Разделението на труда е специализацията на общия труд в специфични, ограничени по своя обсег действия и роли в трудовия процес, които да отговарят на тях.
Исторически изключително комплексното разделение на труда е тясно свързано с увеличението на общия добив и продукция, както и търговия, с развитието на капитализма (специализацията, която отговаря на разделението на труда е един от основните принципи за капитализма, за разлика от натрупването на знания полезни за отделния човек за неговото културно и социално издигане при марксизма[1]), също е свързана със сложността на индустриалните процеси.
В по-общ план, това е исторически процес на обособяване, видоизменение видове трудова дейност. [2]
Различава се:
- общо разделение на труда по отрасли на общественото производство;
- частно разделение на труда вътре в отделните отрасли;
- разделение на труда вътре в организациите по технологични, квалификационни и функционални признаци. [2]
Разделението на труда благоприятства повишаването на общата производителност на труда организиран от групи специалисти благоприятстван от (синергичния ефект) за сметка на:
- Изработката на навици и оптимизиране на производствените дейности свързани с повтарящи се операции
- Съкращаване на времето, усилията и производствените разходи необходими за преход между различните операции и дейности
- Все по-ускорената диференциация на производсвените дейности и мултипликативния подход в прилагането на новите технологии генериращи нови все по-ефективни форми на разделение на труда. [2]
Концепцията за разделение на труда подробно е описана от Адам Смит в първите три глави на неговия пет томен трактат „Изследване на природата и причините за богатствата на народите“.[2]
Съществуват понятията обществено разделение на труда – разпределение в обществото на социални функции между хората и международно разделение на труда свързано с по-големи икономически конгломерации.[2]
Разделението на труда в съвременния свят е довело до появата на огромно множество различни професии и отрасли. В по-неразвитите общества хората са били принудени почти напълно да се обезпечават с всичко необходимо, което от икономическа гледна точка е крайно неефективно и в социален план отговаря на примитивен бит и комфорт. Практически всички достижения на еволюцията и научно-техническия прогрес може да се обясни с непрекъснатото развитие и внедряване на разделението на труда. Благодарение на обмена на резултатите от труда, най-вече чрез търговия, разделението на труда става възможно в обществото.[2]
В дълбочина се различават:
- общо разделение на труда по отрасли на общественото производство;
- частно разделение на труда вътре в отраслите;
- персонално разделение на труда вътре в организациите по технологични, квалификационни и функционални признаци.[2]
От гледна точка на бизнес-инжиниринга, разделението на труда е функционална декомпозиция на бизнес процесите. Често е възможно отделянето в самостоятелен вид дейност на такава част от функциите на производството, която би могла да бъде автоматизирана или възложена на странични подизпълнители. Такова разделение на труда продължава усилено да се извършва и в наши дни и има тясна връзка с процесите на автоматизация и интелектуализация на труда.[2]
Разделението на труда е първото звено в цялостната система по организация на труда. То предполага обособяване на различни видове трудови дейности, всяка от които се изпълнява от специфични изпълнители, обединени по общи функционални, професионални или квалификационни признаци.[2]
Възникването на нови фактори влияещи върху процесите на разделение на труда засилват все повече ролята на синергизма върху темповете на икономически растеж. В съвременните общества непрекъснатата квалификация и обучение на населението са заложени в стратегиите на компетентните правителства, тъй като адекватното насочване на обществените ресурси е решаващо за успехите в икономиката. По този начин ускоряващите се процеси на разделение на труда изменят кардинално обществените отношения. [2]
Вижте също
Източници
