PROFILPELAJAR.COM

<<		20 век						>>

01	02	03	04	05	06	07	08	09	10
11	12	13	14	15	16	17	18	19	20
21	22	23	24	25	26	27	28	29	30
31	32	33	34	35	36	37	38	39	40
41	42	43	44	45	46	47	48	49	50
51	52	53	54	55	56	57	58	59	60
61	62	63	64	65	66	67	68	69	70
71	72	73	74	75	76	77	78	79	80
81	82	83	84	85	86	87	88	89	90
91	92	93	94	95	96	97	98	99	00

Събития

Излиза първото издание на двуезичния вестник на гръцката комунистическа политическа емиграция „Борец“.
Излиза първото издание на гръцкия вестник „Народна борба“.
Състои се премиерата на българския игрален филм Ове дни.
Състои се премиерата на македонския документален филм Радостно детство.
Състои се премиерата на американския биографичен филм Великолепният янки.

Януари

1 януари – Създава се Международната полицейска асоциация (IPA) – най-голямата полицейска организация в света.
5 януари – Самолетна катастрофа в Екатеринбург: Аерофлот Ли-2 се разбива в снежна буря. 19 пътници на борда са убити, включително почти целият национален отбор по хокей на лед на съветските военновъздушни сили (ФК ВВС) – 11 играчи, както лекаря и масажиста на отбора.^[1]
13 януари – Финландия установява дипломатически отношения с Китайската народна република.
14 януари – Състои се премиерата на американския анимационен филм Saturday Evening Puss.
14 януари – Първият полет на съветския едноместен реактивен изтребител МиГ-17
23 януари – Парламентът на Израел Кнесет приема резолюция, която гласи, че Йерусалим е столица на Израел.
26 януари – Индия обнародва своята конституция, образувайки република, а Раджендра Прасад полага клетва като неин първи президент.
31 януари – Президентът на Съединените щати Хари С. Труман нарежда разработването на водородна бомба в отговор на взривяването на първата атомна бомба на Съветския съюз през 1949 г.^[2]

Февруари

1 февруари – Генералисимус Чан Кайшъ е преизбран за президент на Република Китай.
8 февруари – Създадено е Министерството на държавната сигурност на ГДР, известно още като ЩАЗИ.
12 февруари – Създаден е Европейският съюз за радио и телевизия.
12 февруари – В Париж избухват прокомунистически бунтове.
12 февруари – Алберт Айнщайн предупреждава, че ядрената война може да доведе до взаимно унищожение.
13 февруари – Армията на САЩ започва да разполага зенитни оръдия за защита на ядрени станции и военни цели.
14 февруари – Съветският съюз и Китайската народна република подписват договор за взаимна отбрана (прекратен през 1979 г.).
15 февруари – Състои се премиерата на американския анимационен музикален фентъзи филм Пепеляшка.
19 февруари – Състои се премиерата на българския игрален филм Тревога.
20 февруари – Вдигнат е българският флаг на ескадрения миноносец „Георги Димитров“.
23 февруари – Състои се премиерата на американския криминален филм Сценична треска.
25 февруари – Състои се премиерата на френския романтичен филм La Marie du port.

Март

1 март – Клаус Фукс е осъден в Лондон за шпионаж срещу Великобритания и Съединените щати в полза на Съветския съюз, като е дал на последния строго секретни данни за атомна бомба.
3 март – Полша заявява намерението си да изгони всички германци.
12 март – Самолет, превозващ завръщащи се ръгби фенове от Ирландия в Уелс, се разбива близо до Ландоу, загиват 80 човека.
13 март – В Белгия референдумът за монархията показва, че 57,7% от населението подкрепят завръщането на крал Леополд III, а 42,3% са против.
17 март – Изследователите от Калифорнийския университет в Бъркли обявяват създаването на елемент 98, който наричат „Калифорний“.
18 март – Белгийското правителство се срива след референдума на 12 март в подкрепа на завръщането от изгнанието на крал Леополд III.^[3]
20 март – Състои се премиерата на българския игрален филм Калин Орелът.
20 март – Полското правителство приема закон за завземане на имоти, собственост на римокатолическата църква.^[4]
22 март – Египет настоява Великобритания да изведе всичките си войски в Суецкия канал.
23 март – Състои се Двадесет и втората церемония по връчване на филмовите награди „Оскар“ в Лос Анджелис, Калифорния.

Април

15 април – Белгийският крал Леополд III обявява, че е готов да абдикира в полза на сина си Бодуен.
24 април – Йордания официално анексира Западния бряг.
27 април – Великобритания официално признава Израел.
30 април – Състои се премиерата на японския игрален филм Скандал.

