Бадемът, известен и като миндал и клепуш (Prunus dulcis) е вид дребно широколистно дърво от семейство Розови (Rosaceae), от подрод Amygdalus на род Сливи (Prunus).
Така се нарича и плодът на дървото. В различни времена бадемите са наричани и с ред други имена.[1] Дървото е известно и като „Кралицата на семейство Розови“. То има декоративна форма и в редки случаи достига височина от 12 метра. Култивирано се развъжда посредством калем, върху подложка от див бадем или праскова (с която е сроден и й прилича по нагъната черупка на костилката).
Бадемът цъфти рано напролет, а плодовете узряват в края на лятото. Цветовете му съдържат голямо количество нектар.
Бадемът е широколистно дърво, което расте обикновено до 4 – 10 м. (13 – 33 фута) на височина, със ствол до 30 см (12 инча) в диаметър. Младите клонки са зелени отначало, после стават лилави, когато са изложени на пряка слънчева светлина, след това сиви през втората година. Листата са дълги 8 – 13 см (3 – 5 инча), [7] с назъбен ръб и дръжка от 2,5 см (1 инча). Цветовете са бели до бледорозови, 3 – 5 см (1 – 2 инча) в диаметър с 5 венчелистчета, произведени поединично или по двойки и се появяват преди листата в началото на пролетта.[8][9]
При бадема отсъства сладката месеста външна част, покриваща костилката на други представители на род Сливи, като тя е заменена от дебела кожа, която обвива костилката и ядката, която се яде.
Бадемите започват да дават реколта на третата година след засаждането. Дърветата достигат пълно плододаване 5 до 6 години след засаждането. Плодът узрява през есента, 7 – 8 месеца след цъфтежа.[9][10]
Бадемът расте най-добре в средиземноморски климат с топло, сухо лято и мека, влажна зима. Оптималната температура за техния растеж е между 15 и 30 °C (59 и 86 °F), а дървесните пъпки имат нужда от охлаждане от 200 до 700 часа под 7,2 °C (45,0 °F), за да прекъснат периода на покой.[11] Опитомената форма може да се отглежда и в по-северни области, включително на Британските острови. Култивират се около 20 разновидности на бадема, които се различават по период на цъфтеж и здравина на ядковидната черупка.
В България бадемът се отглежда предимно в райони с високи пролетни температури и места, където рядко има късни пролетни слани. Причината за това е, че бадемът е един от най-ранно цъфтящите култури в България. Това е често причина ранните пролетни слани да унищожат цъфтежа, а и от там плода на растението. Благоприятни места са крайбрежните райони на Черноморието и някои южни балкански котловини. Въпреки това, често срещано място където се отглежда и то под формата на диворастящи бадеми е районът на Дунавската равнина - най-вече Свищов, Никопол и други населени места около река Дунав.
Употреба
В миналото консумацията на бадеми е била много популярна, като форма на лечение, сред заможните съсловия, както и като подправка за месните им ястия, предполагаемо подобряваща тяхната смилаемост. Поради това ядка на бадема е наричана "кралски плод".
Бадем Nuts, almonds (Хранителна стойност за 100 g продукт)
Бадемите са известни със свойствата си на антиоксидант. Те са изключително богати на витамин Е (в 100 g се съдържат 229% от препоръчителната дневна доза). Той играе важна роля за предотвратяване на сърдечносъдови заболявания и рак, както и за забавяне на процеса на стареене. Високите стойности на фосфор и магнезий в бадемите спомагат за заздравяване на костите. Освен това те са богати на ненаситени мазнини. Същевременно, ако не се съхраняват правилно (на прохладно и сухо място - предвид съдържанието на мазнини), излагането на светлина и топлина води до образуване на гъбичкитеAspergillus fungus, които спомагат за отделянето на афлатоксини. Те са канцерогенни - причиняват рак на черния дроб - и потискат имунната система.
↑Gradziel, T.M. Origin and Dissemination of Almonds // Horticultural Reviews. Т. 38. Wiley-Blackwell, 2011. ISBN 9780470872376. DOI:10.1002/9780470872376.ch2. с. 55. Посетен на 10 April 2018.
↑Bailey, L.H.; Bailey, E.Z.; the staff of the Liberty Hyde Bailey Hortorium. 1976. Hortus third: A concise dictionary of plants cultivated in the United States and Canada. Macmillan, New York.
↑Rushforth, Keith. Collins wildlife trust guide trees: a photographic guide to the trees of Britain and Europe. London, Harper Collins, 1999. ISBN 0-00-220013-9.
↑ абGriffiths, Mark D. The New Royal Horticultural Society dictionary of gardening. London, Macmillan Press, 1992. ISBN 0-333-47494-5.