Гевгели

Гевгели
Гевгелија
— град —
Знаме
      
Герб
Гевгели
41.1392° с. ш. 22.5025° и. д.
Гевгели
Северна Македония
41.1392° с. ш. 22.5025° и. д.
Гевгели
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областБоймия
Надм. височина64 m
Население15 685[1] души (2006)
Пощенски код1480
Телефонен код(+389) 034
МПС кодVE
Официален сайтgevgelija.gov.mk
Гевгели в Общомедия

Гѐвгели или Гевгелия, понякога Гевгелий (на македонска литературна норма: Гевгелија, Гевгелия, на албански: Gjevgjelia; на гръцки: Γευγελή, Гевгели, на сръбски: Ђевђелија или Đevđelija, Джевджелия), е град в Северна Македония с население от около 15 000 души. Център на община Гевгели.

География

Гевгели се намира на южната граница на Северна Македония, на десния бряг на река Вардар, на главния път от Белград за Атина в областта Боймия, част от Гевгелийско-валандовската котловина.

История

Етимология

Най-вероятно името Гевгели идва от турското gölgeli, което означава място с много сенки.

В Османската империя

 Основни статии: Гевгелийска българска община и Гевгелийска гръцка община
Гръцкото училище Цуфлия в началото на XX век
Учители в българското училище в Гевгели в 1910 – 1911 г. Прави – Борис Янишлиев, Христо Митев (Митов) Стаменов, София Караянова, Венера Попсаева, Кирил Попиванов, Аргир Манасиев; Седнали – Виктория Мизева, Христодул Левов, Христо Стоянов, Олимпия Батанджиева
Кръщелно от Гевгелийската гръцка община, 10 декември 1895 година

Съвременното развитите на Гевгели започва в средата на XIX век. Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е от 1842 година.[2] През 1873 година е построена железопътната линия Скопие – Солун, минаваща през града. Гевгели е център на каза в Солунския вилает на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гевгели (Ghevghéli), Воденска епархия, живеят 1740 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Гергеля (Gherghelya) е посочен като град с 248 домакинства със 108 жители мюсюлмани, 1056 българи и 27 цигани.[4]

През май 1878 година Георги Баялцалиев и Ичо Доганов от името на Гевгелийската българска община подписват Мемоара на българските църковно-училищни общини в Македония, с който се иска присъединяване на Македония към новообразуващата се българска държава.[5]

През октомври 1880 година Гевгели е нападнат от гръцката чета на Панайотис Калогирос.[6]

Гръцкият силогос „Приятели на бедните“ в Гевгели, 1904 г.

След войната Екзархията полага усилия да се възстанови българското църковно-просветно дело в Гевгели. В 1882 година е изпратен за гевгелийски свещеник Тома Ташев (Тошев), който е определен за учител в Мачуково, но поради закриване на училището се връща в Солун. В Гевгели той служи в новооткрития български параклис. През март 1882 година в Гевгели е избрана нова българска община с председател Тома Ташев, който е утвърден от Екзархията. Членове на общината са Георги Хаджиначков, Поне Дудаклиев, Тано Момков, Христо Дуган, Тано Стоянов, Георги Бутров, Христо Машков, Коста и Христо Стоянови. Общината иска от Екзархията още един свещеник и църковни книги.[7] Свещеник Тома по-късно е убит от гръцки андарти.[8]

