Държава (или разговорно, но ограничено по обхват, страна) е политически организирана общност, заемаща дадена територия, имаща правителство (система за управление) и притежаваща вътрешен и външен суверенитет.
Тя е основен институт на политическата система на обществото. Пръв понятието за държава (Stato) въвежда италианският мислител Николо Макиавели в своето съчинение „Владетелят“.[1][2]
Чрез система от държавни органи държавата осъществява управлението на обществото и обществените отношения. Основните функции на държавата са вътрешни (в пределите на нейната територия и по отношение на нейните граждани) и външни (свързани с междудържавните отношения). Социологът Макс Вебер, застъпвайки теорията за насилието, дефинира понятието държава като „човешка общност, която на определена територия претендира успешно да притежава монопола върху легитимното физическо насилие.“[3]
Определение
Нито в науката, нито в международното право, не съществува единно и общоприето определение на понятието държава.
Определение в международното право
Най-голямата международна организация, ООН, няма съответните пълномощия, за да определи дали едно или друго образувание е държава или не. „Признаването на нова държава или правителство – това е акт, който могат да извършат или да откажат да извършат само държави и правителства. Като правило, това означава готовност да се установят дипломатически отношения. Организацията на обединените нации – това не е държава или правителство, и затова не разполага с каквито и да е правомощия да признава една или друга държава или правителство.“.[4]
Един от малкото документи, който дефинира държава в международното право е Конвенцията от Монтевидео, подписана през 1933 г. от само няколко американски страни.
Определения в науката
„Държавата – това е специализирана и концентрирана сила за поддържане на правовия ред. Държавата – това е институция или съвкупност от институции, чиято основна задача (независимо от всички други задачи) е охраняване на правовия ред. Държавата съществува там, където специализираните органи за поддържането на реда, като например полиция и съд, са отделени от останалите сфери на обществения живот. Те са държавата.“[5]
„Държавата е специална, достатъчно устойчива политическа единица, представляваща отделена от населението организация на властта и администрацията, и претендираща за върховното право да управлява (да изисква да изпълнява това действие) определени територии и население независимо от съгласието на последното; имаща силите и средствата за осъществяване на претенциите си.“[6]
„Държавата – това е независима централизирана социално-политическа организация за регулиране на обществените отношения. Тя съществува в сложно, разслоено общество, разположено на определена територия и състоящо се от два основни пласта – управляващи и управлявани. Отношенията между тези слоеве се характеризират с политическо господство на първите и данъчни задължения за вторите. Тези отношения са законни па силата на идеологията на поне част от обществото, в основата на което лежи принципа на реципрочност“[7]
„Държавата е машина за подтисничество на една класа над други, машина, която да поддържа в послушание на една класа другите, подчинени класи.“[8] „Държавата е апарат за насилие в ръцете на господстващата класа.“[9]
„Държавата е въплъщение на закона в обществото.“.[10]
Валерий Лазарев предлага следното определение на държавата – „това е специална организация за политическа власт на обществото, разполагаща със специален апарат за принуда, изразяващ волята и интересите на управляващата социална класа или на целия народ.“.[11]
Първите познати държави са създадени още в древен Египет, Месопотамия, Индия, Китай, Мексико (ацтеките, маите и други), Перу и др. но само в относително модерните времена държавите имат почти напълно разселени алтернативни „бездържавни“ форми на политическа организация на обществата по цялата планета.[12] Скитнически банди ловци-събирачи и дори сравнително доста големи и сложен племенни общества, основани на пастирството или селското стопанство са съществували без постоянна държавна организация, а тези „бездържавни“ форми на политическа организация в действителност надделяват по време на праисторията и голяма част от историята на човешкия вид и цивилизация.[12]
Първоначално държавите възникват на територии придобити чрез завоюване, в които е наложена единна култура, единни идеали и една група от закони, посредством сила или под заплаха на различни народи, от гражданската или военна бюрокрация.[12] Това невинаги е така, а освен това съществуват и многонационални държави, щати и автономни области в рамките на държавите. Освен това мултикултурализмът е приет в много унитарни и национални държави, вследствие на различните процеси в човешката миграция, като преселване на населението, политическа миграция, имиграция и емиграция.
