на едноименната улица има паметник на Юрий Венелин.

• Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. I. Москва, 1829
• О характере народных песен у славян задунайских. Москва, 1835
• О зародыше новой болгарской литературы. Москва, 1838
• „Граматика на сегашния български език“;
• Влахо-болгарские или дако-славянские грамоты, собранные и объясненные на иждивении Императорской Российской Академии. Санкт-Петербург, 1840
• Древние и нынешние словене в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Т. II. Москва, 1841
• Скандинавомания и ее поклонники или столетние изыскания о варягах. Историко-критическое разсуждение. Москва, 1842
• Критические изследования об истории болгар, с прихода болгар на Фракийский полуостров до 968 года, или покорения Болгарии Великим князем русским, Святославом. Изданны на иждивении болгарина И. Н. Денкоглу. Москва, 1849
• Древние и нынешние болгары в политическом, народописном, историческом и религиозном их отношении к россиянам. Историко-критические изыскания. Издание второе. Москва, 1856
• Ученое путешествие Ю. И. Венелина в Болгарию (1830 – 1831). Публикация подготовлена Г. К. Венедиктовым. Москва, 2005

• Московский телеграф, Ч. 28 (1829), 485 – 486 Критична бележка на Н. Полевой за току-що публикуваната книга на Венелин „Древние и нынешние болгары“
• Безсонов, П. Болгарские песни из сборников Ю. И. Венелина, Н. Д. Катранова и других болгар (= Временник Императорского Московского Общества истории и древностей российских, Кн. XXI, Ч. II:Материалы). Москва, 1855
• Миларов, Ст. Василий Евстатиевич Априлов, мощният подвижник на новото образование в България. Опис на живота и на деятелността му. Одеса, 1888, с. 29 – 30
• Динеков, П. Български фолклор. Ч. I. София, 1990, 78 – 82.
• Ю. И. Венелин в болгарском Возрождении. Отв. ред. Г. К. Венедиктов. Москва, 1998. Публ. в: Цанев, Д. Българската историческа книжнина през Възраждането: XVIII – първата половина на XIX в. София, 1989.

• Юрий Венелин в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България

Нормативен контрол BIBSYS BNF CiNii CONOR.BG FAST GND ISNI Koninklijke LCCN LNB NKC Open Library PLWABN RSL IdRef VIAF WorldCat

Портал „Биографии“          Портал „Наука“          Портал „История“          Портал „Украйна“          Портал „Унгария“          Портал „Македония“