PROFILPELAJAR.COM

Териториален обхват на Индската цивилизация (в зелено)

Индската цивилизация, наричана по главния си център Харапа още Харапска цивилизация е една от общо трите с Древен Египет и Шумер най-древни цивилизации в историята на човечеството. От общо трите най-древни цивилизации тя заема най-обширна площ – около 1500 км от север на юг, т.е. една огромна площ за времето си, включително и според съвременните териториални понятия. Развива се в долината на река Инд, откъдето носи ѝ името си, през 23 – 19 век пр.н.е. Общоприето, но недоказано е предположението, че загива следствие от природен катаклизъм, най-вероятно земетресение, последвано от северно нашествие от района на Бактрийско-маргиански археологически комплекс на ариите към Индийския субконтинент.

Най-значими градски центрове на Индската цивилизация са Харапа, Мергара (в Белуджистан, културен център още от времето на неолита на т.нар. Мергарска култура), Лотхал и Мохенджо-Даро. Населението в годините на разцвет на цивилизацията по Инд достига 5 милиона души, едно значимо постижение четири хилядолетия преди наши дни. За Тойнби Индската цивилизация е една от общо 21 в историята на човечеството.

Съществуват данни, че големите градове на цивилизацията по Инд, като Мохенджо-Даро, са поддържали връзки с другите два центъра на градивната човешка деятелност по онова време – Месопотамия, а вероятно и Египет. Големите центрове по Инд били изграждани по сходни градоустройствени планове, като крепости със зъбчати стени, а в укреплението били разположени обществени и жилищни постройки. Сградите били строени на два и повече етажа от печени кирпичени тухли с високо качество.

Градовете на Индската цивилизация притежавали градоустройствен план с квартали и улици, а в домовете на жителите им имало бани с водосточни тръби, съединени с градската канализация, която минавала под улиците и била покрита със специални кирпични плочи, едно изключително постижение на благоустройството за онези времена. В Мохенджо-Даро бил открит и един от най-древните басейни за къпане с размери 11 на 7 метра. Градовете разполагали и със зърнохранилища за съхранение на пшеница и ечемик.

Индската цивилизация имала своя писменост, съставена от около 270 пиктографни знаци, която все още не е разчетена. По въпроса за етническия състав на носителите на най-древната култура по Инд сред учените няма единно мнение, като има три хипотези – дравидска, семитска и арийска.