От края на 19 век, на практика цялата обитаема земя е разделена на области с повече или по-малко дефинирани граници, за които претендират определени държави. Преди, за доста големи площи земя или не е имало никакви претенции или са били необитаеми, или са били обитавани от номадски народи, които не са имали държавно устройство. Въпреки това дори и в рамките на днешните държави има обширни територии с дива природа, като Амазонската джунгла, които са необитаеми или са обитаваните изключителни или предимно от местни хора (с някои от които все още не е осъществяван контакт). Също така има държави, които не упражняват де факто контрол над всички територии, за които претендират, или този контрол е силно оспорван (както в Сомалия).
Към 2017 г. международната общност се състои от над 200 суверенни държави, по-голямата част от които са представени в Организацията на обединените нации. Тези държави формират това, което теоретиците по международни отношения наричат система, в която всяка държава взима предвид поведението на други държави при съставянето на собствената си оценка. От тази гледна точка, държавите в международната система, се изправят пред дилеми свързани с вътрешната и външна сигурност и легитимация. Понятието е доразвито в международната общност и се отнася до група държави, които имат установени правила, процедури и институции за поведението на техните отношения. По този начин фондацията се базира на основата на международното право, дипломация, официални режими и организации.
Праисторически общества
През по-голямата част от човешката история, хората живеят в общества без държава, характеризиращи се с липсата на концентрирана власт и отсъствието на големи социални неравенства в икономически и политически аспект.
АнтропологътРобърт Карнейро коментира:
„За 99,8% от човешката история, хората са живели изключително в автономни групи и селища. В началото на палеолита [т.е. каменната ера], броят на тези автономни политически единици трябва да е бил малък, но около 1000 г. пр.н.е. се е увеличил до около 600 000. Тогава започва сериозна агрегация на свръх-селища и в началото на третото хилядолетие обособените политически единици в света намаляват от 600 000 до 157. В светлината на тази тенденция, спадът от 157 до 1 изглежда не само неизбежен, но и близък.“.[13]
По време на неолита човешките общества претърпяват важни културни и икономически промени, включително развитието на земеделието, формирането на уседнали общества и постоянни селища, увеличаване гъстотата на населението, както и използването на керамика и по-сложни инструменти.[14][15]
Уседналото земеделие довежда до развитието на правата на собственост, патриархалните общества, опитомяването на животни и култивирането на растения, и по-големи семейства. То също така осигурява основа за централизирана държавна форма[16] чрез големите излишъци храна, което създава по-сложно разделение на труда, като дава възможност на хората да се специализират в задачи, различни от отглеждането на храна.[17] Ранните държави се характеризират със силно стратифицирани общества, с привилегирована и богата управляваща класа, която е подчинена на монарха. Управляващата класа започва да се диференцира чрез различни форми на архитектурата и други културни практики, които са различни от тези на подчинените трудещи се класи.[18]
В миналото се е предполагало, че централизираната държава се е развила за да може да администрира големи обществени строителни проекти (като напоителните системи) и да регулира комплексни икономики. Въпреки това съвременните археологически и антропологически доказателства не подкрепят тази теза, сочейки съществуването на няколко нестратифицирани и политически децентрализирани комплексни общества.[19]
Месопотамия обикновено се счита за мястото на най-ранната цивилизация или сложно общество, което означава, че има градове, разделение на труда на пълен работен ден, социална концентрация на богатството в капитал, неравномерно разпределение на богатството, управляващи класи, обществени връзки, основани на пребиваване, а не на родство, търговия на големи разстояния, монументална архитектура, стандартизирани форми на изкуство и култура, писменост и математика и наука.[20] Това е първата в света грамотна цивилизация, формирала първите набори от писмени закони.[21][22] До средата на четвъртото хилядолетие пр.н.е., повечето месопотамски селища са укрепени, което означава, че съществуват организирани военни действия.[23]
Всяка държава създава единна система от политически институти и отношения, осигуряваща управлението на обществото. Включва държавните и обществените органи и организации, които се намират в определени взаимоотношения при осъществяването на своите политически функции.
В повечето съвременни форми на управление държавното управление функционира чрез три поне формално обособени клона – законодателната власт изготвя законите, изпълнителната ги налага, а съдебната разрешава спорове въз основа на закона. Това разграничение възниква още през Античността, но в либералната политическа философия от 18 век насам разделението на властите, т.е. самостоятелността и взаимния контрол на трите власти, се превръща във фундаментален принцип и заляга в конституционното устройство на много страни. Дори при съвременните авторитарни режими, където няма реално разделение на трите власти, те обикновено запазват поне формална обособеност.
