PROFILPELAJAR.COM

Република Бурунди
на рунди: Repuburika y’Uburundi
на френски: République du Burundi
на английски: Republic of Burundi
	Република Бурунди на рунди: Repuburika y’Uburundi; на френски: République du Burundi; на английски: Republic of Burundi
	Знаме Герб
	Девиз: Unité, Travail, Progrès; „Единство, труд, прогрес“
	Химн: Burundi Bwacu
	Местоположение на Бурунди
География и население
Площ	27 834 km²; (на 142-ро място)
Води	10%
Климат	екваториален
Столица	Гитега
Най-голям град	Бужумбура
Официален език	рунди френски език английски език
Религия	93,4% християнство; —63,7% католици; —25,2% протестанти; —4,5% други християни; 4,3% местни вярвания; 2,1% ислям; 0,2% други религии
Демоним	бурундиец
Население (2020)	11 865 821; (на 77-о място)
Население (2008)	8 053 574
Гъстота на нас.	492 души/km²; (на 20-о място)
Градско нас.	13,7%; (на 193-то място)
Управление
Форма	унитарна президентска република
Президент	Еварист Ндайшимие
Вицепрезидент	Проспер Базомбанза
Организации	ООН, Африкански съюз
Законодат. власт	Парламент
Горна камара	Сенат
Долна камара	Национално събрание
История
Част от Руанда-Урунди	1945 – 1962 г.
Независимост	1 юли 1962 г.
Република	28 ноември 1966 г.
Конституция	28 февруари 2005 г.
Икономика
БВП (ППС, 2022)	10,8 млрд. щ.д.; (на 164-то място)
БВП на човек (ППС)	865 щ.д.; (на 193-то място)
БВП (ном., 2022)	3,6 млрд. щ.д.; (на 173-то място)
БВП на човек (ном.)	292 щ.д.; (на 192-ро място)
ИЧР (2021)	0,426 (нисък); (на 187-о място)
Джини (2013)	39,2 (среден)
Прод. на живота	61,2 години; (на 168-о място)
Детска смъртност	58,5/1000; (на 28-о място)
Грамотност	59,3%; (на 150-о място)
Валута	Бурундийски франк (BIF)
Други данни
Часова зона	CAT (UTC+2)
Формат на датата	дд/мм/гггг
Автомобилно движение	дясно
Код по ISO	BI
Интернет домейн	.bi
Телефонен код	+257
ITU префикс	9UA-9UZ
Официален сайт	www.presidence.gov.bi
	Бурунди в Общомедия

Бурунди, официално Република Бурунди (на френски: République du Burundi, на рунди: Republika y'Uburundi) е малка държава в Централна Африка. Граничи с Руанда на север, Демократична република Конго на запад и Танзания на югоизток. Страната няма излаз на море, но югозападната част на Бурунди граничи с езерото Танганика.

Племената туа, тутси и хуту са заселявали територията ѝ до нейното създаване преди повече от пет века. Тази територия била управлявана като кралство от племето тутси, а в началото на 20 век немци и белгийци се заселват по покрайнините на Танганика. Впоследствие Бурунди и Руанда стават европейски колонии, познати като Руанда-Урунди. Социалните различия между племената тутси и хуту водят до всеобщ протест в целия регион, който поставя началото на гражданска война през средата на 20 век. Понастоящем Бурунди е демократична република, начело с президент. Шестдесет и два процента от населението изповядва римокатолицизъм, десет процента ислям, а останалата част има туземски вярвания.

Бурунди е една от десетте най-бедни страни в света.^[4] Кобалтът и медта са основните ресурси на държавата. Също така Бурунди изнася кафе и захар.

