Отстои на 1210 km от брега на континентална Азия. Площ – 322 823 km², от които 320 854 km² суша и 1969 km² водна площ.
Названието на архипелага се мени няколко пъти в течение на историята. Първото име на страната – „Филипинските острови“ (Las Islas Filipinas) – е дадено през 1543 г. на островите Самар и Лейте от испанския пътешественик Руй Лопес де Вилялобос в чест на испанския крал Филип II. Архипелагът е наричан Испански Източни Индии, Нова Кастилия (Nueva Castilla) и острови на Св. Лазар (Islas de San Lazaro). По време на революцията на Филипините конгресът провъзгласява територията за „Република Филипини“ („República Filipina“ или „Philippine Republic“). От времето на победата на САЩ във Филипино-американската война (1899 – 1902) и до провъзгласяването на независимостта територията е наричана „Филипински острови“ (англ. Philippine Islands). От времето на Парижкия договор от 1898 г. архипелагът е наричан „Филипини“ (англ. Philippines). След края на Втората световна война официалното название на архипелага е „Република Филипини“ (филип. Republika ng Pilipinas).
Населението на Филипините е около 100 милиона души, от които над 13 милиона души живеят в столицата на страната Манила – един от 20-те най-големи метрополиса в света.
Архипелагът лежи североизточно от остров Борнео и южно от Тайван между 116° 40' и 126° 34' източна дължина и 4° 40' и 21° 10' северна ширина. На изток е Филипинско море, на запад – Южнокитайско море, а на юг – морето Сулавеси. най-близката островна държава на изток е Палау. На юг е Индонезия.
Климатът е горещ, влажен и тропичен. Средната годишна температура е около 26,5 °C. Има три сезона – топъл (или летен) от март до май, дъждовен – от юни до ноември, и студен – от декември до февруари.
Повечето планински острови в миналото са били покрити от тропически дъждовни гори и са вулканични по произход. Най-високата точка е вулканичният връх Апо на остров Минданао – 2954 m. На остров Бохол (десетият по големина остров на архипелага) се намират известните „Шоколадови хълмове“.
Страната се намира в пояса на тайфуните на Западния Тихи океан и около 19 тайфуна преминават през нея всяка година.
Филипините също така лежат на тихоокеанския огнен пръстен, поради което изпитват чести сеизмични трусове и вулканична активност. Около 20 земетресения на ден са регистрирани на Филипините, въпреки че повечето са твърде слаби, за да бъдат усетени. Много от вулканите са активни.
Филипинският архипелаг е населен още през палеолита. Най-ранните човешки кости, открити на Филипините, са датирани отпреди 20 хил. години, но някои учени предполагат, че островите са обитавани от хомо сапиенс още преди 50 хиляди години. Според хипотези за древното население на островите, ниски чернокожи хора (филипинци-аборигени, наричани негритос), предци на днешните итас, идват от Средна Азия преди 30 хиляди години.
Китайски търговци започват да посещават островите през VIII век. През XI и XII век на бреговете на Филипините акостират многобройни мюсюлмански, японски и китайски търговски кораби, чиито моряци постепенно започват да се заселват на островите.
През XIV век мюсюлмански мисионери от земите, сега включени в Малайзия, посещават Филипините. Някои южни острови стават част от султанат. През XV век южните острови са ислямизирани вследствие на пристигането на многобройно мюсюлманско население от малайски произход, създало свои собствени султанати.
Установяване на испанците на архипелага
В търсене на морски път в западна посока към Молукските острови, португалецът на испанска служба адмирал Фернандо Магелан достига Филипините през 1521 г. Той е посрещнат добре от повечето местни вождове, но се включва в междуплеменните войни и загива в битка при остров Мактан с отряд, начело на който е считаният днес за национален герой на Филипините Лапу-Лапу. Битката е описана от биографа и член на експедицията на мореплавателя Антонио Пигафета, според когото (отразено в книгата му „Първото плаване около Земята“) адмиралът се впуска сам с хората си срещу враговете на владетеля на остров Себу (новопокръстен васал на испанския крал), за да докаже превъзходството на испанското въоръжение, но е победен поради по-голямата опитност в крайбрежни сражения и по-доброто познаване на терена от страна на туземците.
