Арабски език العَرَبِيَّة
/ˈʕarabij/
Страна	Египет, Сирия и др.
Регион	Близкия изток Северна Африка
Говорещи	310 милиона[1]
Писменост	арабска азбука
Систематизация по Ethnologue
Афро-азиатски Семитски Западносемитски Централносемитски Арабски Арабски
Официално положение
Официален в	24 страни[2]
Регулатор	–
Кодове
ISO 639-1	ar
ISO 639-2	ara
ISO 639-3	ara
Използването на арабски език като:   Национален език   Официален език   Малцинствен език
Уикипедия на Арабски език
Арабски език в Общомедия

Арабският език (العَرَبِيَّة‎, [al ʕaraˈbijːa]) е семитски език, който възниква през I до IV век,^[3] а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка. Той е лингва франка на Арабския свят и богослужебният език на исляма.^[4] Арабският е част от централносемитската подгрупа, в която влизат също иврит и новоарамейските езици.

Арабският е наречен на арабите, понятие, първоначално обхващащо жителите на Арабския полуостров до Египет на запад, Месопотамия на изток и Антиливан и северна Сирия на север.^[5] По-късно арабският се разпространява в обширни територии на север и запад. Днес Международната организация по стандартизация дефинира езикови кодове за 32 разновидности на арабския, една от които е арабският литературен език.^[6] Литературният арабски е официален език в 26 държави и 1 спорна територия,^[2] както и богослужебен език на исляма, тъй като Коранът и Хадисите са написани на него.^[7] Много близък до арабския е малтийският език, определян понякога като арабски диалект.^[8]

В ранното Средновековие арабският език играе централна роля в културата на Средиземноморието, особено в областта на природните науки, математиката и философията. В резултат на това той оказва значително влияние върху много европейски езици, най-вече испанския, а чрез по-късното посредничество на османския турски и върху балкански езици, като българския и гръцкия. Още по-голямо е влиянието на арабския върху езиците на страни с ислямска култура, като персийски, турски, хиндустани,^[9] индонезийски,^[9] бенгалски, одия,^[10] хауса, суахили. От своя страна арабският заема думи от арамейски, иврит, латински, гръцки и персийски, в по-малка степен от турски, амхарски, английски и френски.

Арабският е богослужебният език за 1,9 милиарда мюсюлмани, както и един от шестте официални езика на Организацията на обединените нации.^{[11][12][13][14]} Във всичките си разновидности арабският се говори като роден или нероден език от 422 милиона души в Арабския свят,^[15] което го прави петият най-говорен език в света.^[16] Той е и четвъртият език по брой на потребителите на интернет.^[17][18] През 2011 година списанието „Блумбърг Бизнесуик“ определя арабския като четвъртият най-полезен език в бизнеса, след английския, мандарин и френския.^[19] Арабският език използва арабска азбука, абджад, изписван от дясно наляво.

Арабският обикновен е класифициран като централносемитски език, макар че между езиковедите има различия относно класификацията на семитските езици в подгрупи.^[3] Той е тясно свързан със северозападните семитски езици (арамейски, иврит, угаритски, финикийски), древните южноарабски езици и някои други семитски езици от Арабия, като даданския. Семитските езици се изменят значително между протосемитския и възникването на централносемитските езици, особено в областта на граматиката. Особености на централносемитските езици, запазени и в арабския, са:

• Преобразуване на спрегнатите с наставка форми за състояние (джалас-) в минало време
• Преобразуване на спрегнатите с представка форми за минало време (яджлис-) в сегашно време
• Елиминиране на други спрегнати с представка форми за наклонение (например сегашно време, образувано с удвояване на средния корен, перфектно време, образувано с вмъкване на /t/ след първата съгласна на корена, вероятно повелително наклонение, образувано с преместване на ударението) за сметка на нови наклонения, образувани чрез окончания, добавени към спрегнатите с представка форми (например -у за показателно наклонение, -а за подчинително, без окончание за повелително, -ан или -анна за енергично)
• Развитие на вътрешен пасивен залог

Има няколко особености, общи за древните северноарабски езици, класическия арабски и съвременните арабски разновидности, които не са засвидетелствани при никой друг централносемитски език, включително при даданския и тайманския в северен Хиджаз. Тези особености говорят за техния общ произход от хопитетичен предшественик – протоарабски. За него могат да се реконструират следните характеристики:^[20]