Гръцката партия въ този градъ е доста силна, макаръ че въ града освѣнъ малко турци, останалото население е само българско. Туку едвамъ що се бѣхъ прибралъ въ кѫщата на домакина, ето че се домъкна нѣкой си Кивернитисъ, аромѫнинъ отъ Влахо-Ливадонъ, за да ме изпита, понеже се считаше задълженъ, като водителъ на гръцката партия и инспекторъ на гръцкитѣ училища. И тукъ бѣхъ извѣстенъ на хората чрѣзъ вѣстницитѣ и много имъ се искаше на гърцитѣ, или по право да се каже на гръкоманитѣ, да ме отдалечатъ, защото се страхуваха, че ще повдигна аромѫнетѣ противъ тѣхъ и по този начинъ ще ги лиша отъ главната имъ подпорка въ Македония. Въ който градъ и да отидите, вий ще видите, че водителитѣ на гръцката партия сѫ всѣкога аромѫне. Учителитѣ въ Битоля, Солунъ, Сересъ, Джумая и въ много други мѣста, съ малки изключения, сѫ все отъ аромѫнско произхождение, но ако питате тѣхъ, тѣ ще ви отговорятъ, че сѫ чисти еллини.[9]

На 14 юли 1895 година Гоце Делчев основава комитет на ВМОРО в града.

След Солунските атентати османските власти на 21 април 1903 година арестуват по подозрения енорийския свещеник Тома Ташов, първенците Георги Баялцалиев, хаджи Нако (Нано) Николов, Г. Йосифов, Петър Дерменджиев и други.[10][11]

През 1896 година е издигната екзархийската църква „Св. св. Кирил и Методий“.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 Гевгелий е малък градец с 3000 жители българи, 650 турци, 175 черкези, 120 власи и 230 цигани.[12]

В конфесионално отношение Гевгели е разделен на българска екзархийска и патриаршистка част. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в града има 1840 българи екзархисти, 2240 българи патриаршисти гъркомани, 80 българи патриаршисти сърбомани, 8 българи униати, 15 гърци, 72 власи, 30 албанци и 90 цигани. В града функционират две български и две гръцки училища – по едно основно и прогимназиално.[13]

От 1900 до 1908 година председател на българската община е Кирил Рилски.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 година 63 души от Гевгели се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15] Градът е освободен в средата на октомври от четите на Ичко Димитров, Михаил Радев и Георги Тодоров, които са част от Първа отделна партизанска рота на Македоно-одринското опълчение.[16][17] В града се установява военно-административна българска власт.

На 20 юни 1913 година, по време на Междусъюзническата война, Гевгели е обстрелван от гръцката армия, а 33-ма българи католици са отведени на заточение.

Разказ на Анастасия Павлова, вдовица от Гевгели.


