Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 годинаТеритории в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 годинаСтара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.)Стара карта на Тракия (1585 г.)
Древните гърци наричат „Тракия“ областта между Дунав на север и Егейско море на юг и между Черно и Мраморно море на изток и планините източно от Вардар на запад,[1] т.е. всички земи, в които живеят траки. Според друг източник от гледна точка на класическа Гърция „Тракия“ включва територията на север от Тесалия, без точно определени граници,[2] като понякога се включвали и Древна Македония и Малка Скития.[3] По-късно под „Тракия“ започва да се разбира територията между Дунав, Черно море, Древна Македония и Илирия,[3] горе-долу съвпадаща с територията на Одриското царство между V и I век пр.н.е.
С анексирането на Одриското царство от Римската империя по времето на император Клавдий през 46 г. Тракия е провъзгласена за римска провинция (официално provincia Thracia „Thracian province“, на старогръцки: ἐπαρχία Θρᾳκῶν „епархия (диоцез) на траките“).
Към Тракия принадлежат и Егейските острови Самотраки (в превод от гръцки Тракийският Самос), който административно е част от днешния гръцки ном Еврос и Имброс (на турски Гьочкеада или Имроз, на новогръцки Имврос), част от турския вилает Чанаккале.
Античната история на областта е свързана с траките, антихетскста коалиция Асува, персийската сатрапия Скудра, Одриското царство, елинистическата епоха и римската провинция Тракия. Както по времето на елинизма, така и след това – като част от римската империя областта се развива и центърът на областта Филипопол, по-късно наречен Тримонциум, процъфтява. Построени са пътища, античен театър, античен стадион с капацитет 30 000 души, храмове, терми, административни и жилищни сгради.
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Модерна история и XX век
По Берлинския договор територията на Северна Тракия е превърната в автономна провинция на Османската империя, наречена Източна Румелия. Изкуственото име цели да се избяга от термините България и Тракия и да се свърже областта с гръцкото културно наследство. В 1885 г. Източна Румелия е анексирана от Княжество България и на следващата година Съединението е официално признато, като князът на България е назначен за главен управител на Източна Румелия.
Днес тракиец е силна регионална идентичност и в България, и в Гърция.
В България 26 март – денят на превземането на Одрин по време на Балканската война през 1913 година от българските части – се чества като Ден на Тракия.