• негативни частици m *mā; lʾn *lā-ʾan > CAr lan
• частица за G-пасивен залог mafʿūl
• предлози и наречия f, ʿn, ʿnd, ḥt, ʿkdy
• подчинително наклонение с -a
• показателни местоимения с t
• изравняване на аломорфа -at при окончанията за женски род
• съюз ʾn
• използване на f- за въвеждане на подчинени изречения
• самостоятелно местоимение за допълнение (ʾ)y
• следи от нунация

 Основна статия: Староарабски език

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

В Античността в Арабия се използват различни семитски езици, като на югозапад това са разнородни централносемитски езици, някои от които от групата на древните южноарабски езици. По това време в тази област се говорят и предшествениците на съвременните южноарабски езици, които не влизат в централносемитската група. На север, в оазисите на северен Хиджаз, престижни езици със свои писмености са даданският и таймайският. В Наджд и части от западна Арабия са запазени надписи на език, наричан от учените тамудски C, а в източна Арабия – на хасайски. По северозападната граница на Арабия са известни езиците тамудски B, тамудски D, сафайски и хисмайски. Последните два говора споделят някои основни изоглоси с по-късните форми на арабския, поради което някои водещи учени ги разглеждат като ранни форми на арабския и част от староарабския език.^[21]

Езиковедите приемат, че староарабският – група свързани диалекти, които образуват предшественика на арабския език – се появява за пръв път около I век сл. Хр. Дълго време за най-ранно свидетелство за староарабския се смята надпис от 1 век, използващ сабейска писменост и открит в Карят ал-Фау в южна Саудитска Арабия. Днес се приема, че този надпис не включва някои от ключовите нововъведения на арабския, поради което той се отнася към самостоятелен език от централносемитския диалектен континуум.^[22]

Смята се, че староарабският съществува успоредно, а след това постепенно измества, известния от епиграфски източници стар северноарабски език, за който се предполага, че е водещият език в региона в продължение на столетия. Въпреки наименованието си, старият северноарабски е напълно различен език, който не е взаимноразбираем с арабския. Неговите варианти са наречени от съвременните изследователи с имената на селища, където са открити надписи на тях – дадански, таймайски, хисмайски, сафайски.^[3] Основният аргумент за разглеждане на тези говори като един общ език или езикова група е общият за тях вид на определителния член – образуван с представката х-. Според някои учени тази представка е архаизъм, а не общо нововъведение, поради което не може да се използва в езиковата класификация, а старият северноарабски не е валидна езикова група.^[23] Така сафайският и хисмайският, по-рано класифицирани към стария северноарабски, могат да се включат в староарабския, тъй като включват нововъведения, общи за всички форми на арабския.^[21]

Най-ранният известен свързан арабски текст на набатейска писменост са три стиха от човек на име Гармаллахе, открити в Авдат в Израел и датирани около 125 година.^[26] След него идва Намарския надпис, епитаф на лахмидския владетел Имру ал-Каис бар Амро, датиращ от 328 година и открит в Сирия.^[27] В периода IV-VI век набатейската писменост се развива в арабската, както тя е известна от ранната ислямска епоха.^[28] Известни са надписи на безточкова 17-буквена арабска писменост, датиращи от VI век и открити на четири различни места в Сирия. Най-старият оцелял папирус на арабски датира от 743 година, като той използва точки, за да се получат днешните 28 букви на арабската азбука. Езикът на този папирус и на Корана са наричани от езиковедите коранически арабски език, за разлика от малко по-късната стандартизация на класическия арабски.^[3]

 Основна статия: Класически арабски език

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Класическият арабски е основната говорима форма на арабския език до времето на Абасидите. Това е езикът, на който е написан Коранът, свещената книга на исляма. Съгласно ислямското богословие Коранът представлява буквалното слово на Бог и по тази причина е неподлежащ на превод. Това обуславя особената роля на класическия арабски в религиозния и културен живот на Ислямския свят. И до наши дни много автори, пишещи на арабски, се стремят да се придържат към синтактичните и граматически норми и използват речника на класическия език, използван в Корана и описан от ранните езиковеди, като Сибауейх.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Съвременната книжовна форма на арабския се нарича съвременен стандартен арабски език. Той се основава на класическия арабски, включвайки чужди заемки и неологизми, отразяващи съвременните нужди на езика. Това е книжовната форма, използвана в повечето съвременни арабски издания и средства за масова информация и говорена от повечето образовани хора в Арабския свят. На много места стандартният арабски съжителства в състояние на диглосия с местни диалекти на арабския, някои от които не са взаимно разбираеми помежду си.