В някои системи, като абсолютната монархия, управлението се осъществява от затворена група от хора, докато при други, като демокрацията, политическите роли се запазват, но хората, които ги заменят, се променят относително често.[24]
Държавна власт
Държавната власт е организирано ръководство на държавата. В България има разделение на държавната власт на законодателна, изпълнителна и съдебна. Осъществява се чрез система от държавни органи въз основа на Конституцията, законите и подзаконовите актове. Властта на държавата е задължителна за всички, които се намират на нейна територия, и за всички нейни граждани, включително намиращи се извън пределите ѝ.
Държавно управление
В широк смисъл цялостното ръководене на процесите в държавната система, субект на управлението е държавата, в тесен смисъл изпълнително-разпоредителната държавна дейност, която се състои в ръководство и непосредствено решаване на задачите в областта на икономическия, политическия, социалния и културния живот на държавата, осъществявано от изпълнително-разпоредителните държавни органи.
Държавен апарат
Държавният апарат е системата от държавни органи в една страна. Обхваща органите на държавната власт и държавното управление, органите на правосъдието и прокуратурата.
Дипломация
Всяка държава изгражда и поддържа официални взаимоотношения с други държави, за целта се съставят съвкупности от методи, средства, действия и правни форми, с които си служат държавните органи и техните представители при провеждането на тези връзки – външна политика на държавата.
Законодателната власт е системата от институции, която изготвя и утвърждава законодателството – съвкупността от законите в държавата. По този начин тя задава рамките на работата на изпълнителната власт и създава основата, върху която съдебната власт взима своите решения.
В повечето съвременни държави законодателната власт се изпълнява от специален колективен орган – парламент, който има правото да приема, променя и отменя закони.[25] Освен приемането на закони, парламентите обикновено имат изключително право да променят данъците и държавния бюджет.
Парламентите се състоят от една или повече камари – събрания, които обсъждат и гласуват законопроектите. В двукамарните парламенти двете камари, обикновено наричани горна и долна, най-често имат различни права, задължения и начин за избиране на членовете. В повечето случаи долната камара има по-широки правомощия, а горната има само консултативни и надзорни функции, макар в държави като Съединените щати правомощията на двете камари да са относително изравнени. Във федералните държави горната камара обикновено включва равен брой представители на съставните елементи на федерацията. Парламентите с повече от две камари са изключително редки, като последният такъв национален парламент е този на Южноафриканската република в периода 1984 – 1994 година.
Макар днес законодателната власт да се свързва главно с парламентите, този начин на управление се разпространява едва през последните няколко века. В миналото в много държави правото се е основавало преди всичко на обичая и формално писано законодателство не е съществувало. В традиционните монархии законодателната функция е прерогатив на монарха и не е отделена от изпълнителната и съдебната. Дори и в съвременни държави, често като извънредно и временно решение, законодателната власт се изпълнява от изпълнителни органи. Например в България след Деветнадесетомайския и Деветосептемврийския преврат в продължение на месеци законите се издават от правителството.
Изпълнителната власт е системата от институции, натоварено с практическото налагане и изпълнение на законите, приемани от законодателната власт, и на решенията на съдебната власт. В съвременните държави този клон на държавното управление изпълнява най-сложни и разнородни функции, поради което обикновено е съставен от множество институции, намиращи се в сложни отношения помежду си. В много страни някои от тези институции, като централните банки, се ползват с голяма самостоятелност, сравнима с тази на основните клонове на властта.
Висшият орган на изпълнителната власт е правителството. Оглавявано от президент или министър-председател, то се състои от министри – ръководители на министерствата, основните институции на изпълнителната власт, обособени според функциите, които изпълняват. Например министерството на външните работи е отговорно за международните отношения на държавата, военното министерство – за въоръжените сили, министерството на финансите – за финансовото осигуряване на държавното управление и за фискалната политика и т.н.
Освен централните си институции, изпълнителната власт включва и местни органи на властта, териториалният обхват на чиито правомощия следва административното деление на държавата. Тези индивидуални и колективни органи могат да бъдат назначавани от правителството или да бъдат избирани в рамките на територията, за която са отговорни.
Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. При осъществяване на своите функции съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Правораздаването се осъществява от
Върховния касационен съд, Върховния административен съд, апелативни, окръжни, военни и районни съдилища. Със закон могат да се създават и специализирани съдилища. Прокуратурата следи за спазване на законността.
Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи. Гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат, освен изрично посочените със закон.
Върховният административен съд осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване.
Форма на държавно управление на дадена държава е най-общото описание на използваната в нея организация на държавната власт – системата на висшите държавни органи, порядъка на тяхното образуване, и взаимоотношенията между тях и гражданите.
как се създават висшите органи на властта в държавата,
тяхната структура,
какви принципи са залегнали в основата на взаимодействието между държавните органи,
как се осъществяват взаимоотношенията между върховната власт и редовите граждани,
в каква степен организацията на държавните органи позволяват обезпечаването на правата и свободите на гражданите.
Тук е необходимо да се разграничат понятията „политически режим“ и „форма на управление“. Политическият режим по-скоро представлява социологическа характеристика на държавата и се отнася до голяма степен за отчуждението и прехода на властта в държавата, докато формата на управление описва как се сформират органите на държавната власт (по-скоро от гледната точка на процесуалните моменти), и как тези органи си взаимодействат един с друг.
По отношение на съотношението между правомощията между централното правителство държавите се делят на унитарни, федерации и конфедерации[26]
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Най-общите принципи на държавното управление са предмет на изследване на политическата философия. Тя разглежда неговите функции и отношението му към други основни идеи, като свободата, справедливостта, собствеността, правата, закона и прилагането му от властите: какви са те, защо (и дори дали) са необходими, кое прави едно управление легитимно, какви права и свободи трябва да защитава и защо, каква форма трябва да приема и защо, какво е законът, какви задължения гражданите дължат на легитимното управление, ако има, и кога може легитимно то да бъде свалено от власт – ако въобще.
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Правната основа за функционирането на държавното управление е конституционното право на държавата, което определя основните принципи на управлението и организацията, чрез която те се осъществяват. Нормите на конституционното право в исторически държави с просто устройство и ограничена администрация са относително прости, но в съвременните държави те образуват сложни системи, балансиращи противоречиви интереси в обществото и използващи множество автономни институции за гарантиране на основните принципи на управлението.
Не съществува единно мнение за причините за възникване на държавите. Има няколко теории, които обясняват произхода на държавите, но нито една от тях не може да претендира за окончателна истинност. Най-старите известни държави са тези от Древния Изток (на територията на съвременните Ирак, Египет, Индия и Китай).
Функциите на държавата са основните направления в дейността ѝ, определени от социалната ѝ същност и стоящите пред нея предизвикателства. Функциите винаги са насочени към реализиране на задачите, пред които е изправени държавата и са свързани с нейната социална роля и място в политическата система на обществата. Следователно, функциите са пряко свързани с изпълнението на задачите, които дадена държава решава на определен етап от своето историческо развитие.[27]
Основната функция на държавата е осигуряването на комфортен живот на своите граждани.
За тази цел, държавата изпълнява редица задачи:
Управление на икономиката и обществото;
Отбрана на собствената си територия.
С развитието на обществените отношения се появяват възможности за по-цивилизовано поведение на държавите.
Естеството на държавата и нейното положение в политическата система предполагат наличието на редица специфични функции, които я отличават от други политически институции. Функции на държавата се наричат основните области на дейност, свързани със суверенитета на държавната власт. Функциите се различават от целите и задачите на държавата, отразяващи основните насоки на избраната от едно или друго правителство политическа стратегия, и от средствата за изпълнението ѝ.
Класификация на функциите на държавата
Функциите на държавата се класифицират:
по сфера на обществения живот: на вътрешни и външни,
по продължителност на действието: на постоянни (осъществявани на всички етапи от развитието на държавата) и временни (отразяващи определен етап от развитието на държавата),
по значение: на основни и допълнителни,
по очевидност: на явни и латентни,
по влияние върху обществото: на охранителни и регулаторни.
Основната класификация е делението на функциите на държавата на вътрешни и външни.
Вътрешни функции на държавата:
Правна функция – осигуряване на правовия ред, установяване на правни норми, регулиращи обществените отношения и поведението на гражданите, защита на правата и свободите на хората и гражданите.
Политическа функция – осигуряване на политическа стабилност, изработване на програмно-стратегически цели и задачи за развитие на обществото.
Организаторска функция – уреждане на цялата дейност на властта, осъществяване на контрола върху изпълнението на законите, координация на дейностите всички участници в политическата система.
Икономическа функция —— организация, координация и регулиране на икономическите процеси с помощта на данъци и кредитна политика, планиране, създаване на стимули за икономическа активност, осъществяване на санкции.