Впоследствие новините за откритията на експедицията (тя постига целта си) достигат Европа. На 27 април 1565 г. испанският конкистадорМигел Лопес Легаспи, заедно с още 500 въоръжени войници, установява първото испанско селище на остров Себу. Католически мисионери, придружавани от войници, започват да обикалят островите в търсене на хора, които да покръстят и успяват с мнозинството намерени. Построени са множество църкви и укрепления. Град Манила, днешната столица на Филипините, е основан от Легаспи през 1571 г. (като колониален град – преди това там има местно селище, което той превзема). Скоро се установява редовна морска връзка между него и Акапулко, осъществявана от т.нар. Манилски галеони, търговски галеони, които от 1565 г. до началото на XIX век ежегодно курсират през Тихия океан.
Испанска колонизация
Под испанска власт в значителна степен се преодолява племенното раздробяване на филипинците и противопоставянето помежду им по религиозен признак (между езичниците и мохамеданите), тъй като болшинството от народа стават християни и са асимилирани културно от испанците.
Същевременно непоносими такси, наказания и разни злодеяния, на които е подлагано от испанските заселници и власти местното население, пораждат откъслечни бунтове в планинските части на Северен Лусон и районите по крайбрежието. Племето игорот, населяващо северната планинска част на архипелага, също и мюсюлмани от южните острови на Минданао, както и много други племена, се противопоставят на колонизирането.
Въобще историята на испанската колонизация на Филипините е подобна на тази на латиноамериканските страни, с някои отлики:
Защита на местното население от страна на религиозните ордени. Някои от въстанията на местното население (включително на китайската общност на островите) са прекратени с тяхно посредничество. Също така духовниците съдействат и за ограничаване на данъчното бреме и за запазване на местните бит и поминъци.
Географското им разположение ги прави разпределителна база за стоките, пращани от Югоизточна Азия в Метрополията. С оглед на това е силно подобрена местната инфраструктура, а сред филипинците са разпространени нови умения и занаяти. От края на XVI век между Манила и Акапулко (Мексико) започва да се развива процъфтяваща корабна търговия.
Развиване на сериозна научна дейност. Води се спор кой от двата първи местни университета е най-старият в Азия, въпреки че има установени дати относно това: за Университета Свети Томас – през 1611 г. от доминикански монаси, а за Университета Свети Карлос – през 1595 г. от йезуити. В по-важните градски центрове като Манила, Себу и Илоило в началото на XIX век испанският вече се ползва като основен език, включително и от образования слой на обществото в колонията. Първите свидетелства за испано-филипинска литература датират от средата на XIX век. Този тип литература е в разцвета си през 20-те години на XX век (когато страната е вече под американски контрол).
През 1863 г. се създава безплатна образователна система, която спомага за създаването на местна интелигенция, с представители на креолския и метиския елемент и с такива из средите на коренните жители. Тази прослойка е наричана „просветените“ и с времето се революционизира.
На колониалния управител в Манила са подчинени и области извън Филипините: Марианските острови, Палау, Каролини, Сабах и – за кратко – някои укрепления на бреговете на остров Формоза (днес Тайван). Филипините са под егидата на губернаторите на Нова Испания (провинцията образувана на територията на превзетото от испанските конкистадори Мексико) до провъзгласяване на независимостта на Мексико, през 1821 г.
Филипините са арена на сблъсъци с разни външни сили: китайски пирати, японски, португалски, холандски и британски групи. Страната е окупирана от Великобритания по време на Седемгодишната война, но през 1764 г. е върната на Испания в изпълнение на Договора от Париж от 1763 г.