 Основна статия: Разновидности на арабския език

Освен книжовните класически и съвременен стандартен арабски, арабският език има множество местни разновидности, наричани разговорен арабски и отличаващи се понякога значително от книжовния език. Най-големи са различията между магребските и близкоизточните диалекти, както и между тези на уседналото население и по-консервативните говори на бедуините. Говорещите някои от тези диалекти не могат да разговарят помежду си, поради значителните различия между тях. По-специално за говорещите близкоизточни диалекти често е трудно да разбират северноафриканците, макар че обратното невинаги е вярно, поради популярността на близкоизточните филми и медии в целия Арабски свят.

Един от факторите за диференциацията на диалектите е влиянието на езиците, говорени в съответния регион в предислямския период. Те обикновено са източник на значителна част от речника, а понякога оказват влияние и върху произношението и словореда. В същото време дори по-голямо значение има различното запазване или промяна в смисъла на класически форми в различните диалекти.

Основните диалектни групи са:

• Магребски арабски език: марокански, алжирски, тунизийски, либийски и сахарски диалект и диалекта хасания – около 78 милиона души от северозападните части на Египет до Мавритания. В отделните диалекти се чувства в различна степен влиянието на берберските езици.
• Централни диалекти: египетски, саидийски и судански – 100 милиона души в Египет и Судан.
• Северни диалекти: северномесопотамски, левантински и иракски – 70 милиона души от източните части на Египет да Ирак.
• Южни диалекти: халиджи, бахрани, наджди, хиджазки, йеменски, дофарски и омански – 50 милиона души в района на Персийския залив, Арабския полуостров и Североизточна Африка.

Във вътрешността на Африка се говорят няколко диалекта и креолски езици, базирани на арабския – чадски, нуби, джуба. Особено място заема юдео-арабският, говорен от еврейските общности в Арабския свят.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Класическият арабски език съдържа 28 звука, включително две полугласни. Също така има шест гласни звука (три къси и три дълги гласни). Те могат да бъдат произнесени по различен начин в зависимост от предходната съгласна. Късите гласни обикновено не се изписват, въпреки че биха могли да се отбележат с помощни знаци – حركات (ḥarakāt) – което буквално означава „движения“.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Арабският език има 3 падежа – именителен, винителен и родителен, както и 3 глаголни времена – минало, сегашно и бъдеще. Изреченията се изграждат като глаголно-подложно-предметни конструкции.

 Основна статия: Арабска азбука

Арабската азбука съдържа 28 букви, които обозначават съгласни звукове. Дългите гласни се означават с букви, кратките гласни се отбелязват с допълнителни знаци (наречени огласовки), които се пишат (само за ученици) над или под буквата за предходния съгласен звук. Буквите се изписват от дясно наляво.

Някои букви не се свързват с предишни или следващи букви; съответно думата може да се състои от отделни групи от букви, несвързани помежду си. Всяка буква от арабската азбука се изписва по различен начин в зависимост от това дали тя се намира в началото, средата или в края на думата или не се свързва с други букви от думата.

Арабският език има статут на официален език в 24 страни:

Коранът (от арабски: أَلْقُرآن, Qur'ān, „четиво, лекция“), свещената книга на исляма, е съставена в писмен вид около 650 г. по време на халифа Осман именно на арабски език.

Поради това до 1928 година в писмения турски език се е използвала арабската азбука.