Социална функция – осигуряване на солидарни отношения в обществото, сътрудничество на различните му слоеве, реализация на принципа на социална справедливост, защита на интересите на тези категории граждани, които по силата на обективни причини не могат самостоятелно да си осигурят достойно ниво на живот (инвалиди, пенсионери, майки, деца), поддръжка на жилищното строителство, здравеопазването, системата на обществения транспорт.
Екологична функция – гарантиране на здравословна околна среда, установяване на режим на природните ресурси.
Културна функция – създаване на условия за удовлетворяване на културните нужди на хората, формиране на духовност, гражданственост, гарантиране на открито информационно пространство, формиране на държавна културна политика.
Образователна функция – дейност по осигуряването на образование, неговата непрекъснатост и качество, предоставяне на хората на равни възможности за получаване на образование.
Функция за поддържане на световния ред – участие в развитието на системата международни отношения, дейности по предотвратяването на войни, съкращаване на въоръжението, участие в решаването на глобалните проблеми на човечеството.
Функция за взаимоизгодно сътрудничество в икономическата, политическата, културната и други сфери с други държави.
↑Ърнест Гелнер, Нации и национализм. Пер. с англ. Москва: Прогресс, 1991, с.28.
↑Леонид Гринин, Формации и цивилизации: социально-политические, этнические и духовные аспекты социологии истории // Философия и общество, 1997, № 5, с. 20.
↑Claessen H. J. M. State // Encyclopedia of Cultural Anthropology. Vol. IV. New York, 1996, p.1255.
↑Владимир Илич Ленин, Полное собрание сочинений. 5 изд. Т. 39. Москва: Политиздат, с. 75.
↑В. И. Ленин. Полное собрание сочинений (третье издание). Т. 20. Москва: Политиздат, с. 20.
↑Брокгауз-Ефрон. Философский словарь логики, психологии, этики, эстетики и истории философии под редакциею Э. Л. Радлова. Санкт-Петербург, 1911, стр. 64.
↑Общая теория права и государства: Учебник. Под ред. Лазарева В. В.. Москва, 1994, с. 23.
↑Robert L. Carneiro, "Political expansion as an expression of the principle of competitive exclusion", p. 219 in: Ronald Cohen and Elman R. Service (eds.), Origins of the State: The Anthropology of Political Evolution. Philadelphia: Institute for the Study of Human Issues, 1978.
↑Barclay, Harold. People Without Government: An Anthropology of Anarchy. Left Bank Books, 1990. ISBN 1871082161. p. 31. (на английски)
↑Debate #3 Glossary // Hansard Society, November 2003. Посетен на 16 октомври 2008. (на английски)
↑Според Д. Вълчев и Л. Дачев конфедерацията е много повече договор между държави, отколкото единна държава, по-скоро е съюз без общо държавно образувание. Виж. Дачев, Л. – „Учение за държавата“, София, Свида, 2001. Така е и според болшинството изследователи. Същото схващане може да се изведе и от Видин, Бл. – „Международно публично право. Обща част“ – София, ИК СОФИ-Р и УИ „Св. Климент Охридски“, 1999, от него се съди и че конфедерацията има частична международна правосубектност, в зависимост от предоставеното и от държавите членки. Тъй като това е нетипично за държавите, които по начало притежават пълна правосубектност в международното право, то следва да кажем, че в такъв случай, суверенитетът на конфедерациите е ограничен и предоставен, той е вторичен на първичния суверенитет на държавите, следователно упражнявайки своя суверенитет държавите създават конфедерации и така сами ограничават собствения си суверенитет в тяхна ползва. Според класическото схващане за понятието суверенитет, формулирано от Жан Боден, липсата му означава и липса на държава, следователно и според това определение конфедерациите не са държави и в такъв случай не могат да спадат към формите на държавно устройство (Вж. Вълчев, Д. – „Държавна власт и народен суверенитет“ – УИ „Св. Климент Охридски“, София, 1996, с. 85 – 91). Противното схващане е остаряло и отдавна неподдържано от доктрината.
↑Теория государства и права / Под ред. Пиголкина А. С. – Изд-во: Городец, 2003. – С. 50.