Май

1 май – Започва да функционира Агенцията за подпомагане на палестински бежанци в Близкия изток.
5 май – Пхумипхон Адунядет (Рама IX), крал на Тайланд от 1946 г., е коронясан в Големия дворец в Банкок.
9 май – Основана е испанската компания за производство на автомобили Сеат.
9 май – Робер Шуман представя своето предложение за създаване на паневропейска организация, която според него е необходима за поддържането на трайно мирни отношения между различните нации на континента. Това предложение, известно като „Декларация на Шуман“, се счита за началото на създаването на сегашния Европейски съюз.
12 май – Състои се премиерата на американския ноар филм Асфалтовата джунгла.
13 май – Създаването на Формула 1 Голямата награда на Великобритания.
17 май – Състои се премиерата на американския филм На самотно място.
18 май – Състои се премиерата на американската комедия Бащата на булката.
19 май – Състои се премиерата на американския ноар филм В кафеза.
26 май – Състои се премиерата на американския уестърн Стрелецът.

Юни

1 юни – Състои се премиерата на американския уестърн Уинчестър '73.
16 юни – Открит е Ещадио до Маракана в Рио де Жанейро, Бразилия, преди откриването на Световното първенство по футбол в страната през 1950 г. на 24 юни.^[5]
17 юни – Учреден е с указ от Президиума на I народно събрание най-високият орден на НРБ Георги Димитров.
23 юни – Полет 2501 на „Нортуест Ориент Еърлайнс“ изчезва мистериозно над езерото Мичиган, самолетът „Дъглас Ди Си-4“, както и телата на загиналите 58 души никога не са открити.
25 юни – Начало на Корейската война.
28 юни – Корейската война:
- Севернокорейските сили превземат Сеул, но не печелят войната.
- Севернокорейските войски убиват в Националната университетска болница в Сеул около 800 души – медицински персонал и пациенти.
- Южнокорейските въоръжени сили и полицията екзекутират за кратко най-малко 100 000 заподозрени симпатизанти на Северна Корея.

Юли

16 юли – Уругвай бие Бразилия с 2 на 1 и печели Световното първенство по футбол 1950.
17 юли – Състои се премиерата на американската музикална комедия Ани, вземи си пушката.
20 юли – Състои се премиерата на американския уестърн Счупена стрела.

Август

3 август – Основан е френският футболен клуб от град ФК Олимпик.
4 август – Състои се премиерата на американския драматичен филм Булевардът на залеза.
6 август – Монархистки демонстрации водят до бунт в Брюксел.
8 август – Уинстън Чърчил подкрепя идеята за паневропейска армия, съюзена с Канада и САЩ.
22 август – Франция обявява въвеждането на правителствено гарантирана минимална работна заплата.^[6]
25 август – Състои се премиерата на японския игрален филм Рашомон.

Септември

3 септември – Италианският състезател Джузепе Фарина става първият победител в Световния шампионат на ФИА Формула 1, като е единственият пилот, спечелил шампионата в родната си страна.
9 септември – Американският щат Калифорния празнува своята стогодишна годишнина.
12 септември – В Берлин избухват комунистически бунтове.
19 септември – Западна Германия решава да прочисти комунистическите служители.
26 септември – Индонезия е приета в Организацията на обединените нации.
29 септември – Състои се премиерата на американския драматичен филм Господин 880.

Октомври

3 октомври – Жетулиу Варгас е избран за президент на Бразилия за 5-годишен мандат.
5 октомври – Индонезийското правителство потушава бунтовете на Молукските острови.
10 октомври – С решение на Политбюро е създаден „Отдел „Административен“ при ЦК на БКП“.
11 октомври – Федералната комисия по далекосъобщения в Съединените щати издава първия лиценз за цветно излъчване на телевизия на CBS
13 октомври – Състои се премиерата на американския драматичен филм Всичко за Ева.
15 октомври – В Източна Германия комунистите печелят 99,7% от гласовете.
19 октомври – Корейската война:Китайската народна република влиза в конфликта, като изпраща хиляди войници през река Ялу.
20 октомври – Австралия приема Закона за разпускане на комунистическата партия, който по-късно е отменен от Върховния съд.
29 октомври – След смъртта на Густав V от Швеция, той е наследен като крал от 68-годишния си син Густав VI Адолф.