Филипинска революция
Отварянето на Суецкия канал през 1869 г. намалява значително времето за пътуване до Европа и много филипинци от горната класа (главно сред т.нар. „просветени“) получават образованието си там. Под влияние на буржоазно-демократичните традиции и тежнения на европейците, такива се зараждат и сред островитяните. Към Испания са отправяни политически искания – отначало за по-адекватно представителство в испанския парламент, а по-късно – и за (дори пълна) независимост на страната. Много представители на филипинската интелигенция по това време са обвинени в конспирация и организиране на революция и са екзекутирани без съд.
Появява се тайно общество, вдъхновено от европейското масонство, поставящо си за цел да отхвърли испанската власт. Разкриването му от испанците води до избухването на Филипинската революция (1896 – 1898). Водачът ѝ Андрес Бонифасио, лидер на Катипунан – въоръжена групировка, бореща се за независимост – се вдъхновява от идеите на Хосе Рисал. Последният е лекар-офталмолог, членуващ в испанска масонска ложа, екзекутиран от колониалните власти в началото на въстанието, въпреки че се изказва против него. Вижданията му са изложени в двата му романа – „Ракът на обществото“ (Noli me tangere) и „Царството на алчността“ (El filibusterismo).
След няколко военни успеха Бонифасио е изместен и екзекутиран от нов водач на име Емилио Агиналдо. Приета е конституция (написана на испански език и прокламираща испанския за официален език), а за първи президент на новата филипинска държава (република) се обявява Агиналдо. Първият етап на Филипинската революция завършва с примирие, а водачите на революционерите са изпратени в изгнание в Хонконг. Впоследствие бунтът е подновен и начело отново застава Агиналдо (след като е върнат в страната от американския комодор Джордж Дюи) и продължава до поставянето на Филипините под американска власт. През втория етап на революцията е обявена със специална декларация независимостта на Филипините (12 юни 1898 г.) и е приета нова конституция (известна като Малолската конституция – 21 януари 1899 г.), а Емилио Агиналдо отново е обявен за държавен глава (първо като диктатор, а после – като президент). Революционерите, първоначално съюзени с американците, почти напълно превземат страната, но ключовата обсада на столицата Манила завършва катастрофално за тях, когато се оказва, че няма да бъдат допуснати да заемат позиции в завладения град, поради тайно споразумение между испанския му управител и американския командващ, които след това обединяват силите си срещу тях. Постъпката им е съзвучна и със случващото се на междудържавно ниво – след сключването на Парижкия мирен договор от 10 декември 1898 година, Испано-американската война преминава във Филипино-американската, а суверенитетът над Филипините е прехвърлен от Испания на САЩ.
Под американско управление
Въпреки първоначално дадените на Агиналдо уверения, демократичните завоевания на народа му остават в общи линии незачетени и Филипините са окупирани от армията на САЩ. Между 1898 и 1911 г. (на места – и до 1913 г) се води кървав конфликт – първо с военни, а впоследствие главно с паравоенни формирования, за контрол над страната, който е решително спечелен от американците. В съгласие с политиката, провеждана в Америка, настъпва период на републиканско (но не и независимо) управление, а Малолската конституция е отменена. Вземат се мерки за повсеместна секуларизация и въвеждане на образование по американски модел. Ограничено е ползването на испанския език и се правят опити за заместването му с английски. В този период, чак до 30-те години на XX век, на Филипините излизат различни вестници на испански език, които критикуват политиката на правителството на САЩ по отношение на испанския език. Английският повлиява и на развитието на местния филипински език.
На филипинците е дадено обещание, че след като страната бъде подготвена за независимо съществуваване, американците ще се оттеглят и се задействат различни процедури в това отношение, но и до избухването на Втората световна война Филипините все още са американска територия и като такава са окупирани от Япония, чиито власти организират местно колаборационистко правителство. През този период, в хода на борбата срещу японската власт се заражда социалистическото движение Хук, подкрепяно от селското население. След първоначалните си неуспехи, САЩ си връщат Филипините, поставени под управлението на генерал Дъглас Макартър.