„Малко преди започването на Втората война бях при моята дъщеря, българска учителка в село Боймица. Една гръцка дама дойде от Солун и започна да раздава пари и униформи на местните турци, седмица преди да започне Втората война. Тя събра българите и българките от селото и каза, че не трябва да се заблуждават, че селото ще остане в България. Тя повика българския свещеник и го запита дали е съгласен да стане грък. Той отговори: „Ние всички сме българи и ще си останем българи“. С тази госпожа имаше и няколко гръцки офицери, които хванаха свещеника за брадата. След това войниците се хвърлиха върху мъжете, които стояха наоколо, около петдесетина души, вързаха ръцете им зад гърба и им нанесоха побой. Казаха им, че трябва да подпишат документ, че са готови да станат гърци. След като отказаха да направят това, изпратиха всички в Солун. Когато те заминаха, войниците започнаха да изнасилват жените във Боймица, като обикновено трима войника се падаха на едно момиче... Войниците дойдоха в моята къща и запитаха къде е дъщеря ми. Казах им, че е болна и е заминала за Гевгели. Те настояваха да им я доведа. Гръцкият учител на селото Христо Попаров беше най-груб от всички. Заплашиха ме, че ще ме убият, ако не им я докарам. След това войниците влезнаха в стаята ми, биха ме с прикладите на пушките и аз паднах... след което разграбиха дома ми. После 16 войници дойдоха отново и питаха за дъщеря ми, но тъй като не можаха да я намерят, послужиха си с мен. Бях затворена в собствената си къща и не ме оставиха сама. Четири дни преди войната ми разрешиха да отида до Гевгели с влака заедно с двама войници, за да докарам дъщеря си. Всъщност тя се намираше в село Гявато. В Гевгели войниците ми дадоха разрешение да отида сама в селото и да я докарам. Извън селото срещнах пет гръцки войници, които ме поздравиха учтиво и запитаха има ли някакви новини. Съвсем ненадейно те гръмнаха с една пушка и извикаха: „Спри, бабо!“ След това дадоха още шест изстрела, за да ме изплашат. Продължих бързо по-нататък и влязох в селото малко преди войниците. Те вързаха ръцете ми, започнаха да ме бият, съблякоха ме и ме хвърлиха на земята. Няколко сръбски войници се намесиха и спасиха живота ми. Дъщеря ми се криеше в селото, но видя какво вършеха с мен, не можа да се стърпи и дойде бързо да ми помогне и се предаде, за да може да спаси майка си. Тя се обърна прочувствено към войниците и им каза: „Братя, след като сме работили толкова дълго време заедно като съюзници, защо сега убивате майка ми?“ Войниците само отговориха, че те са готови да убият и нея. След това им показах разрешителното, което ми бе дадено за да отида до Боймица. Не знам гръцки и не знаех какво пише на листа. Изглежда че писаното всъщност било нещо подобно: „Това е една майка, която трябва да отиде и да намери своята дъщеря и да я доведе обратно при нас.“ Гръцките войници разбраха, че човекът, който бе търсен е дъщеря ми, а не аз, а тя изпищя: „Сега с мен всичко е свършено!“ Войниците ми предложиха да избера или да остана в селото, или да отида с дъщеря си до Гевгели. Замолих ги да ни оставят двете заедно в селото до другата сутрин и те се съгласиха. През нощта избягахме, като тя се преоблече в мъжки дрехи, и стигнахме до български войници на два часа разстояние. Отидох самата до Гевгели и веднага след това избухна Втората война. Българите завзеха града, а после се оттеглиха от него, а гърците отново влезнаха. Веднага след тяхното идване започнаха да убиват безразборно хората по улиците. Един човек на име Антон Бакърджи бе убит пред очите ми. Видях една гъркиня на име Елена как уби с револвера си един българин на име Хаджи Тано... Извън града срещнах гръцки войници, които водеха 16 български момичета като затворнички. Те плачеха, няколко бяха разсъблечени, а други окървавени. Войниците бяха толкова заети с тези момичета, че не ни спряха и ни позволиха да минем покрай тях. Когато минахме по моста над Вардара, видяхме малки деца, изоставени, а едно момиченце лежеше като умряло на земята. Гръцката кавалерия идваше подир нас и нямаше време да окажем помощ. Далеч от нас се водеше битка и ние чувахме оръдията, но никой не стреля срещу нас. В продължение на осем дни бягахме непрекъснато, за да стигнем до България, и много хора умряха по пътя. Българските войници ни дадоха хляб. Намерих дъщеря си в Самоков. Единственото ми утешение бе, че успях да спася нейната чест.“[18]

Католическият свещеник Ван ден Пукхейд пише:

„ Когато този град падна в гръцки ръце, тамошното българско население и онова от Сеово избяга зад вардарския мост. Какво правят гърците? Стрелят с топове върху нещастните бежанци... всички младежи от 10 години нагоре били изклани.[19] “

В Сърбия и Югославия

Улица „Крал Петър“, пощенска картичка от времето на сръбското управление 1912 – 1915 г.
Българска марка по повод освобождението на Гевгели на 29 ноември 1915 по време на Първата световна война
Акция на Гевгелийската банка, съществувала по време на второто българско управление в годините на Втората световна война

След Междусъюзническата война в 1913 година градът попада в Сърбия и голяма част от гъркоманите се изселват в Гърция – в Боймица, Ругуновец и на други места. През Първата светова война градът е освободен от българската армия на 29 ноември 1915 година. Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Гевгелии живеят 825 турци и 4100 българи.[20]

Поне 25 души родом от Гевгели, в редиците на българската армия, загиват на фронта във войните за национално обединение на България.[21]

След загубата на войната Гевгели е върнат на Сърбия (Кралство на сърби, хървати и словенци).

