PROFILPELAJAR.COM

Ислямска република Мавритания
на арабски: الجمهورية الإسلامية الموريتانية
	Ислямска република Мавритания на арабски: الجمهورية الإسلامية الموريتانية
	Знаме Герб
	Девиз: شرف إخاء عدل (арабски); „Чест, Братство, Справедливост“
	Химн: نشيد وطني موريتاني
	Местоположение на Мавритания
География и население
Площ	1 030 700 km²; (на 28-о място)
Води	0,03%
Климат	горещ пустинен
Столица	Нуакшот
Най-голям град	Нуакшот
Официален език	арабски език
Религия	99,9% ислям; 0,1% християнство
Демоним	мавританец
Население (2021)	4 614 974
Население (2018)	4 403 313
Гъстота на нас.	4,48 души/km²
Градско нас.	55,3%; (на 117-о място)
Управление
Форма	унитарна полупрезидентска ислямска република под военна диктатура
Президент	Мохамед Улд Газуани
Министър-председател	Мохамед Улд Билал
Организации	ООН, Африкански съюз
Законодат. власт	Национално събрание
История
Независимост	от Франция
Република	28 ноември 1958 г.
Независимост	28 ноември 1960 г.
Конституция	12 юли 1991 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	30,013 млрд. USD; (на 146-о място)
БВП на човек (ППС)	6925 USD; (на 132-ро място)
БВП (ном., 2022)	10,091 млрд. USD; (на 151-во място)
БВП на човек (ном.)	2328 USD; (на 144-то място)
ИЧР (2021)	0,556 (среден); (на 158-о място)
Джини (2014)	32,6 (среден)
Прод. на живота	64,7 години; (на 150-о място)
Детска смъртност	75,7/1000; (на 109-о място)
Грамотност	51,2%; (на 158-о място)
Валута	Угия (MRU)
Други данни
Часова зона	GMT (UTC+0)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	MR
Интернет домейн	.mr
Телефонен код	+222
ITU префикс	5TA-5TZ
	Мавритания в Общомедия

Мавритания (на арабски: موريتانيا), официално Ислямска република Мавритания, е държава в северозападна Африка. Граничи с Алжир на североизток, Западна Сахара на север и северозапад, Мали на изток и югоизток, Сенегал на югозапад, и Атлантическия океан на запад. Страната е наречена на древното берберско царство Мавритания. Столица и най-голям град е Нуакшот.

География

Основна статия: География на Мавритания

Със своите 1 030 700 км², Мавритания е на 28-о място по големина в света. Площта на страната е приблизително колкото тази на Египет. Теренът е почти изцяло пустинен, на места с каменисти възвишения и скали.

Планинските масиви и платата са концентрирани в централната част на страната. Най-високият връх е Кедиет Иджил, с височина от 915 м над морското равнище. Най-ниската точка е басейнът на соленото езеро Себкхет Те-н-Дгхамча – 5 метра под морското равнище. Между бреговата линия и планинските райони се простират обширни глинести равнини (регове) или равнинни местности, покрити с пясъчни дюни (ергове). Североизточните пустинни райони са познати под името Ел Джуф (пуст ъгъл). Единственото селище там е Шега, което няма постоянно население^[1] (с изключение на малка армейска част), а средните годишни валежи са приблизително равни на нула.

Климатът е пустинен, с редки валежи и постоянно високи температури. Валежните количества около басейна на река Сенегал са между 500 и 600 мм годишно, а в останалите две-трети от страната – под 100 мм. Дъжд вали единствено през влажния сезон, между юли и септември. Характерен за Мавритания е силният, сух вятър харматан, който разнася пустинните пясъци на големи разстояния, които често засипват пътищата. Природните ресурси включват желязна руда, гипс, медна руда, фосфати, диаманти, злато и нефт.

Мавритания има общо 5074 км граници, от които:

2237 км с Мали;
1561 км със Западна Сахара;
813 км със Сенегал;
463 км с Алжир.

Бреговата ивица е с дължина 754 км.

История

Основна статия: История на Мавритания

Древна история

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

Мавританската история може да се проследи до 3 век след Христа, когато берберите саханджа от Северна Африка се преместват на юг, последвани от арабите през 7 – 8 в.