САЩ признават независимостта на Филипините през 1946 г.
Политика и държавно устройство
Филипините – сателитна снимкаОстров Памаликан е считан за едно от най-добрите места за почивка в света
Двукамарният конгрес на страната включва сенат (т.нар. горна камара, членовете на която се избират на национално ниво) и камара на представителите (т.нар. долна камара, членовете на която се избират по райони). 24 сенатори се избират за срок от 6 години, като половината се сменят на всеки 3 години. 250 представители от камарата на представителите се избират за тригодишен срок.
Държавата е разделена на 79 провинции, групирани за улеснение в 17 региона. Регионите нямат отделно самоуправление, с изключение на автономния регион в мюсюлманския остров Минданао.
Главните търговски партньори на Филипините са САЩ и Япония. Някога най-богатата в Азия след Япония, филипинската икономика се свива в началото на 1980-те като резултат от намалено търсене на филипинската продукция. Опитите да се подобри икономиката са затруднявани от големите дългове (вътрешният дълг е 77% от БВП). Към началото на 2018 г. агенция Bloomberg отчита, че икономиката на Филипините се намира в непрекъснат възход през последните 6 години.[3]
Гъстота на населението (на km²) по провинция към 2009 г.Доминиращите етнически групи по провинция
Филипините са 12-ата страна в света по население. Изчислено е, че около 1/2 от населението живее на остров Лусон, който е и най-големият от Филипинските острови. Също намиращият се там метрополен район на Манила[4] е най-големият в страната и 11-ият най-голям в света. Към 2007 г. данните от преброяването сочат, че в него живеят 11 553 427 души или 13% от населението на държавата.[5]
Населението на страната от 1990 до 2008 г. нараства с около 28 милиона души, което е повишение от 45%.[6] Първото преброяване на населението в страната е проведено през 1877 г. и отчита население от 5 567 685 души.[7] Към 21% от населението живеят под прага на бедност към 2015 г.[8]
Средната възраст на населението е 22,7 години, като 60,9% са на възраст между 15 и 64 години.[9] Средната продължителност на живота е 69,4 години, 73,1 години за жените и 65,9 години за мъжете.[10] Прирастът от 3,21% между 1995 и 2000 г. е спаднал до 1,95% за периода 2005 – 2010 г.[11][12]
След смекчаването на имиграционните закони на САЩ през 1965 г., броят на жителите в САЩ, които имат филипински корени, нараства значително. Към 2007 г. е оценено, че 12 милиона филипинци живеят в чужбина.[13][14] Според оценки, населението на Филипините преминава 100 милиона души на 27 юли 2014 г. с което страната става 12-ата, достигнала това число.[15]
Филипинците като цяло принадлежат на няколко азиатски етнически групи, които езиково се класифицират като част от австронезийските и малайско-полинезийските народи.[18] Смята се, че преди около 4000 години австронезийскоговорещи тайвански аборигени мигрират от Тайван към Филипините, като със себе си донасят и знания за селското стопанство и океанското плаване, като накрая заместват по-ранните групи негритоси на островите.[19] Бидейки на кръстопът между Запада и Изтока, Филипините приютяват и мигранти от места като Китай, Испания, Мексико, Перу, САЩ, Индия, Южна Корея и Япония. Китайците са главно потомци на имигранти от Фудзиен (срещулежащата на остров Тайван китайска провинция) след 1898 г. и наброяват около 2 милиона души, макар приблизително 27% от филипинците също да имат частичен китайски произход,[20][21][22] което се дължи на доколониалните и колониалните китайски мигранти.[23]