По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Васил Г. Манолев от Богданци е български кмет на Гевгели от 8 август 1941 година до 8 октомври 1942 година. След това кметове са Илия Дим. Богоев от Струмица (9 ноември 1942 – 22 юли 1943), Благой Пан. Дубров от Кавадарци (22 юли 1943 – 4 декември 1943) и Иван Дим. Шопов от Гевгели (4 февруари 1944 – 14 юли 1944).[22]

След това градът влиза в новата федерална Югославия, за да стане част от Северна Македония в 1991 година. През 1946 година в града е проведен показен противобългарски съдебен процес над 11 жители на града и Богданци и Кавадарци като Йоско Йосифов, поп Аврам, Георги Попгонов и други.[23] Местният жител с българско самосъзнание Лазар Камов, на 50 години, е убит без съд и присъда в планината.[24]

Според преброяването от 2002 година градът има 15 685 жители.[25]

Националност Всичко
македонци 15 060
албанци 7
турци 28
роми 12
власи 201
сърби 292
бошняци 3
други 82

Личности

Библиотеката „Гоце Делчев“
 Основна статия: Гевгеличани

В началото на ΧΧ век Гевгели е смесен българо-гъркомански град. От Гевгели е видния деец на ВМОРО Илия Докторов, ръководител на революционната околия от 1903 до 1905 година. От Гевгели са и дейците на ВМОРО Иван и Тома Баялцалиев. През 20-те години виден жител на града е войводата на ВМРО Георги Хаджимитрев (Георги Гевгелийски).

Световно известен през 30-те години става членът на Политбюро на ЦК на БКП Васил Танев, роден в Гевгели, оправдан на Лайпцигския процес, член на Изпълнителния съвет на Профинтерна. От гевгелийско гъркоманско семейство произхожда гръцкият поет Георгиос Вафопулос. Виден гевгеличанин през 40-те години е участникът в комунистическата съпротива и интербригадист Иван Дойчинов.

В по-ново време от Гевгели са академик Георги Старделов, председател на МАНИ и Стефан Марковски, съвременен северномакедонски писател и философ.

Побратимени градове

Други

На Гевгели е наречен Гевгелийският квартал (Карта) в София и една от улиците в него (Карта).

Литература

  • Ивановъ, Димитъръ. Гевгелийскиятъ говоръ. София, Македонски наученъ институтъ, Печатница П. Глушковъ, 1932.
  • Ι.Δ., „Σημειώματα περί του εν Γευγελή και τη περίχωρω ελληνισμό“, Μακεδονικά Ημερολόγιο 1911.
  • Ξάνθος, Ιωάννης Γ., „Ιστορία της Γευγελής και εθνική δράσις των κατοίκων αυτής και των πέριξ χωρίων“, Θεσσαλονίκη 1954.

Бележки

  1. ↑ Официален сайт на община Гевгели
  2. ↑ а б Цркви и манстири во Гевгелија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 20 февруари 2014 г.
  3. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 50. (на френски)
  4. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
  5. ↑ Иванов, Йордан. Български старини из Македония, София, 1970, стр. 658.
  6. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 359.
  7. ↑ Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 570.
  8. ↑ Жостов, Д. Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.
  9. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 228.
  10. ↑ Освободителната борба на българите в Македония и Одринска Тракия 1902/1904, дипломатически документи, Наука и изкуство, 1978, стр.194
  11. ↑ Писмо на българския екзарх Йосиф I до министъра на външните работи на България, 17 май 1903 г. ЦДА, фонд 246К, оп. 1, а.е. 228, л. 8 гръб
  12. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
  13. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  14. ↑ Атанасов, Петко. „Българската самостоятелна църква в Илирия" на архимандрит Кирил Рилски, фототипно издание на оригинала от 1930 г. // Историческа конференция Варна, 2012. Посетен на 12 август 2014.
  15. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 837.
  16. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 111.
  17. ↑ Динев, Ангел. Хуриетът и следхуриетските борби в Гевгелийско. София, 1934, стр. 98 – 101.
  18. ↑ Другите Балкански войни. Карнегиева фондация за международен мир. Доклад на Международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни. София, Фондация „Свободна и демократична България“, 1995. ISBN 9545930063. с. 289.
  19. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 197.
  20. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  21. ↑ ДВИА, ф. 39
  22. ↑ Списък на кметовете на градските и селски общини в присъединените към Царството земи през 1941-1944 година // Струмски. Посетен на 3 април 2022 г.
  23. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 325.
  24. ↑ Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 486.
  25. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 ноември 2007 
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Read other articles:

Aladin S. Mengga

Biografi ini tidak memiliki sumber tepercaya sehingga isinya tidak dapat dipastikan. Bantu memperbaiki artikel ini dengan menambahkan sumber tepercaya. Materi kontroversial atau trivial yang sumbernya tidak memadai atau tidak bisa dipercaya harus segera dihapus.Cari sumber: Aladin S. Mengga – berita · surat kabar · buku · cendekiawan · JSTOR (Pelajari cara dan kapan saatnya untuk menghapus pesan templat ini) Aladin S. Mengga Wakil Gubernur Sulawesi Bar...

 

Strada statale 76 dir dell'Aeroporto Raffaello Sanzio

Questa voce o sezione sull'argomento strade d'Italia non cita le fonti necessarie o quelle presenti sono insufficienti. Puoi migliorare questa voce aggiungendo citazioni da fonti attendibili secondo le linee guida sull'uso delle fonti. Strada statale 76 dirdell'Aeroporto Raffaello SanzioLocalizzazioneStato Italia RegioniMarche DatiClassificazioneStrada statale InizioStrada Statale 76 della Val d'Esino|SS 76 FineAeroporto di Ancona-Falconara Lunghezza1,691 km GestoreANAS Manuale La ...

 

Palais du Peuple (Kinshasa)

Seat of the National Assembly and Senate of the Democratic Republic of the Congo Palais du Peuple, photographed in 2013 The People's Palace or Palace of the People (French: Palais du Peuple) is the seat of the National Assembly and the Senate in Kinshasa, Democratic Republic of Congo, formerly Zaire.[1] It was completed in 1979 with a line of credit from the People's Republic of China. It has witnessed key moments in the country's political landscape, bearing witness to historic debat...

Ulises de la Cruz

Ulises de la Cruz Informasi pribadiNama lengkap Ulises Hernán de la Cruz BernardoTanggal lahir 8 Februari 1974 (umur 50)Tempat lahir Piquiucho, Carchi, EkuadorTinggi 1,76 m (5 ft 9+1⁄2 in)Posisi bermain BekKarier senior*Tahun Tim Tampil (Gol)1991–1994 Deportivo Quito 86 (6)1995–1997 Barcelona S.C. 14 (0)1996 → Aucas (pinjam) 32 (3)1997 → LDU Quito (pinjam) 34 (4)1998–2001 LDU Quito 94 (16)1999 → Cruzeiro (pinjam) 4 (0)2001 → Barcelona S.C. (pinjam) 8 ...

 

Robert Wilkie

Robert Wilkie Menteri Urusan Veteran Amerika Serikat ke-10Masa jabatan30 Juli 2018 – 20 Januari 2021PresidenDonald TrumpWakilJames ByrnePamela J. Powers (pelaksana tugas) PendahuluDavid ShulkinPenggantiDenis McDonoughMasa jabatan28 Maret 2018 – 29 Mei 2018Pelaksana tugasPresidenDonald TrumpWakilThomas G. Bowman PendahuluDavid ShulkinPenggantiPeter O'Rourke (pelaksana tugas)Menteri Tingkat Rendah Pertahanan untuk Personil dan Kesiapan ke-8Masa jabatan30 November 2017 ...

