Носител е на орден „13 века България“ – 1984 г., орден „Стара планина“ (2003) и на най-високото отличие на Софийския университет – медала „Св. Кирил“ със синя лента (2000). Кавалер е на френския Орден за изкуства и науки (1998). Почетен професор на Нов български университет (2003).[2]
Биография
Александър Фол е роден на 3 юли 1933 г. в София в семейството на писателя Николай Фол и Вера Бояджиева. Завършва история и класическа филология в Софийския университет през 1957 г. Получава званията кандидат на историческите науки (днес: доктор по история) през 1966 г. и доктор на историческите науки през 1985 г. (с дисертация на тема „Тракийският орфизъм“). Специализира в Колеж дьо Франс, Париж през 1967 г. и в Германския археологически институт в Берлин.
Фол работи в областта на историята на стария свят и на Югоизточна Европа през древността, индоевропеистиката и тракологията, историята на старогръцката и тракийската култури. Основател е на Института по тракология (по-късно Институт по тракология „Проф. Александър Фол“, днес – част от Института за балканистика с Център по тракология) на Българската академия на науките. Професор е от 1975 г., вкл. по антична и българска култура в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1991) и по стара история и тракология в Нов български университет (1999).
Става доцент през 1972 г. и професор през 1975 г. Основава Института по тракология към БАН през 1972 г. и е негов директор до 1992 г., както и генерален секретар на Международния съвет по индоевропейски и траколожки изследвания. Основател е също и на Катедрата по стара история и тракология (1979) в Историческия факултет на СУ, която ръководи до 1987 г., както и на Националната гимназия за древни езици и култури в София (1977). Бил е гостуващ лектор в университети в САЩ, Германия, СССР, Великобритания и др. Организира международните конгреси по тракология от 1972 г. до смъртта си и изложбата „Тракийските съкровища“ от 1974 до 1988 г. Пише множество монографии, студии и статии на български, немски, италиански и английски език. Сътрудничи на Първо главно управление на Държавна сигурност според изявления на Божидар Димитров, сътрудник на същото управление.[3] Принадлежността на Александър Фол към структурите на Държавна сигурност е установена и при проверки на Комисията по досиетата през 2008, 2011, 2014 и 2018 г.[4]
През 60-те години Фол става част от кръга млади интелектуалци около Людмила Живкова. След нейното издигане на политически постове в началото на 70-те години той оглавява създадения за него нов Институт по тракология, а когато през 1975 г. тя оглавява Комитета за изкуство и култура той става неин първи заместник. Той съдейства на пропагандните инициативи на Живкова за популяризиране на българската култура и историческо наследство в чужбина, участва активно в организацията на изложбата „Тракийското изкуство и култура по българските земи“, която е представена в 25 страни по света.[5]
От 70-те години кръгът около Александър Фол лансира поредица от спорни траколожки теории, целящи да представят траките като по-древни и по-значими от приеманото в традиционната историография. Правят се опити да се отрече микенския произход на тракийските гробници и връзката им с подобни паметници в Мала Азия, като се свържат с по-ранни мегалитни паметници от Югоизточна България. Самият Фол, базирайки се на спорен списък на Диодор Сицилийски и няколко невярно датирани находки от Черно море, развива цяла теория за „тракийската таласократия“ и тракийско морско присъствие в Леванта. През 80-те години българската тракология е обхваната от нарастващо количество псевдонаучни спекулации и тенденциозни интерпретации, най-вече в областта на изследванията на тракийската религия и „духовност“.[6]
В тази област централно място има създадената от Александър Фол в началото на 80-те години теория за „тракийския орфизъм“ – устно предавана елитарна идеология, датираща от II хилядолетие пр. н. е. и предшестваща известния от историческите източници древногръцки орфизъм (чието съществуване като единна система също е спорно, а много съвременни автори го смятат за конструкция, създадена през XIX век). Според Фол липсата на каквито и да е писмени източници за тракийския орфизъм е съзнателен избор на последователите му, но той все пак може да бъде изследван чрез тълкуването на мегалити и произведения на изкуството, оригинален метод, който Фол нарича interpraetatio thracica. Фол и последователите му развиват „тракийския орфизъм“ до сложна и детайлно описана система от йерогамии на архаични божества и нумерологични зависимости.[7]
Гробът на проф. Фол в Централните софийски гробища.
През 1979 до март 1986 г. Александър Фол е министър на народната просвета на НРБ. От 1977 до 1981 г. кандидат-член на ЦК на БКП, а от 1981 до 1990 г. е член на ЦК на БКП[8].
Фол отново е за кратко председател (министър) на Националния съвет за културата, образованието и науката през 1989 г.
На 27 юли 2006 г. с Решение 486 на Общински съвет – Казанлък е учредена наградата „Александър Фол“ за принос в изследването на тракийската култура и нейното популяризиране.[13][14]
Епаминонд. София: Държавно военно издателство, 1967, 110 с.
Песента на Ситалк. Популярен очерк за историята на тракийската цивилизация през II и I хилядолетие преди новата ера. София: Народна младеж, 1968, 108 с.
Тракийско военно изкуство. София: Държавно военно издателство, 1969, 124 с.
Демографска и социална структура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1970, 282 с.
Херосът остава в Тракия. София: Изд. на Отечествения фронт, 1970, 81 с.
Политическа история на траките. София: Наука и изкуство, 1972, 216 с.
Тракия и Балканите през ранно-елинистическата епоха. София: Наука и изкуство, 1975, 270 с.
Осем приказки за миналото на света. София: Народна младеж, 1976, 112 с.
(в съавторство с Иван Венедиков, Иван Маразов и Димитър Попов) Тракийски легенди. София: Наука и изкуство, 1981, 172 с.
(в съавторство с Тошо Спиридонов) Историческа география на тракийските племена. Том 1. До III век пр.н.е. и атлас. София: Изд. на БАН, 1983, 185 с.
Тракийският орфизъм. София: УИ Св. Климент Охридски, 1986, 243 с.
Тракийското съкровище от Рогозен. София: Изд. на БАН, 1988, 160 с.
Политика и култура на древна Тракия. София: Наука и изкуство, 1990, 272 с.
Тракийският Дионис. Книга първа: Загрей. София: УИ Св. Климент Охридски, 1991.
(съавтор с колектив) Кратка енциклопедия: Тракийска древност. София: Аргес, 1993, 316 с.
Тракийският Дионис. Книга втора: Сабазий. София: УИ Св. Климент Охридски, 1994.
Българи и евреи. Част 1 – 2. София: Тангра ТаНакРа, 2000, 586 с.
Тракийската култура: Казано и премълчано. София: Рива, 2001, 167 с.
Тракийският Дионис. Книга трета: Назоваване и Вяра. София: Нов български университет, 2002.
Orphica Magica. Том 1. София: УИ Св. Климент Охридски, 2004, 263 с.
↑Александър Николаев Фол, сайт на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия, дати на проверките 12.02.2008, 16.06.2011, 10.06.2014 и 23.04.2018 г.
Маринов, Чавдар. Древна Тракия в модерното въображение: идеологически аспекти на конструирането на тракологията в Югоизточна Европа // Даскалов, Румен и др. Преплетените истории на Балканите. Том 3. Споделено минало, оспорвани наследства. София, Издателство на Нов български университет, 2015. ISBN 978-954-535-902-6.