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Цитирани източници

• Al-Jallad. The earliest stages of Arabic and its linguistic classification (Routledge Handbook of Arabic Linguistics, forthcoming) // academia.edu. academia.edu, 2016. Архивиран от оригинала на 2017-10-23. Посетен на 2016-10-27. (на английски)
• Al-Jallad, Ahmad. On the genetic background of the Rbbl bn Hfʿm grave inscription at Qaryat al-Fāw // Bulletin of the School of Oriental and African Studies. January 2014. DOI:10.1017/S0041977X14000524. (на английски)
• Al-Jallad, Ahmad. An Outline of the Grammar of the Safaitic Inscriptions. Brill, 2015. ISBN 978-90-04-28982-6. (на английски)
• Al-Jallad, Ahmad. The earliest stages of Arabic and its linguistic classification (Routledge Handbook of Arabic Linguistics, forthcoming) // {{{journal}}}. 2016. Архивиран от оригинала на 2017-10-23. Посетен на 2016-07-15. (на английски)
• Al-Jallad, Ahmad. Remarks on the classification of the languages of North Arabia // Huehnergard, John et al. The Semitic Languages. Routledge, 2019. (на английски)
• Al-Jallad, Ahmad. One wāw to rule them all: the origins and fate of wawation in Arabic and its orthography // academia.edu. academia.edu, 2022. Посетен на 2022-04-23. (на английски)
• What are the official languages of the United Nations? – Ask DAG! // ask.un.org. ask.un.org, 2019. Архивиран от оригинала на 2016-02-05. Посетен на 2019-12-21. (на английски)
• Mandarin Chinese Most Useful Business Language After English – Bloomberg Business // bloomberg.com. Bloomberg News, 2015-03-29. Архивиран от оригинала на 2015-03-29. Посетен на 2022-01-02. (на английски)
• Lane, James. The 10 Most Spoken Languages In The World // babbel.com. Babbel, 2 June 2021. Посетен на 2021-06-29. (на английски)
• Maltese language // britannica.com. Encyclopedia Britannica, 2019. Архивиран от оригинала на 2019-09-24. Посетен на 2019-12-21. (на английски)
• Christianity 2015: Religious Diversity and Personal Contact // gordonconwell.edu. gordonconwell.edu, January 2015. Архивиран от оригинала на 2017-05-25. Посетен на 2015-05-29. (на английски)
• Top Ten Internet Languages in The World – Internet Statistics // internetworldstats.com. internetworldstats.com, 2021. Архивиран от оригинала на 2019-09-07. Посетен на 2021-11-26. (на английски)
• A History of the Arabic Language // Linguistics.byu.edu. Linguistics.byu.edu, 2010. Посетен на 4 май 2010. (на английски)
• Macdonald, Michael C. A. Arabians, Arabias, and the Greeks_Contact and Perceptions // academia.edu. academia.edu, 2022. Посетен на 2022-04-02. (на английски)
• linteau de porte // collections.louvre.fr. Musée du Louvre, 2021. Архивиран от оригинала на 2021-04-20. Посетен на 2021-04-20. (на френски)
• Nehmé, Laila. A glimpse of the development of the Nabataean script into Arabic based on old and new epigraphic material // Macdonald, M.C.A. (ed.). The development of Arabic as a written language (Supplement to the Proceedings of the Seminar for Arabian Studies, 40). Oxford, 2010. (на английски)
• Executive Summary // Future of the Global Muslim Population. Pew Research Center, 2011-01-27. Архивиран от оригинала на 2013-08-05. Посетен на 2011-12-22. (на английски)
• Procházka, S. Arabic // Encyclopedia of Language and Linguistics. 2006. (на английски)
• Ray, Bhabani Charan. Appendix B Persian, Turkish, Arabic words generally used in Oriya // Orissa Under the Mughals: From Akbar to Alivardi : a Fascinating Study of the Socio-economic and Cultural History of Orissa. Calcutta, Punthi Pustak, 1981. OCLC 461886299. (на английски)
• Documentation for ISO 639 identifier: ara // SIL, 2018. Архивиран от оригинала на 2016-03-03. Посетен на 2018-03-20. (на английски)
• Internet: most common languages online 2020 // statista.com. Statista, 2021. Посетен на 2021-11-26. (на английски)
• Examining the origins of Arabic ahead of Arabic Language Day // thenationalnews.com. The National, 2016-12-15. Архивиран от оригинала на 2021-04-20. Посетен на 2021-04-20. (на английски)
• Arabic Language to Non-Arabic Speakers // طموحي. tumoohi.org, 2021. Посетен на 2021-07-07. (на английски)
• UN official languages // un.org. un.org, 2014-11-18. Архивиран от оригинала на 2015-10-17. Посетен на 2015-10-18. (на английски)
• World Arabic Language Day // unesco.org. UNESCO, 18 December 2014. Архивиран от оригинала на 2017-10-27. Посетен на 2014-02-12. (на английски)
• Versteegh, Kees et al. The Arabic Language. Columbia University Press, 1997. ISBN 9780231111522. (на английски)
• Weninger, Stefan (ed.) et al. The Semitic Languages: An International Handbook. Berlin/Boston, De Gruyter Mouton, 2011. ISBN 9783110186130. (на английски)
• Wright, John W. The New York Times Almanac 2002. Routledge, 2001. ISBN 1579583482. (на английски)

•  Уикипедия на Арабски език
• Арабският език на Ethnologue
• Arabic Keyboard Архив на оригинала от 2013-03-31 в Wayback Machine.

п б р Официални езици на ООН английски арабски испански китайски руски френски Източник: официален сайт на ООН