 

Kokugakuin University

Private university in Shibuya, Tokyo, Japan This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Kokugakuin University – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (October 2019) (Learn how and when to remove this template message) Kokugakuin University國學院大學TypePrivateEstablished1882PresidentMasayuki H...

Kikuyu

A questa voce o sezione va aggiunto il template sinottico {{Popolo}} Puoi aggiungere e riempire il template secondo le istruzioni e poi rimuovere questo avviso. Se non sei in grado di riempirlo in buona parte, non fare nulla; non inserire template vuoti. I Kikuyu o Gikuyu (nomi trascritti anche come Kĩkũyũ o Gĩkũyũ) sono il gruppo etnico più numeroso del Kenya. Parlano la lingua gikuyu o kikuyu. Il loro territorio tradizionale è il fertile altopiano centrale del K...

 

Rai Sport 2

Cet article est une ébauche concernant la télévision en Italie. Vous pouvez partager vos connaissances en l’améliorant (comment ?) selon les recommandations des projets correspondants. Rai Sport 2CaractéristiquesCréation 18 mai 2010Disparition 5 février 2017 : fusion entre la chaîne et Rai Sport 1.Propriétaire RaiLangue ItalienPays ItalieSite web http://www.raisport.rai.itDiffusionSatellite Sky Italia: chaîne n°228 Tivù Sat: chaîne n°23Câble naxoomodifier - modifie...

 

Шаблон:Мифология

МифологияРитуально-мифологическийкомплекс Система ценностей Сакральное Миф Мономиф Теория основного мифа Ритуал Обряд Праздник Жречество Мифологическое сознание Магическое мышление Низшая мифология Модель мира Цикличность Сотворение мира Мировое яйцо Мифическое �...

Difret

DifretPoster rilis teatrikalSutradaraZeresenay Berhane MehariProduserMehret MandefroLeelai DemozZeresenay MehariDitulis olehZeresenay Berhane MehariPenata musikDave EggarDavid SchommerSinematograferMonika LenczewskaPenyuntingAgnieszka GlinskaPerusahaanproduksiHaile Addis PicturesTruth AidTanggal rilis 18 Januari 2014 (2014-01-18) (Sundance) 25 September 2014 (2014-09-25) (Ethiopia) Durasi99 menitNegaraEthiopiaBahasaAmharPendapatankotor$17,618[1] Difret adalah s...

 

中华人民共和国国家元首列表

  提示：此条目页的主题不是中華人民共和國最高領導人。 中华人民共和国 中华人民共和国政府与政治系列条目 执政党 中国共产党 党章、党旗党徽 主要负责人、领导核心 领导集体、民主集中制 意识形态、组织 以习近平同志为核心的党中央 两个维护、两个确立 全国代表大会 （二十大） 中央委员会 （二十届） 总书记：习近平 中央政治局 常务委员会 中央书记处 �...

 

Ewald Schurer

German politician (1954–2017) Schurer in August 2017 Ewald Schurer (15 April 1954 – 2 December 2017) was a German politician for the Social Democratic Party (SPD). At the time of death, he had been serving in the Bundestag since 2005. He had previously served in the Bundestag from 1998 to 2002. He was elected to the local council of Ebersberg, Bavaria in 1984. A Roman Catholic, Schurer was married with four children.[1] He ran unsuccessfully in Erding – Ebersberg in 2009, 2013 a...

The Movement (Diggin' in the Crates Crew album)

This article does not cite any sources. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: The Movement Diggin' in the Crates Crew album – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (June 2019) (Learn how and when to remove this message) 2008 compilation album by Diggin' in the Crates CrewThe MovementCompilation album by Diggin' in the Crates CrewRelease...