В миналото поне 1/3 от населението на Лусон са испанци, примесени с местното население,[24] вследствие на което днес 13,33% от филипинското население има испански корени.[25] Последните генетични изследвания потвърждават това европейско и латиноамериканско потекло.[26][27][28]
Филипините са американска колония от 1898 до 1946 г. и през този период се раждат над 800 хил. американци в страната.[29] Към 2015 г. има между 220 хил. и 600 хил. американски граждани, които живеят в страната.[30]
Официалните езици на страната са филипински и английски.[34] Филипинският, всъщност, представляват стандартизирана версия на тагалог, който се говори главно в урбанизираните райони. И двата езика се използват в правителството, образованието, печата, медиите и бизнес средите. В повечето градове се говори местният коренен език. Филипинската конституция предоставя възможността за използване на испански и арабски,[34] макар никой от тях да не се използва широко в днешно време. Все пак, много испански заемки присъстват и до днес в много от филипинските езици.[35] Испанският, който е лингва франка към края на XIX век, днес е претърпял голям спад в използването си, а арабският се използва основно в ислямските училища в Минданао.[36]
Религия
Филипините са секуларна държава, въпреки голямото влияние на Католическата църква в тази страна.[37] Данни от преброяването през 2010 г. показват, че 80,58% от населението изповядват католицизъм.[38] Около 37% редовно присъстват на литургии, а 29% се самоопределят като много набожни.[39][40]Протестантите представляват 10,8% от населението[41] и се придържат основно към евангелизъм, който е бил донесен от американските мисионери в края на 19 и началото на XX век.[42][43] Те са концентрирани основно в северната част на Лусон и южната част на Минданао. Ислямът е втората най-разпространена религия (след християнството) – мюсюлманското население на Филипините е 5,57% от общото население към 2010 г. и изповядва основно сунизъм.[38] Според някои мюсюлмански дейци, броят на мюсюлманите бива значително занижен при преброяванията, поради опасения за сигурността и враждебността на държавната администрация към мюсюлманите.[44][45] Около 2% от населението, основно филипинци и китайци, изповядва будизъм.[46] Официално преброяване на атеистите не е провеждано[47], но въз основа на предходните цифри може да се предположи, че те са около 1 – 2% от населението на Филипините.
↑ абвLewis, M. Paul, Gary F. Simons, and Charles D. Fennig (eds.). (2015). [1]. Ethnologue: Languages of the World (18th ed.). Dallas, Tex.: SIL International.
Gambaran yang diyakini adalah Enkidu sebagai manusia kerbau, melawan seekor singa, segel Kekaisaran Akkadia, sekitar tahun 2200 SM.[1][2] Bagian dari seri tentangAgamaMesopotamia KunoMonster Kekacauan dan Dewa Matahari Wujud-wujud purbakala Abzu dan Tiamat Lahmu dan Lahamu Ansyar danKisyar Mummu Tujuh dewa bertitah Empat dewa inti Anu Enlil Enki Ninhursag Tiga dewa angkasa Inanna/Isytar Nanna/Sin Utu/Syamas Dewa utama lain Adad Dumuzid/Tammuz Enkimdu Ereshkigal Kinggu Gesytina...
Kue darah babi yang dijual di Taipei Kue darah babi ditaburi dengan bubuk kacang dengan saus cocol Kue darah babi (Hanzi: 豬血糕; Pinyin: zhū xiě gāo; Pe̍h-ōe-jī: ti-hoeh-ko atau 豬血粿; zhū xiě guǒ; ti-hoeh-koé) adalah sebuah puding darah yang disajikan pada sebuah tusuk sebagai makanan jalanan di Taiwan. Nama alternatifnya adalah kue hitam. Makanan tersebut dibuat dengan darah daging babi yang dikukus, beras ketan dan kemudian ditaburi dengan bubuk kacang dan ket...
