Африка (римска провинция)
Африка (на латински: Africa) е една от провинциите на Римската империя, като територията ѝ обхваща днешен северен Тунис и средиземноморското крайбрежие на западна Либия. Провинцията е завзета от римляните в 146 г. пр.н.е. след края на Третата пуническа война между Картаген и Рим. През Античността, терминът Африка се отнася само за западната половина на северното крайбрежие на континента, а източната половина на това крайбрежие е наричано Египет. Пустинните земи на Сахара са като непроницаемо море, поради което вътрешността на континента остава до голяма степен неизвестна. През 429 г., преминавайки през Испания, в Африка проникват вандалите на Гейзерих. Юстиниан I изпраща успешна морска експедиция срещу тях през 533 г., водена от Велизарий. Вандалското кралство се разпада в рамките на една година, но бунтът на местните маври продължава до 548 г. По време на управлението на Маврикий византийските владения около Картаген са консолидирани в екзархат. След превземането на Египет през 640–642, арабите започват поход на запад, който завършва на бреговете на Атлантическия океан в началото на осми век. Арабското завоевание унищожава екзархата Картаген, последния остатък от Византия в Африка.[1] Тази статия, свързана с Древен Рим, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите. Източници
}
Information related to Африка (римска провинция) |