История

Първите заселници по територията на Бурунди (членове на племето туа) се появили през 70 000 г. пр. Хр.^[5] След 5000 години по тези места започва да живее друга етническа група, хуту, впоследствие превърнала се в най-голямото племе по териториите на Бурунди и Руанда.^[6]^[7] Това племе основава редица малки кралства до 15 век, когато се появяват членовете на друго племе – тутси.^[8] Заселването на тутси води до образуване на „Кралство Бурунди“^[9] и значителното ѝ разширяване през 17 век.^[7]^[10] Племето господства над земите на Бурунди до края на 19 век.^[9]

През 1899 г. Бурунди е колонизирана от Германия и включена в състава на Германска Източна Африка.^[11] През 1916 г., по време на Първата световна война страната е завзета от белгийски войски.^[12] През 1923 година, с решение на Обществото на народите, Бурунди и съседната ѝ Руанда стават белгийски подмандатни територии под името Руанда-Урунди.^[11]^[13] След края на Втората световна война се потвърждава статута на Руанда-Урунди като подопечна територия на Белгия.^[11]

На 27 юни 1962 година ООН отменя белгийската опека над територията Руанда-Урунди. На 1 юли 1962 г. Бурунди е провъзгласена за независима държава – конституционна монархия.^[12]^[14] Четири години по-късно страната е обявена за република. През 1993 г. се провеждат първите демократични избори, спечелени от Мелхиор Ндадайе (водач на Хуту). След 1993 г. Бурунди е разтърсвана от междуплеменен конфликт, прераснал и във войни между местните племена тутси и хуту. Над 300 000 са жертвите на този конфликт само за същата година.^[15] На 26 август 2005 г. за президент на страната е избран Пиер Нкурунзиза, който също произхожда от хуту.

Държавно устройство

Основна статия: Държавно устройство на Бурунди

Бурунди е президентска република, базирана на представителната демокрация и многопартийната система. Президентът е държавен глава.

Президент на Бурунди се избира пряко от народа и има петгодишен мандат.^[16] Настоящ президент е Пиер Нкурунзиза. Понастоящем вицепрезидентите са Йвес Сахингуву и Габриел Нтисезерана.^[17]

Законодателната власт е в ръцете на парламента, който е двукамарен и има петгодишен мандат.^[18] На 13 март 1992 г. водачът на Тутси, Пиер Буйоя установява конституция, която постановява многопартийна система.^[19] В страната към момента има 21 регистрирани партии.^[12] На 6 юни 1998 г. конституцията е променена като от един вицепрезидентите стават двама.

Множество проучвания сочат Бурунди като една от най-корумпираните страни в света.^[20]

Административно деление

Основна статия: Административно деление на Бурунди

Най-голямата административна единица на Бурунди са провинциите. Страната се разделя на 18 провинции,^[11] 119 общини^[12] и 2638 „подобщини“.^[21] От 2000 г. провинцията Бужумбура е разделена на две – Бужумбура Мери и Бужумбура Рурал.^[4]

Провинциите са следните:

География

Основна статия: География на Бурунди

Бурунди е най-малката страна в Африка. Тя е далеч от големи източници на вода освен югозападното езерото Танганика и има екваториален климат. Намираща се в Централна Африка, държавата лежи на плато. Средната надморска височина на централното плато е 1700 m и по-ниска височина по границите. Най-високият връх, Каронже, е висок 2685 m и се намира на юг от столицата, Гитега.^[22]

В страната голяма част от земята е използвана за земеделие или паша, за чието създаване води до унищожаване на гори, почвена ерозия и загуба на обитаема за животните зона, поради селското население. Отново поради голямото население унищожаването на горите в страната е почти абсолютно и изцяло. Оставащите 600 km² продължават да бъдат унищожавани със скорост от 9% годишно.^[23]

Бурунди има два национални парка: Национален парк Кибира на северозапад (малък район от тропически гори, близък до Горски национален парк Нйунгле в Руанда) и Национален парк Рурубу на североизток (следващ реката Рурубу, позната и като Рувубу или Рувуву). И двата парка са открити през 1982, за да предпазят дивия живот.^[24]

Икономика

Основна статия: Икономика на Бурунди

Бурунди е изостанала аграрна страна. Над 90 % от трудоспособното население са заети в примитивно селско стопанство. Главни селскостопански култури – кафе „Арабика“, памук, маниока, банани, царевица, фъстъци, тютюн, чай и др. Животновъдство – едър рогат добитък, овце и кози. Промишлеността практически не е развита. Природните ресурси са слабо изследвани. Има малък добив на олово, тантал, злато. Малки предприятия за преработка на селскостопанска продукция, а също циментов, тухлен и дървопреработвателен завод.

