Южна Африка

Тази статия е за географския регион. За държавата вижте Република Южна Африка.

  Южна Африка съгласно световните макрорегиони (ООН))
  География, вкл. горните

Южна Африка е регион, който заема южната част на Африканския континент. Границите му се определят различно от географията и геополитиката, но обикновено включват: Ангола, Република Южна Африка, Намибия, Зимбабве, Замбия, Малави, Ботсвана, Лесото, Есватини, Мадагаскар и Мозамбик, въпреки че Ангола може да бъде отнесена към Централна Африка, а Малави и Мозамбик – към Източна Африка. В този регион някои области са достигнали изключително високи нива на развитие, докато други са напълно изостанали. Голяма част от региона се намира между тропическа и субтропична Африка, в Южното полукълбо.

Географско положение

Често се приема, че Южна Африка се простира на юг от реките Кунене, Окаванго и Замбези. Това означава, че в региона влизат и петте страни, отнасящи се към Южна Африка (по класификацията на ООН), а също Зимбабве и южната част на Мозамбик.Това е плато на около 1200 m н.в. То е заобиколено от високи планини, които стръмно се спускат към морето. В централната и западната част на Южна Африка има полупустини и пустини, като пустините Калахари и Намибия. В Южна Африка има няколко типа климат: тропически на север, умерено континентален по височините, субтропичен по океаните и пустинен в пустините.

По отношение на природните ресурси, регионът има най-големите в света запаси от платина и други елементи от групата на платината, хром, ванадий и кобалт, както и уран, злато, мед, титан, желязо, манган, сребро, берилий и диаманти.[1]

Схема на ООН за географските региони и SACU

Съгласно схемата на ООН за географските региони, пет страни образуват Южна Африка:[2]

Южноафриканският митнически съюз (SACU), създаден през 1969 г., също съдържа петте страни от световния макрорегион Южна Африка.[3]

Членки на SADC

Създадената през 1980 г. Общност за развитие на държавите от Южна Африка (SADC) включва:[4]

Население

Южна Африка е дом на много народи. Първоначално е бил населен от коренните (местни) африканци бушмени, койкой[5] и пигмеи в широко разпръснати концентрации. Поради разширяването на банту, което измества предишните местни африкански народи към по-отдалечените райони на региона, по-голямата част от африканските етнически групи в този регион, включително кхоса, зулу, тсонга, свази, северни ндебеле и южни ндебеле, тсвани, сото и др., говорят езиците банту. Процесът на колонизация и заселване довежда до значително увеличение на населението с европейски корени (африканери, англоафриканци, португалски африканци и др.), както и такива с азиатски произход (капски малайци, индийски южноафриканци и др.) в много южноафрикански страни.

Стопанство

Населението се занимава основно със земеделие и животновъдство. Най-много се отглеждат културите: захарна тръстика, кафе, чай, тютюн, лимони, портокали, банани, ананаси, пшеница и царевица. В скотовъдството най-много се отглеждат овце, кози и говеда.

Някои ключови фактори, засягащи продоволствената сигурност в регионите, са политическа нестабилност, лошо управление, засушавания, прираст на населението, урбанизация, бедност, нисък икономически растеж, неадекватна селскостопанска политика, търговски условия и режими, деградация на ресурсите и, напоследък, ръст на заболяванията от ХИВ/СПИН. [6][7]

Към началото на 2019 г. част от региона е засегната от суша.[8]

Източници

  1. SADC. Mining // Посетен на 27 June 2013.
  2. Composition of macro geographical (continental) regions, geographical sub-regions, and selected economic and other groupings // Архивиран от оригинала на 2011-07-13. Посетен на 2020-10-18.
  3. Southern African Customs Union (SACU) official website // Архивиран от оригинала на 2011-05-03. Посетен на 2020-10-18.
  4. Southern African Development Community :: Home
  5. Goeieman, Fred. Bridging a hundred year-old separation // Namibian Sun, November 30, 2011. Посетен на 2020-03-04.
  6. de Waal, Alex. New variant famine: AIDS and food crisis in southern Africa // The Lancet 362 (9391). 1 October 2003. DOI:10.1016/S0140-6736(03)14548-5. с. 1234 – 1237.
  7. Misselhorn, Alison. What drives food insecurity in southern Africa? a meta-analysis of household economy studies // Global Environmental Change 15. 2005. DOI:10.1016/j.gloenvcha.2004.11.003. с. 33 – 43.
  8. Hunger in Africa continues to rise, says New UN report // 2019-02-14. Посетен на 2020-03-04.

Вижте също

Портал
Портал
Портал „Африка“ съдържа още много статии, свързани с Африка.
Можете да се включите към Уикипроект „Африка“.