Artikel ini perlu dikembangkan agar dapat memenuhi kriteria sebagai entri Wikipedia.Bantulah untuk mengembangkan artikel ini. Jika tidak dikembangkan, artikel ini akan dihapus. State of ParáState BenderaLambang kebesaranLocation of State of Pará in BrazilCountry BrazilCapital and Largest CityBelémPemerintahan • GovernorSimão Jatene • Vice GovernorHelenilson PontesLuas • Total1.247.689,5 km2 (4,817,356 sq mi)Peringkat2ndPopulasi ...
Anda Puas, Saya LoyoSutradaraK.K. DheerajProduserK.K. DheerajSkenarioDede FerdinandPemeranKomengRuben OnsuBeduRyan SyehanYeyen LidyaAndi SorayaBobby TinceSandy TumiwaMasturLaila SariDudung HayoUntung BlangkonPenata musikHarry GunaSinematograferGunung Nusa PelitaPenyuntingBonaventura PalmaAdrian SugionoPerusahaanproduksiK2K ProductionDistributorK2K ProductionTanggal rilis10 Juli 2008Durasi82 menitNegaraIndonesiaBahasaBahasa Indonesia Anda Puas, Saya Loyo adalah film komedi dewasa Indones...
UEFA negara-negara di peta enam konfederasi sepak bola dunia Uni Sepak Bola Eropa atau Union of European Football Associations (UEFA) adalah badan administrasi dan pengontrol untuk asosiasi sepak bola Eropa. Federasi ini terdiri dari 55 asosiasi anggota, masing-masing bertanggung jawab untuk mengatur sepak bola di negara masing-masing..[1] Semua negara berdaulat yang diakui secara luas yang seluruhnya berada di Eropa adalah anggota, dengan pengecualian Kerajaan Inggris, M...
The Vermont Election in 2006 consisted of elections for federal, state, and local elections. All state offices were for two years; all terms expired in 2006. Elections included the gubernatorial, all state offices, including all state senators and representatives, the federal Congress and the U.S. Senate. A primary election in August determined which candidates parties would choose to run in the general election in November. Local elections occurred during the town meeting in March. Auditor ...
Light rail station in California, United States La Verne La Verne station under construction in August 2023General informationCoordinates34°05′51″N 117°46′08″W / 34.0974°N 117.7688°W / 34.0974; -117.7688Owned byLos Angeles County Metropolitan Transportation AuthorityPlatforms1 island platformTracks2ConstructionAccessibleYesOther informationStatusUnder constructionHistoryOpening2025; 1 year's time (2025)Future services Preceding statio...
Village in EnglandCranleighVillageCranleigh High StreetArms of CranleighCranleighLocation within SurreyArea32.78 km2 (12.66 sq mi)Population11,241 (Civil Parish 2011)[1]• Density343/km2 (890/sq mi)OS grid referenceTQ065385Civil parishCranleighDistrictWaverleyShire countySurreyRegionSouth EastCountryEnglandSovereign stateUnited KingdomPost townCRANLEIGHPostcode districtGU6Dialling code01483PoliceSurreyFireSurreyAmbulanceSou...
Species of cycad Macrozamia riedlei Conservation status Least Concern (IUCN 3.1)[1] Scientific classification Kingdom: Plantae Clade: Tracheophytes Clade: Gymnospermae Division: Cycadophyta Class: Cycadopsida Order: Cycadales Family: Zamiaceae Genus: Macrozamia Species: M. riedlei Binomial name Macrozamia riedlei(Fisch. ex Gaudich.) C.A.Gardner approximate distribution map[2] Synonyms[3] Cycas riedlei Fisch. ex Gaudich. Macrozamia riedlei, commonly known as ...
Claude BrossetteBiographieNaissance 8 novembre 1671TheizéDécès 18 juin 1743 (à 71 ans)LyonActivités Juriste, avocatAutres informationsMembre de Académie des sciences, belles-lettres et arts de Lyon (1700-1743)Signaturemodifier - modifier le code - modifier Wikidata Pour les articles homonymes, voir Brossette. Ne doit pas être confondu avec Claude Brosset. Claude Julien Brossette, seigneur de Varennes Rapetour, né le 7 novembre ou 8 novembre 1671 à Theizé, et mort à Lyon le 18 ...