 

Arnold Sommerfeld

Sommerfeld beralih ke halaman ini. Untuk kegunaan lain, lihat Sommerfeld (disambiguasi). Arnold SommerfeldArnold Johannes Wilhelm Sommerfeld (1868–1951)LahirArnold Johannes Wilhelm Sommerfeld(1868-12-05)5 Desember 1868Königsberg, Kerajaan PrusiaMeninggal26 April 1951(1951-04-26) (umur 82)Munich, Jerman BaratTempat tinggalJermanKebangsaanJermanAlmamaterUniversitas KönigsbergDikenal atasMovel Drude–SommerfeldKonstan struktur murniIdentitas SommerfeldHukum Sommerfeld–KosselKuantisas...

 

Toronto Skillz FC

Canadian soccer team Football clubToronto Skillz FC /Scarborough Town FCFull nameToronto Skillz Soccer AcademyFounded2008StadiumBirchmount StadiumScarborough, Toronto, OntarioCapacity2000LeagueLeague1 Ontario2019League1 Ontario, 15thPlayoffs: DNQWebsiteClub website Toronto Skillz FC is a Canadian semi-professional soccer club based in the Scarborough district of Toronto, Ontario.[1] In 2024, their senior teams became known as Scarborough Town FC, while the youth clubs remained Toront...

Bethlehem Records

American jazz independent record label Bethlehem RecordsParent companyVerse Music Group(BMG Rights Management)Founded1953 (1953)FounderGus WildiStatusDefunctGenreJazzCountry of originU.S.LocationNew York City Bethlehem Records was an American jazz independent record label, founded by Gus Wildi in 1953. History Bethlehem is remembered for its jazz releases from the 1950s. Producers included Creed Taylor and Teddy Charles.[1] Bethlehem released the first albums recorded by singers ...

 

First dorsal metatarsal artery

First dorsal metatarsal arteryAnterior tibial and dorsalis pedis arteries. (First dorsal metatarsal artery not labeled, but visible at bottom right.)DetailsIdentifiersLatinarteria dorsalis hallucisFMA44647Anatomical terminology[edit on Wikidata] The first dorsal metatarsal artery is a small artery on the back of the foot. It runs forward on the first interosseous dorsalis muscle, and at the cleft between the great and second toes divides into two branches, one of which passes beneath the ...

 

Juan Gómez González

Questa voce sugli argomenti allenatori di calcio spagnoli e calciatori spagnoli è solo un abbozzo. Contribuisci a migliorarla secondo le convenzioni di Wikipedia. Segui i suggerimenti dei progetti di riferimento 1, 2. JuanitoNazionalità Spagna Altezza169 cm Calcio RuoloAttaccante Termine carriera1989 - giocatore CarrieraGiovanili UD Fuengirola1969-1972 Atlético Madrid Squadre di club1 1972-1974 Atlético Madrid0 (0)1973-1977 Burgos104 (24)1977-1987 Real Madri...

2014 Pan Pacific Swimming Championships – Women's 4 × 100 metre medley relay

Women's 4 × 100 metre medley relay at the 2014 Pan Pacific Swimming ChampionshipsVenueGold Coast Aquatic CentreDatesAugust 24, 2014 (heats &finals)Winning time3:55.49Medalists  Emily Seebohm, Lorna Tonks, Alicia Coutts and Cate Campbell   Australia Missy Franklin, Jessica Hardy, Kendyl Stewart and Simone Manuel   United States Brooklynn Snodgrass, Kierra Smith, Katerine Savard and Chantal van Landeghem   Canada← 20102018&...

 

Cape Coloureds

Ethnic group in South Africa This article is about the ethnic group originating in the Cape. For the broader group of mixed-race people in South Africa, see Coloureds. Ethnic group Cape ColouredsKaapse KleurlingeAn extended Coloured South African family with roots in Cape Town, Kimberley and PretoriaTotal population5,247,740[1] (In South Africa only, 2020)Regions with significant populationsSouth Africa, Namibia, Zimbabwe, LesothoLanguagesAfrikaans, South African EnglishReligionChrist...