Население

Основна статия: Население на Бурунди

От 2008 г. населението на Бурунди е преброено като 8 691 005 души. При това число трябва да се вземе предвид ефекта на СПИН, който нанася голяма вреда на населението. Близо 6% от населението е болно от тази болест. Около 500 000 души са изселени поради това.

46% от населението са на възраст под 15, а средната възраст е 16,7 години. Детската смъртност се числи на 62 от 1000 родени (2007). Средната продължителност на живота е 51,3 години. Раждаемостта през 2007 г. е 6,48 деца/жена.

Много от населението също е мигрирало в съседните страни по време на гражданската война. През 2006 г. в Съединените щати се заселват приблизително 10 000 бежанци. Повечето от бурундийците живеят в селски райони, а само около 6% от населението живее в градове.

Грубо 85% от хората в страната са от етническата група хуту, 15% от останалото население са тутси. Гъстотата на населението е около 315 души/km² и е от най-високите в Южна Африка (Африка на юг от Сахара). Най-разпространената религия е католицизъм (62%), следвана от туземски вярвания (23%) и малките групи протестанти (5%) и мюсюлмани (10%). Скорошни преброявания сочат, че около 90% от населението е християнско, а останалото в по-голямата си част – мюсюлмани.

Култура

Основна статия: Култура на Бурунди

Други

Източници

↑ population.un.org
↑ www.cia.gov // Архивиран от оригинала на 2018-01-28. Посетен на 2009-01-25.
↑ www.imf.org
↑ ^а ^б Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. xlix.
↑ Gates, H., Africana, p. 338.
↑ Gates, H., Africana, p. 338 – 9.
↑ ^а ^б Eggers, E., Historical Dictionary of Burundi, p. l.
↑ Gates, H., Africana, p. 339.
↑ ^а ^б Burundi – Political System and history // Institute for Security Studies, Февруари 2005. Архивиран от оригинала на 2011-08-07. Посетен на 8 юни 2008.
↑ Eastern Africa, 1600 – 1800 AD
↑ ^а ^б ^в ^г CIA – The World Factbook – Burundi Архив на оригинала от 2018-01-28 в Wayback Machine. CIA. Посетен на 8 юни 2008.
↑ ^а ^б ^в ^г Burundi. U.S. Department of State. February 2008. Посетен на 8 юни 2008.
↑ Weinstein, W., Political Conflict and Ethnic Strategies, p. 5.
↑ Cook, C., What Happened Where, p. 281.
↑ BBC, Country profile Burundi. Посетен на 29 октомври 2008.
↑ Puddington, A., Freedom of the World, p. 146.
↑ Burundi – World Leaders Архив на оригинала от 2011-08-13 в Wayback Machine.. ЦРУ. Посетен на 28 юни 2008.
↑ Puddington, A., Freedom of the World, p. 145 – 146.
↑ Burundi Архив на оригинала от 2009-06-17 в Wayback Machine.. International Center for Transitional Justice. Посетен на 27 юли 2008.
↑ „Corruption Perceptions Index 2006“ Архив на оригинала от 2007-09-25 в Wayback Machine. (PDF), Transparency International. Посетен на 20 ноември 2007.
↑ Kavamahanga, D. Empowerment of people living with HIV/AIDS in Gitega Province, Burundi Архив на оригинала от 2008-12-10 в Wayback Machine.. International Conference on AIDS 2004. 15 юли 2004. NLM Gateway. Посетен на 22 юни 2008.
↑ O'Mara, Michael. Facts about the World's Nations. Bronx, New York: H.W. Wilson, 1999. p. 150. ISBN 0-8242-0955-9
↑ Worldwide Deforestation Rates Food and Agriculture Organization of the U.N.: The State of the World's Forests 2003. Published on Mongabay.com. Посетен на 29 юни 2008.
↑ East, Rob. African Antelope Database 1998. Gland, Switzerland: International Union for Conservation of Natur], 1999. p. 74. ISBN 2-8317-0477-4.