City in Gilan province, Iran For the administrative division of Gilan province, see Lahijan County. For the village in Kerman province, see Lahijan. This article needs additional citations for verification. Please help improve this article by adding citations to reliable sources. Unsourced material may be challenged and removed.Find sources: Lahijan – news · newspapers · books · scholar · JSTOR (March 2024) (Learn how and when to remove this message) C...
Pour les articles homonymes, voir Noé. Noé Noé fait sortir une colombe de l'arche,mosaïque de la basilique Saint-Marc de Venise (XIIe siècle)נֹחַDonnées clés Activité principale Patriarche du judaïsme, du christianisme et prophète pour l'islam Autres activités Ancêtre de tous les hommes après le Déluge Ascendants Lamech (père) Descendants SemChamJaphet modifier Noé (hébreu : נֹחַ Nōa'h ; arabe : نُوح Nūḥ : repos ou consolation) est un...
E.ON Férfi OB I Bajnokság1Season2022–23DurationOctober 8, 2022 – March 26, 2022(Regular season)Number of teams14TV partner(s)M4 SportRegular seasonTop seedFTC TelekomPromotedKSIFinalsChampionsFTC Telekom (25th title) Runners-upGenesys OSC-ÚjbudaThird placeEndo Plus Service-HonvédFourth placeA-Híd VasasPlaket← 2021–22 2023–24 → 1 Sponsored league name, referring to E.ON. The 2022–23 Országos Bajnokság I (also known as the E.ON Férfi OB I Bajnokság for sponsors...
2006 Argentine filmChronicle of an EscapeTheatrical release posterDirected byIsrael Adrián CaetanoScreenplay byIsrael Adrián CaetanoEsteban StudentJulian LoyolaBased onThe novel Pase libre: la fuga de la Mansión Seré by Claudio TamburriniProduced byOscar KramerHugo SigmanStarringRodrigo de la SernaPablo EcharriNazareno CaseroCinematographyJulián ApezteguiaEdited byAlberto PonceMusic byIvan WyszogrodProductioncompanies20th Century FoxInstituto Nacional de Cine y Artes Audiovisuales (INCA...
نزف الطريق (بالإنجليزية: Bleeding أو Flushing) هو انتقال الأسفلت للأعلى وظهوره على سطح الطريق ويظهر بوضوح عند مسار إطارات السيارات. ويشكل طبقة ناعمة لامعة زلقة على سطح الطريق.[1][2][3] أسباب النزف زيادة نسبة الأسفلت في خلطة الأسفلت. نوعية الأسفلت المستخدم في الخلطة لا يت�...
ShamelessGenre Komedi drama Komedi hitam PembuatPaul AbbottBerdasarkanShamelessoleh Paul AbbottPengembangJohn WellsPemeran William H. Macy Emmy Rossum Justin Chatwin Ethan Cutkosky Shanola Hampton Steve Howey Emma Kenney Cameron Monaghan Jeremy Allen White Joan Cusack Laura Slade Wiggins Emma Greenwell Zach McGowan Noel Fisher Jake McDorman Emily Bergl Isidora Goreshter Lagu pembukaThe Luck You Got oleh The High StrungPenata musikiZLERNegara asalAmerika SerikatBahasa asliInggrisJmlh. m...
Kantor Riset Desain Calty di Newport Beach, CA Calty Design Research Incorporated (juga dikenal sebagai Calty) adalah studio desain Toyota yang didirikan pada tahun 1973. Calty memiliki dua fasilitas: satu di [[Newport Beach, California] ] untuk desain konsep dan satu lagi di Ann Arbor, Michigan untuk desain produksi. Calty memberikan proposal gaya interior dan eksterior untuk kendaraan Toyota masa depan[1] dan desain lanjutan, warna produksi, dan konsep desain roda untuk operasi peng...