Ноември

1 ноември – Пуерториканските националисти Гризелио Торесола и Оскар Колазо се опитват да убият президента на САЩ Хари С. Труман, който е отседнал в къщата на Блеър-Лий във Вашингтон по време на ремонт на Белият дом.
1 ноември – Състои се премиерата на американския уестърн Рио Гранде.
4 ноември – Организацията на обединените нации прекратява дипломатическата изолация на Испания.
9 ноември – Състои се премиерата на американския приключенски филм Мините на цар Соломон.
13 ноември – Президентът на Венецуела полковник Карлос Делгадо Чалбо е отвлечен и убит в Каракас.
16 ноември – Състои се премиерата на американската приключенска комедия Сирано дьо Бержерак.
16 ноември – Състои се премиерата на френско-италианския драматичен филм Стените на Малапага.
17 ноември – 15-годишният Тензин Гяцо е официално възстановен като 14-и Далай Лама, ставайки временен владетел на Тибет.
18 ноември – Организацията на обединените нации приема сформирането на Либийския национален съвет.
24 ноември – Феноменална зимна буря опустошава североизточните Съединени щати, носи 30 – 50 инча сняг и температури под нулата и убива 323 души.
28 ноември – Гърция и Югославия реформират дипломатическите отношения.
30 ноември – Дъглас Макартър заплашва да използва ядрени оръжия в Корея.

Декември

4 декември – Състои се премиерата на американската комедия Харви.
9 декември – Състои се премиерата на мексиканския игрален филм Забравените.
25 декември – Състои се премиерата на американския филм Родена вчера.

Родени

Винсънт Колапиетро, американски учен
Николай Близнаков, български писател
Фелипе Фернандес-Арместо, британски историк
1 януари – Исмаил Ахмад Мухаммад Хасан, палестински дипломат
1 януари – Пламен Масларов, български режисьор († 2010 г.)
10 януари – Любомир Николов – Нарви, български писател
18 януари – Жил Вилньов, канадски пилот от Формула 1 († 1982 г.)
23 януари – Ричард Андерсън, американски актьор и режисьор
26 януари – Йорг Хайдер, автрийски политик († 2008 г.)
29 януари – Джоди Шектър – световен шампион – пилот от Формула 1, ЮАР
24 януари – Даниел Отьой, френски актьор
5 февруари – Нийл Джордан, ирландски режисьор и писател
8 февруари – Спас Панчев, български политик
10 февруари – Марк Шпиц, американски плувец
11 февруари – Илинка Митрева, учен и политик
13 февруари – Питър Гейбриъл, британски рок музикант
18 февруари – Сибил Шепърд, американска киноактриса
18 февруари – Джон Хюз, американски режисьор († 2009 г.)
22 февруари – Христо Карастоянов, български писател
24 февруари – Любен Чаталов, български кино актьор
28 февруари – Хорхе Лазаров, уругвайски музикант
3 март – Георги Костадинов, български боксьор
6 март – Евстати Маринов, български художник († 2022 г.)
8 март – Цветана Каменова, български юрист, съдия в Хагския трибунал
9 март – Йордан Кичеков, български футболист
10 март – Лазар Копринаров, български дипломат
10 март – Федя Филкова, българска поетеса и преводачка († 2020 г.)
11 март – Стела Банкова, български политик
13 март – Уилям Мейси, американски актьор
17 март – Румянчо Горанов, български футболист
20 март – Георги Марков, български политик
21 март – Роджър Ходжсън, британски рок музикант
22 март – Горан Брегович, музикант
27 март – Димитър Луджев, български политик
31 март – Андраш Адорян, унгарски шахматист
5 април – Агнета Фелтског, шведска певица
5 април – Агнета Фелтскуг, шведска поппевица
5 април – Мики Манойлович, сръбски актьор
8 април – Гжегож Лато, полски футболист
8 април – Красимир Борисов, български футболист
11 април – Георги Ифандиев, български журналист
12 април – Георги Ананиев, български политик
18 април – Георги Денев, български футболист и треньор
28 април – Николай Вълчинов, български писател, сценарист, актьор, режисьор
28 април – Таня Гогова, българска волейболистка
29 април – Филип Нойс, австралийски режисьор
2 май – Вячеслав Кушев, български композитор
2 май – Лу Грам, американски певец
3 май – Валентин Миновски, български певец
7 май – Владко Панайотов, български политик
8 май – Иван Симеонов (кмет), български бивш кмет на община Видин
9 май – Марчелин Бертран, американска актриса
11 май – Джереми Паксман, британски журналист
13 май – Красимир Стоянов, български политик
20 май – Красимир Зафиров, български футболист
21 май – Благой Кръстанов, български футболист
10 юни – Анна Янтар, полска певица († 1980 г.)
11 юни – Бярне Стровструп, създател на С++
24 юни – Моше Ялон, израелски военен генерал
28 юни – Марлене Щреерувиц, австрийска писателка
1 юли – Дейвид Дюк, американски политик
12 юли – Филип Шелби, американски писател
17 юли – Георги Борисов, български поет и преводач
18 юли – Ричард Брансън, британски предприемач
25 юли – Жулио Каплан, американски шахматист
26 юли – Стефан Михайлов, български футболист
9 август – Игнат Младенов, български футболист
15 август – Томи Олдридж, американски рок музикант
22 август – Георги Гугалов, български футболист
3 септември – Васил Найденов, български естраден изпълнител и композитор
12 септември – Иво Хаджимишев, български художник-фотограф
14 септември – Адемир Кенович, босненски режисьор
16 септември – Павел Панов, български футболист и футболен треньор
17 септември – Слави Дамянов, български футболист
21 септември – Бил Мъри, американски актьор
24 септември – Валентин Гацински, български дипломат († 2015 г.)
5 октомври – Джеф Конауей, американски актьор († 2011 г.)
6 октомври – Дейвид Брин, американски писател
9 октомври – Джоди Уилямс, американска общественичка, лауреат на Нобелова награда за мир през 1997 г.
10 октомври – Нора Робъртс, американска писателка
25 октомври – Крис Норман, английски певец
25 октомври – Николай Въцов, български лекар
29 октомври – Абдула Гюл, турски политик
29 октомври – Абдуллах Гюл, турски политик
1 ноември – Робърт Лафлин, американски физик, лауреат на Нобелова награда за физика през 1998 г.
2 ноември – Любомир Любоевич, сръбски шахматист
4 ноември – Чарлз Фрейзър, американски писател
6 ноември – Амир Аксел, американски математик и популяризатор на науката
7 ноември – Таки Фити, икономист от Република Македония
18 ноември – Майкъл Суонуик, американски писател
23 ноември – Светла Оцетова, българска спортистка
9 декември – Здравка Йорданова, българска спортистка
13 декември – Даръл Ларсън, американски актьор
21 декември – Томас Хюрлиман, швейцарски писател
23 декември – Висенте дел Боске, испански футболист и треньор
27 декември – Роберто Бетега, италиански футболист
27 декември – Харис Алексиу, гръцка певица

