Разположен на плато в Юдейските планини между Средиземно и Мъртво море, Йерусалим е един от най-древните градове в света и е смятан за свещен от трите главни авраамически религии – юдаизъм, християнство и ислям. И Израел, и Палестина смятат града за своя столица, като основните израелски държавни институции действително са разположени в града, а палестинците се стремят също да преместят своите там. Претенциите и на двете страни нямат широко международно признание, като повечето държави поддържат посолства в бившата столица Тел Авив.
Йерусалим е разположен в южната част на плато, което е част от Юдейските планини и включва Елеонския хълм на изток и хълмаСкопий на североизток от центъра на града. Надморската височина на Стария град е около 760 m.[7] Градът е заобиколен от долини и сухи речни корита (уади). Долините Кедрон, Еном и Тиропоейон се събират близо до южния край на Стария град.[8] Долината Кедрон продължава източно от Стария град и го отделя от Елеонския хълм. По южния край на Стария град е разположена долината Еном, свързвана с библейската Геена.[9] Долината Тиропоейон започва на северозапад, близо до Дамаската порта, продължава на юг-югоизток през центъра на Стария град до извора Силоам, а след това отделя разположения източно Храмов хълм от останалата част на града. В наши дни тази долина е скрита от остатъците от човешка дейност, натрупани през вековете.[8]
Водоснабдяването винаги е било сериозен проблем за Йерусалим, за което свидетелства сложната мрежа от древни акведукти, тунели, водоеми и подземни резервоари, открити в града.[10] В библейската епоха Йерусалим е обграден с гори от бадеми, маслини и борове. След векове на военни действия и безразборна експлоатация, днес те са напълно унищожени. По тази причина земеделците от околностите на града от дълго време изграждат каменни тераси по склоновете, за да предотвратят ерозията на почвата, и тази практика е оставила видими следи в днешния вид на Йерусалим.[11]
Климат
Климатът на Йерусалим е средиземноморски (Csaпо Кьопен) с горещо и сухо лято и мека и влажна зима. Превалявания от сняг обикновено има по един-два пъти всяка зима, а през 3 – 4 години има и по-сериозни снеговалежи, при които се задържа краткотрайна снежна покривка.
Януари е най-хладният месец в годината със средна температура 9,1 °C, а най-горещи са юли и август със средна температура 24,2 °C. Средните годишни валежи са около 550 mm, като през летните месеци най-често изобщо не вали, а повечето валежи падат между октомври и май.[12]
Първите данни за съществуването на Йерусалим се отнасят към средата на 2 хилядолетие пр.н.е. Влиза в състава на много древни и средновековни държави. Твърде малко се знае за цитаделата, наричана Йевус, която Давид превзема през 1000 пр.н.е. и след като променя името ѝ, прави от нея средище на еврейския народ през 1004 пр.н.е.. Неговият син Соломон построява храм, крепостни стени и дворец.
За да заличат следите на разпространяващото се християнство, владетелите на града изравят пръстта на местата, смятани от християните за свети, и я изнасят извън града.
След Първото еврейско въстание с последвалата го война през 70 г. Титзавладява отново града и го разрушава. На негово място в началото на II век император Адриан създава римската колония Елия Капитолина, което е сред причините за въстанието на Бар Кохба. Елия Капитолина остава официалното име на Йерусалим до превземането му от мюсюлманите през 638 година.
С решение на ООН (1967 – 1971 г.) са отменени всички опити за анексия на Йерусалим.
Население
Население на Йерусалим в миналото
Година
Юдеи
Мюсюлмани
Християни
Общо
1538
115
19 750
-
-
1553
163
20 850
-
-
1562
200
21 450
-
-
1844
712
35 000
3,390
39 102
1876
1,200
37 560
5,470
44 230
1896
2,811
39 760
8,750
51 320
1922
3,400
44 400
14 700
62 500
1931
21 200
51 900
19 300
92 400
1944
57 000
59 600
29 400
146 000
1948
-
-
-
84 000
2010
507 000
250 000
15 600
780 200
Към края на 2008 година населението на Йерусалим е 763 600 души, от които 64% са евреи, 32% – мюсюлмани и 2% – християни,[14] при гъстота на населението около 5750 души на квадратен километър.[15][16]
Общият механичен прираст на града е отрицателен, като през 2005 година 16 хиляди души напускат Йерусалим, а само 10 хиляди се заселват там.[15] Въпреки това населението на града нараства с темпове, близки до средните за Израел, което се дължи на относително високата раждаемост, главно сред харедистката и арабската общност. Така коефициентът на плодовидост за града е 4,02, значително над средния за страната (2,90) или този за Тел Авив (1,98).
Тенденцията от последните десетилетия е делът на евреите в населението на Йерусалим да намалява, което се дължи на по-високата раждаемост сред мюсюлманите и изселването на евреи от града.[17] През 1967 година евреите са 74% от жителите, като за четири десетилетия тази стойност намалява с десет процентни пункта.[18] Сред причините за това е изселването на евреи към предградията или крайбрежието в търсене на по-евтини жилища и нерелигиозен начин на живот.[19][20]
Докато за някои израелци Йерусалим изглежда беден, занемарен и затънал в религиозни и политически противоречия, за палестинците градът е привлекателен със значително по-големите възможности за работа и с по-добрите здравни, образователни и социални услуги от всеки град на Западния бряг или Ивицата „Газа“.[21] Палестинците без израелско гражданство, които живеят постоянно в Йерусалим, се ползват и с някои административни улеснения при пътуване и работа в останалата част от Израел.