1988 single by Bonnie Tyler, made popular by Tina Turner in 1989 For other songs, see Best § Songs. The Best is a song by Welsh singer Bonnie Tyler from her seventh studio album, Hide Your Heart (1988). It was written by Mike Chapman and Holly Knight. Produced by Desmond Child, Tyler's version became a top-10 hit in Norway but was a minor hit elsewhere. In 1989, American singer Tina Turner released a cover version of The Best for her seventh studio album, Foreign Affair. It became a worldwid...
Gerhana matahari 4 Desember 2021PetaJenis gerhanaJenisTotalGamma-0.9526Magnitudo1.0367Gerhana maksimumDurasi114 sec (1 m 54 s)Koordinat76°48′S 46°12′W / 76.8°S 46.2°W / -76.8; -46.2Lebar jalur maksimum419 km (260 mi)Waktu (UTC)Puncak gerhana7:34:38ReferensiSaros152 (13 of 70)Katalog # (SE5000)9556 Gerhana matahari total terjadi pada hari Sabtu, 4 Desember 2021, ketika Bulan melewati antara Bumi dan Matahari, sehingga mengaburk...
Pour les articles homonymes, voir Bravo. Nicolás Bravo Fonctions 5e président de la République centraliste du Mexique 24 juillet 1846 – 4 août 1846 (11 jours) Prédécesseur Mariano Paredes y Arrillaga Successeur José Mariano Salas Vice-président du Mexique 2 janvier – 24 juillet 1846(6 mois et 22 jours) Président Mariano Paredes y Arrillaga Prédécesseur Valentín Gómez Farías Successeur Valentín Gómez Farías 10 octobre 1824 – 1er avril 1829(4 ans, 5&#...
Minesweeper of the United States Navy For other ships with the same name, see USS Courlan. USS YMS-114 circa 1945 History United States NameYMS-114 Laid down26 June 1941 Launched13 March 1942 Commissioned12 August 1942 RenamedCourlan (AMS-44), 1 September 1947 ReclassifiedMSC(O)-44, 7 February 1955 Stricken1 November 1959 Fatefate unknown General characteristics Displacement320 tons Length136 ft (41 m) Beam24 ft 6 in (7.47 m) Draught6 ft 1 in (1.85 m) S...
هذه المقالة يتيمة إذ تصل إليها مقالات أخرى قليلة جدًا. فضلًا، ساعد بإضافة وصلة إليها في مقالات متعلقة بها. (ديسمبر 2020) فاسيلي بوشكاش (بالرومانية: Vasile Pușcaș) معلومات شخصية الميلاد 8 يوليو 1952 (72 سنة) الإقامة رومانيا مواطنة رومانيا مناصب عضو مجلس النواب في رومانيا &#...
This article has multiple issues. Please help improve it or discuss these issues on the talk page. (Learn how and when to remove these template messages) This article relies excessively on references to primary sources. Please improve this article by adding secondary or tertiary sources. Find sources: Federation of Hospital and University Employees – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (April 2009) (Learn how and when to remove this message) Th...
Airport in Lakeland, FloridaSouth Lakeland AirportSouth Lakeland Airport in 2012IATA: noneICAO: noneFAA LID: X49SummaryAirport typePublicOwnerSouth Lakeland Airport, Inc.LocationLakeland, FloridaElevation AMSL110 ft / 34 mCoordinates27°56′00″N 82°02′38″W / 27.93333°N 82.04389°W / 27.93333; -82.04389Runways Direction Length Surface ft m 14/32 3,115 949 Turf South Lakeland Airport (FAA LID: X49) is a public airport located 13.5 miles south of t...
Political party This article is about the party founded in 1971. For the party founded in 1899 and reorganized in 1915, see Socialist Party (Puerto Rico). Puerto Rican Socialist Party Partido Socialista PuertorriqueñoAbbreviationPSPRFounded1971 (1971)Dissolved1993; 31 years ago (1993)HeadquartersSan Juan, Puerto RicoIdeologySocialismMarxismRevolutionary socialismPuerto Rican independencePolitical positionLeft-wing to Far-leftPolitics of Puerto RicoPolitical parti...
Claude Louis Berthollet Claude Louis Berthollet (Talloires, 9 dicembre 1748 – Arcueil, 6 novembre 1822) è stato un chimico e scienziato francese. Indice 1 Biografia 2 Opere 3 Araldica 4 Bibliografia 5 Altri progetti 6 Collegamenti esterni Biografia Statua eretta ad Annecy Inizia gli studi al collegio di Annecy per poi frequentare l'Università degli Studi di Torino dove si laurea nel 1770. Dopo quattro anni trascorsi in Savoia si trasferisce a Parigi dove frequenta il laboratorio del Palai...