Мюсюлмански период

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

До 15 век местните народи стават жертва на вторично арабско нашествие, но в същото време прониква и политическата култура на черните държави от западен Судан – Гана, Мали и Сонгхай.^[2]

Във Френската колониална империя

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През 1920 г. Мавритания е обявена за колония на Франция; от 1946 – за „задморска територия“.

Независима Мавритания

^{Този раздел е празен или е мъниче. Можете да помогнете на Уикипедия, като го разширите.}

През 1960 е провъзгласена независимостта на Мавритания. През 1978 властта в страната преминава в ръцете на военен комитет за национално възраждане (ВКНВ). Действието на конституцията е прекратено, разпуснато е правителството, парламентът, обществените организации. Следват няколко преврата. Последният военен преврат, в резултат на който на власт идва „Военен съвет в името на справедливостта и демокрацията“, става на 5 август 2005 г. Мавритания е член на Лигата на арабските държави, Организацията на африканско единство и ООН.

Население

Основна статия: Население на Мавритания

Към юли 2008 година населението на Мавритания се изчислява на 3 364 940 души. Средната възраст на населението е 17,2 години, като за мъжете тя е 16,9 а за жените – 17,4 години. Прирастът за 2008 година възлиза на 2,852%. Продължителността на живота е средно 53,91 години. Процентът на заразените със СПИН е сравнително нисък – около 0,6% от населението, а детската смъртност е под средното ниво за Африка (66,95/1000). Повече от 80% са маври – народ със смесен арабско-берберски произход, живеещ в северните и централни райони на страната. Официалният език е арабският, въпреки че населението основно говори на негов местен бедуински диалект – хасания. Широко разпространен е и френският език. Почти 100% от населението изповядва сунитски ислям.

Държавно управление

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Мавритания

Мавритания официално е ислямска република. В държавното управление на страната голяма роля играе племенната принадлежност на политическите водачи. Министерството на вътрешните работи отговаря за държавната администрация и е конструирано по френски модел. Мавритания е участвала в споровете относно статута на Западна Сахара и е правила няколко неуспешни опита за анексирането ѝ. Почти през цялото си съвременно съществуване страната е била управлявана от военни правителства, всяко сменящо предхождащото го посредством преврат. Първото демократично гласуване за президент от 1960 година насам е проведено на 11 март 2007, което поставя края на военното управление след преврата от 2005 година. За президент е избран Седи Улд Шейх Бубакар.

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Мавритания

Мавритания е разделена на 12 вилаета и столичен окръг, включващ столицата на страната град Нуакшот. Вилаетите се подразделят на общо 44 департамента.

Вилает	Столица
Адрар	Атар
Асаба	Кифа
Бракна	Алак
Дахлет Нуадибу	Нуадибу
Куркул	Каеди
Кудимага	Сей Валад Али Баби
Худ-аш-Шарки	Нема
Худ-ал-Гарби	Аюн ел Атрас
Иншири	Акжужт
Такант	Тиджикжа
Тирис Замур	Зуерат
Трарза	Росо

Стопанство

Основна статия: Стопанство на Мавритания

Мавритания е слабо развита аграрна страна. Първоначално е част от Западноафриканската парична общност, но се оттегля през 1973. Банковият сектор страда значително в края на 70-те и началото на 80-те години, но впоследствие е подсилен с помощта на Световната банка.^[3]

Основните икономически отрасли са скотовъдството, риболовът и най-вече добивът на желязо, чийто износ допринася за близо 50% от приходите на Мавритания. Отглеждат се едър рогат добитък, овце, кози и камили. В оазисите се отглеждат финикови палми. Има четири основни вида земеделие: дъждовно (диери), приливно (уало, около река Сенегал), оазисно и поливно.^[4] Мавритания, заедно с Мадагаскар, е една от двете страни в света, чиято основна парична единица не се дели на 100 или 10 по-малки. Платежната единица е 1 угия, която се равнява на 5 хуми.

Изнасят се желязна руда, риба и рибни продукти, и в по-малка степен злато. Внасят се продукти на тежкото машиностроене, транспортно оборудване, строителни материали, потребителски стоки.

Основни търговски партньори са Франция, Испания, Италия, Белгия, Германия, Япония.