Починали

Симеон Петров, български авиатор (р. 1888 г.)
Джосая Спър, американски геолог и изследовател (р. 1870 г.)
3 януари – Ангел Букорещлиев, български композитор (р. 1870 г.)
8 януари – Йозеф Шумпетер, австрийски икономист (р. 1883 г.)
13 януари – Димитрис Семсис, гръцки музикант (р. 1883 г.)
16 януари – Густав Круп фон Болен унд Халбах, немски индустриалец (р. 1870 г.)
21 януари – Джордж Оруел, британски писател (р. 1903 г.)
23 януари – Васил Коларов, български политик (р. 1877 г.)
25 януари – Дончо Лазаров, български революционер (р. 1878 г.)
1 февруари – Марсел Мос, френски антрополог и социолог (р. 1872 г.)
13 февруари – Рафаел Сабатини, английски писател (р. 1875 г.)
1 март – Алфред Кожибски, философ семиотик (р. 1879 г.)
4 март – Христо Тошев, български революционер и духовник (р. 1873 г.)
5 март – Едгар Лий Мастърс, американски поет (р. 1869 г.)
12 март – Хайнрих Ман, немски писател (р. 1871 г.)
30 март – Леон Блум, френски политик (р. 1872 г.)
7 април – Уолтър Хюстън, американски актьор (р. 1983 г.)
1 юли – Елиел Сааринен, финландски архитект (р. 1873 г.)
25 юли г. – Елизабет Ланггесер, немска писателка (р. 1899 г.)
24 август – Григорий Кулик, съветски маршал (р. 1890 г.)
2 ноември – Джордж Бърнард Шоу, британски драматург (р. 1856 г.)
3 ноември – Куниаки Коисо, японски военен деец и политик (р. 1880 г.)
17 ноември – Сребрен Поппетров, български революционер и политик
25 ноември – Йоханес Йенсен, датски писател (р. 1873 г.)
5 декември – Шри Ауробиндо, индийски революционер, философ, писател и духовен учител (р. 1872 г.)
13 декември – Абрахам Валд, американски математик (р. 2008 г.)

Нобелови награди

Филдсов медал

Лоран Шварц, Атле Селберг

Вижте също:

календара за тази година

Източници

↑ Athletes – Famous Olympic Athletes, Medalists, Sports Heroes // May 9, 2017.
↑ Year by Year 1950 – History Channel International
↑ 1950: Government falls as Belgians vote for king // BBC News. March 18, 1950.
↑ Marian S. Mazgaj, Church and State in Communist Poland: A History, 1944–1989 (McFarland, 2010) pp. 55–56
↑ Américas. Division of Cultural Relations, Pan American Union, 2005. с. 4.
↑ United States. Bureau of Labor Statistics. Notes on Labor Abroad. 1949. с. 4–5.