Large language family mostly of Southeast Asia and the Pacific Not to be confused with Austroasiatic languages. AustronesianEthnicityAustronesian peoplesGeographicdistributionTaiwan, Maritime Southeast Asia, Madagascar, parts of Mainland Southeast Asia, Hainan (China), and OceaniaLinguistic classificationOne of the world's primary language familiesProto-languageProto-AustronesianSubdivisions Atayalic Bunun East Formosan Malayo-Polynesian Northwest Formosan Paiwan Puyuma Rukai Tsouic Western P...
عبد القادر قدورة رئيس مجلس الشعب في المنصب1999 – 2002 عبد القادر قدورة محمد ناجي العطري في المنصب10 سبتمبر 1994 – 9 سبتمبر 1998 عبد القادر قدورة عبد القادر قدورة في المنصب11 يونيو 1990 – 10 يونيو 1994 عبد القادر قدورة عبد القادر قدورة في المنصب19 فبراير 1988 – 16 فبراير 1990 محمود الزعبي عبد ال...
This article includes a list of references, related reading, or external links, but its sources remain unclear because it lacks inline citations. Please help improve this article by introducing more precise citations. (November 2017) (Learn how and when to remove this message) Historia Polonica, Vincenti Kadłubkonis Episcopi Cracoviensis, 1612 Chronica seu originale regum et principum Poloniae, short name Chronica Polonorum, is a Latin history of Poland written by Wincenty Kadłubek between ...
Mathematical function conceived as a crude model Artificial neuron structure An artificial neuron is a mathematical function conceived as a model of biological neurons in a neural network. Artificial neurons are the elementary units of artificial neural networks.[1] The artificial neuron is a function that receives one or more inputs, applies weights to these inputs, and sums them to produce an output. The design of the artificial neuron was inspired by neural circuitry. Its inputs ar...
Artikel ini bukan mengenai Transmart. PT Alfa RetailindoNama dagangTransmarketJenisTertutupIndustriToko swalayanDidirikan27 Agustus 1989; 34 tahun lalu (1989-08-27)KantorpusatJakarta, IndonesiaTokohkunciRullyanto Loekman (Mantan CEO)ProdukToko swalayanPemilikHM Sampoerna (1989-2002)Sigmantara Alfindo (2002-2008)Trans Retail (2008-sekarang)Karyawan5.355 Transmarket[1] adalah jaringan toko swalayan di Indonesia. Sejarah Perkembangan awal Bisnis ritel ini bermula dari sebuah gudang ...
هذه المقالة عن معتمدية نبر بولاية الكاف بالجمهورية التونسية. لمعانٍ أخرى، طالع نبر (توضيح). معتمدية نبر الإحداثيات 36°17′59″N 8°46′06″E / 36.29972222°N 8.76833333°E / 36.29972222; 8.76833333 تقسيم إداري البلد تونس[1] التقسيم الأعلى ولاية الكاف العاصمة نبر رمز �...
Certosa di San Martino, il maggiore complesso religioso di Napoli «La cosa che ci è sembrata più straordinaria, a Napoli, è il numero e la magnificenza delle sue chiese: posso dirvi, senza esagerare, che ciò oltrepassa l'immaginabile.» (Maximilien Misson, Nouveau Voyage d’Italie[1]) Le chiese di Napoli sono circa un migliaio[2][3] e costituiscono un patrimonio ricco di storia artistica, architettonica, civile e spirituale, formatosi nell'arco di diciassette sec...
الفتوحات المكية الصفحتان الافتتاحيتان لمخطوطة قونية لكتاب الفتوحات المكية اللتان خططهما الشيخ محيي الدين ابن عربي بخط يده معلومات الكتاب المؤلف محيي الدين ابن عربي البلد الأندلس اللغة العربية الناشر دار الكتب العلمية تاريخ النشر 2006 السلسلة تصوف الموضوع موسوعة تصوف الت�...
Cet article est une ébauche concernant une commune de la Marne. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?). Le bandeau {{ébauche}} peut être enlevé et l’article évalué comme étant au stade « Bon début » quand il comporte assez de renseignements encyclopédiques concernant la commune. Si vous avez un doute, l’atelier de lecture du projet Communes de France est à votre disposition pour vous aider. Consultez également la page d’aide à...
.jpg)