Управление
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Икономика
Исторически погледнато икономиката на Йерусалим е била подкрепена единствено от религиозните поклонници, тъй като градът е разположен далече от големите пристанища в Яфо и Газа. Религиозните забележителности на Йерусалим до днес се посещават от много чужденци, който най-често посещават Стената на плача и Стария град, но през последите 50 години става ясно, че Йерусалим не може да се издържа единствено от религиозната си значимост.
Въпреки че много статистически данни показват икономическия растеж в града, от 1967 г. насам Източен Йерусалим изостава в развитието си спрямо Западен Йерусалим. Въпреки това броя на домакинствата с работещи хора е по-голям за арабските домакинства (76,1%), отколкото при еврейските (66,8%). Безработицата в Йерусалим (8,3%) е малко по-ниска от средната за страната (9%), въпреки че цивилната работна сила е по-малка от половината от населението над 15 години – по-ниско от това в Тел Авив (58%) и Хайфа (52,4%). Бедността в града се е увеличила през последните години. Според доклад на Асоциацията за граждански права в Израел (ACRI) 78% от палестинците през 2012 г. живеят в бедност. Докато ACRI приписва увеличението на бедността на липсата на работни места, инфраструктурата и влошаващата се образователна система, Ир Амим обвинява за това легалният статус на палестинците в Йерусалим. През 2006 г. средната месечна работна заплата в Йерусалим е 5940 шекела, с 1350 шекела по-малко от средната заплата в Тел Авив.
По време на Британския мандат е прокаран закон, който задължава всички сгради да бъдат строени от Йерусалимски камъни, за да се запази уникалният исторически и естетически характер на града. В допълнение към този закон, който все още е в сила, в Йерусалим липсва голяма тежка индустрия. Само 2,2% от територията на Йерусалим се използва за индустрията и инфраструктурата. За сравнение същата зона в процентно съотношение в Тел Авив е 2 пъти по-голяма, а в Хаифа е 7 пъти по-голяма. Само 8,5% от работната сила в Йерусалим е в производствения сектор, около половината от средната стойност за страната – 15,8%. По-високи от средните проценти на заетост са в областта на образованието (17,9% срещу 12,7%), здравеопазването (12,6% срещу 10,7%), обществените и социални услуги (6,4% срещу 4,7%), хотелите и ресторантите (6,1% срещу 4,7%) и публичната администрация (8,2% срещу 4,7%). Въпреки че Тел Авив остава финансовият център на Израел, голям брой компании се местят в Йерусалим. Индустриалният парк Хар Хотцвим в северен Йерусалим е дом на някои от най-големите корпорации в Израел като Интел, TEVA, Офир Оптроникс и ECI Телеком. Плановете на за разширяване на парка предвиждат сто предприятия, пожарна и училище, които обхващат площ от 530 000 m².
От създаването на Израел, държавното правителство остава основният играч в икономиката на Йерусалим. Правителството, намиращо се в Йерусалим, генерира голям брой работни места и предлага субсидии и стимули за нови бизнес инициативи.
Инфраструктура
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Пътното движение е основен източник на замърсяване на въздуха в града.[22] Промишлените източници на замърсяване в самия град са малко, но до града може да достига замърсен въздух от по-индустриализираните крайбрежни области на запад.[22][23]
Култура
Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.
Спорт
Двата най-популярни спорта са футбол и баскетбол. Един от най-популярните отбори в Израел е Бейтар Йерусалим. Негови фенове са редица политически фигури, които често посещават мачовете му. Другият голям отбор на Йерусалим и противник на Бейтар е Хапоел Йерусалим. Докато Бейтар е бил шампион на Израелската държавна купа седем пъти, Хапоел е бил само един. Бейтар печели висшата лига шест пъти, докато Хапоел все още не е успял. Бейтар играе в висшата лига, докато Хапоел играе в Лига Леумит. От отварянето си стадион Теди е основният стадион на Йерусалим с капацитет от 21 600 места. Най-популярният палестински футболен клуб е Джабал ал Мукабер, който играе във Висшата лига на Западния бряг. Отборът е от Скопий, част е от Азиатската футболна конфедерация и играе на международния стадион Файсал ал-Хюсейни в Ал-Рам, от другата страна на бариерата със Западния бряг.
В баскетбола Хапоел Йерусалим играе във висшата лига. Клубът е спечелил държавната купа три пъти, както и Купа УЛЕБ през 2004 г.
Известни личности
Родени в Йерусалим
Аврам Ман. Акимович, македоно-одрински опълченец, 37-годишен, ІV клас, Нестроева рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ ІV степен[24]
↑Ellingwood, Ken. Change cast in concrete // Los Angeles Times. 4 юни 2007. Архивиран от оригинала на 2008-06-20. Посетен на 22 юли 2009. (на английски)
↑ абMa'oz, Moshe et al. Jerusalem: Points of Friction-And Beyond. Brill Academic Publishers, March 2000. ISBN 90-411-8843-6. p. 44 – 6. (на английски)
Introduction // The Tell es-Safi/Gath Archaeological Expedition. Bar Ilan University, 2007. Архивиран от оригинала на 2008-02-05. Посетен на 24 април 2007. (на английски)
Bergsohn, Sam. Geography // Cornell University, 15 май 2006. Архивиран от оригинала на 2007-07-14. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)
Cabrera, Enrique et al. Drought Management Planning in Water Supply Systems. Springer, 31 декември 1998. ISBN 0792352947. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)
Walvoord, John et al. The Metaphorical View // Four Views on Hell. Zondervan, 7 януари 1996. ISBN 0310212685. Посетен на 9 февруари 2007. (на английски)
.jpg)
